Александър Йорданов
Сиво, безлично, шаблонно, бездарно. Така накратко може да се определи това, което новоизбраният президент, след полагането на президентската клетва, изчете в Народното събрание. Личеше му, че не той е писал този текст, че може би го е чел снощи, но не на глас, че го е погледнал и рано тази сутрин, но не всичко е разбрал. Затова и два пъти повече личеше некадърността на авторите на текста. Не само отделни изрази, но и цели изречения и пасажи показваха, че е сътворен в червена партийна канцелария. Това е текст създаден от „умници” на или около БСП и връчен му за прочит. С повторение на
познати бесепарски опорни точки
„Изкуството” да се говори за всичко, но без да се каже нищо, е традиция в лявата партия. Тя така си дрънка повече от сто години. С други думи – старческа деменция, за която всичко е „несправедливо”. Но това е от годините, а не от друго. И бягство от целта, от предназначението на това слово: да каже, аджеба, какви възнамерява да ги върши в Президентството новият президент.
Можем да се досетим, какво ще се случи, ако той тръгне и по чужбина да говори с тези сиви и безлични нищо неказващи думи. Единственото, с което ще го разпознават тогава, ще бъдат "дългите" му уши. В смисъл, че добре слуша тези, които са му написали, какво да говори. Казаното от него по външнополитически въпроси бе уникално с некомпетентността си, преписано сякаш от уводна статия на вестник „Дума” или дочуто от радиопредаване на Петър Волгин, където често геополитичничи бъдещият началник на кабинета му.
Въртене като в омагьосан кръг, поглед назад, а не напред, липса на каквато и да е визия за бъдещето. Приказване за неща, които не са от компетентността на президента, тон на оплаквачка, а не на държавен глава. Единствено това, че спести изказаната си по-рано глупава мисъл за снемане на санкциите срещу Русия, може да му се отчете като плюс. Но остава и да си я избие от главата. А „върхът на сладоледа” бе, когато след дългият и скучен текст, изведнъж развесели залата със следното дългоочаквано изречение: „Моето кредо е малко думи, но резултатни действия.” И пак излъга, защото словото му не бе „малко думи”, а нямаше и намек за „действия”. Но, карай да върви...1825 дни!