Става дума за две групи паметници – едната - апликации към конска сбруя, а другата накити, сред които се откроява изящна диадема с изображения на различни животни и митични същества; четири златни гривни във форма на спирала, както и един великолепен златен пръстен с релеф на Ерос върху него, разказва Диана Гергова.
Според нея артефактите са уникални с това, че се намират на високо място в една много внушителна могила. Всеки етап от насипването й е бил свързан с определени обреди за обезсмъртяване при гетите. Затова и съкровището всъщност е погребален дар.
Това, което е изключително интересно за науката е, че едно изображение от Казанлъшката гробница като че ли ни показва точно такава погребална процесия, в която се поднася дървено сандъче. И зад мъжа със сандъчето върви една жена, която носи воал. Тоест, ние имаме една невероятна илюстрация на ритуал, който действително е бил практикуван от древните траки.
Историята става още по-любопитна, след като зад златото от Свещари изплува предположението за мистериозно убийство на царицата, носила част от уникалните ювелирни накити.
Какви тайни крие още това ритуално погребение, ще покажат бъдещите проучвания на този емблематичен паметник на тракийската култура, обяснява д-р Гергова.
Заслужава внимание и още един факт - уникалната находка, впечатляваща и с изяществото на изработката си, се появи на бял свят точно в годината, в която се отбелязва 30-годишнината от началото на археологическите проучвания на археологическия резерват Сборяново. Точно тук се е намирала столицата на тракийското племе гети, която в античните извори се споменава с името Даосдава или Градът на вълците.
Учени предполагат, че на територията на Сборяново лежи най-древната астрономическа карта в света. Голямо куче, Малко куче, Заек, Телец, Близнаци, Орион, Стрелец, а може би и други небесни съзвездия гетите са изобразили огледално на земята, обозначавайки ги прецизно с множество погребални могили на вълци или кучата. Оттук вероятно идва и името на това тайнствено място – Даосдава, което десетилетия след откриването му продължава да провокира интересът на изследователите.
Като топоним „Даосдава” е запазен и днес сред местното население в района на Сборяново. В превод означава “Град на вълците” – от “даос” – вълк и “дава” – град,” За първи път се споменава от римския историк Клавдий Птолемей. Живял през 1 в.н.е., той го отбелязва на своята Девета карта. Археологическите проучвания доказват, че с Даосдава е свързан големият религиозен и политически център на северните траки – гетите. Създаден е в края на 2 хил.пр.н.е., когато в целия средиземноморски свят настъпват промени в духовната , в религиозната сфера. Към това време се отнася и религиозната реформа на тракиеца Орфей - митична личност, обединила култа към Слънцето и Земята, въвела мистериите – тайнствени церемонии, свързани с идеята за безсмъртието на душата.
Доказателство за това са оцелелите по това време тракийските светилища на територията на цяла Тракия , които с времето се превръщат и в средища на интензивен икономически, политически и културен живот. Такава е съдбата и на Града на вълците - безспорно най- голямото средище, обитавано от прочутите гети.
“ Даосдава е уникално място, където откритите старини - светилища и култови мести, могилни некрополи и тракийски град, забележителната Свещарската гробница, са запазили огромно познание за древните вярвания и традиции на траките”, обяснява най-ревностният изследовател на Сборяново – проф. Диана Гергова от Националния археологически институт и музей при БАН.
Град на вълците
Името на това място най-вероятно е свързано с многобройните погребения и жертвоприношения на кучета или вълци, открити в могилите на територията на Сборяново. Те показват изключителното значение на това силно, аристократично животно, което има и специфичен начин на живот. Вълкът не живее само, а в глутници, преследва плячката си докрай и я разделя винаги по равно между себеподобните си. Когато умира, доброволно се оттегля от своето общество. Тези особености в поведението на вълка не само жреците в Делфи, но и древните гети са актуализирали в своето битие. Нещо повече - в някои текстове античните автори описват гетите като много справедливи, със силно развито чувство за общност - все качества присъщи на хора, които са били обърнати изцяло към духовното. Най- вероятно от там идва и името им „гоетес” – пророци, категорична е археоложката.
„При проучванията на некрополите установихме още, че кучето или вълкът е пряко свързано и със специфичните обреди на объзсмъртяване, които практикували гетите. Тяхното жертвопринасяне ставало винаги в междинната фаза на погребалния ритуал – след първоначалното погребване на покойника и преди окончателното засипване на могилата. Тоест, гетите са възприемали кучето или вълка като посредници, медиатори между земния и отвъдния свят. С други думи – тук наблюдаваме една по-висока степен на ритуализиране на цялата система от вярвания и погребални обреди на гетите, една много по-тясна връзка с идеята и практиките на обезсмъртяване на душата, в сравнение с ритуалите, регистрирани в други тракийски некрополи в България”, обяснява Диана Гергова.
Предположението й е се обляга и на други факти. Проучвайки гробница в древната Даосдава, съседна на Свещарската, археоложката се опитва да опровергае общоприетата теза, че всяка празна гробница сигурно е била ограбена. Разкопавайки много прецизно отделните пластове на терена, тя успява да докаже, че гетите оставяли дълго време гробницата достъпна, за да извършват сложните погребални обреди. Те включвали препогребване на костите на покойника и на даровете, жертвоприношения на животни, изграждане на олтари и извършване на очистителни действия, които съпровождали тристепенното насипване на могилата.
Според проф. Гергова това говори за практикуването на един много по-сложен погребален обряд, в който открояваме три етапа на третиране на трупа и костите. Всеки един от тях отговаря на определена фаза на обезсмъртяването - освобождаване на душата от тялото, нейното пречистване и сливането й с небесния космос. Идеята за триединството се наблюдава във всички могилни ями, гробове и гробници на територията на резервата, които са проучени досега. А това говори за устойчивостта на практикувания тогава погребален ритуал.
Идеята за космическото яйце
Некрополите в гетския Даосдава се характеризират и с още една уникалност. В първия етап на изграждане на гробниците гетите са оформяли малка могилка от бели камъни, трошляк, върху която извършвали жертвоприношения, изграждали олтари и жертвеници, свързани с поминалните ритуали, вкопавали жертвени ями. Върху големите гетски гробници, формата на тези могилки е яйцевидна.
“В най-древните представи на човека за света лежи идеята за космическото яйце. Историците на религията считат, че тя е формулирана именно от Орфей на базата на много древно познание . Космическото яйце, моделирано в могилите на гетите говори за подчертано силната връзка на северните траки с учението на Орфей. Подобно нещо няма в другите части на Тракия, а това е знак за съществуването на една много по-силно ритуализирана практика, свързана с тракийското гетско погребение” убедена е изследователката.
Загадка, която крие Град на вълците
През 70-те години на миналия век учени изказват предположението, че некрополите в Даосдава са били планирани като огледален образ на отделни небесни съзвездия. Въпреки скептичното отношение към тази хипотеза, проф.Гергова я проверява в практиката. Правят възможно най-точните топографски заснемания на паметниците в целия район. Изработват подробна карта на археологическия комплекс, като особено внимание обръщат на тракийските некрополи. На базата на тази карта, направеният сравнителен анализ на значителен брой гробнични съоръжения на територията на Даосдава и с помощта на дългогодишните астрономически наблюдения на инж. Петър Вълев успяват да докажат с повече научни аргументи, че в организацията на некрополния комплекс в Сборяново са кодирани образите на някои от основните небесни съзвездия, проектирани и в двата некропола - източен и западен.
Наблюденията на инж.Вълев позволяват най-напред да бъдат сравнени видимия и обърнат (огледално проектиран в хоризонталната равнина) образ на конфигурацията на най-ярките звезди от съзвездието Голямо куче с разположението на могилите около Гинина могила , която попада в източния некропол на Даосдава. На неговата сакрална територия се открояват още огледалните образи на съзвездията Заек, Малко куче, Телец и Близнаци, които се виждат особено добре около и след 22 декември – времето на зимното слънцестоене.
От друга страна, Голямата, (известна още като Омуртагова) могила се включва в огледалния образ на съзвездието Орион. Тя обединява трите най-ярки фигури от пояса на легендарния ловец. Няколко съзвездия има и между еклиптиката и южния хоризонт на Даосдава, като между тях най-ясно се откроява съзвездието Стрелец. То най-добре се вижда в деня на лятното слънцестоене - 22 юни. Конфигурацията на съставящите го звезди е съпоставимо с могилите от западния некропол на Даосдава.
“Информацията на инж.Вълев ни дава ново знание, което ни накара да погледнем по друг начин на културата на гетите, на философията им за живота и смъртта, на идеята за безсмъртието на душата. И ако за тях тази идея е означавало сливане на душата с отвъдното, това значи, че светът на земята за древните е бил огледален образ на небесната хармония”, проф.Гергова.
Още нещо за Града на вълците
След три десетилетия усилени проучвания, и днес изследователите продължават да търсят сакрални знаци и символи, белязали духовните традиции на древните гети. Археолозите непрекъснато откриват постройки с глинени олтари, които предците ни са преобразявали, запазвайки култовото им значение и през римската епоха.
Намерените вече артефакти ясно показват, че в началото на ІІІ век гетите са претърпели голямо земетресение с магнитуд минимум 7 по Рихтер. Без съмнение то нанесло огромни поражения върху могилите. Но племето възстановило всички гробници – факт, който още веднъж доказва колко силно траките вярвали в безсмъртието на душа, колко ревностно бранили своите религиозни традиции.
С времето това място става притегателно и за идващите по тези земи прабългари. Когато те стъпват на Балканския полуостров, превръщат Даосдава в свой духовен центрове. Нарекли го Стомогилието. Така сред гробниците на древните гети възникнали прабългарски могили, в които погребенията били извършвани според езическите обичаи. Даже учените, проучвали паметника, наричат дълго време Свещарската могила Омуртагова. Заблудата идва, защото те решават, че са се натъкнали на погребението на великия хан.
Повод за това им дава и стар текст, според който гробницата на Омуртаг е издигната между старата столица Плиска и река Дунав.
Където и да е бил погребан един от великите владетели на България, това място остава заредено с необикновена енергия, където древните са се чувствали едно съвършено цяло с Вселената.
Затова Градът на вълците остава да бъде сакрален център и след приемането на християнската религия. Тук бил издигнат православен храм, където вярващите търсели утеха и спасение за душите си. Легендата разказва, че някога в тази света обител бил донесен от безименни монаси голям фрагмент от Светия кръст, които все още изследователите не са открили. Той привличал бедни и богати, безпомощни и низвергнати, които търсели спасение за душите и изцеление за телата си.
След христовата вяра Даосдава се превръща в тайно убежище и за религията на нашите нови господари – османците. Тук в разцвета на своето владичество те построили прочутото светилище Демир баба теке.
След срещата на тези две антагонистични религии, Даосдава е негласно признат от вярващите за безспорен духовен център. А напластяванията на духовните традиции от древността до наши дни свидетелстват, че хората винаги са вярвали и търсили утеха и спасение в своя Бог, а Космосът е бил техният истински дом.
Мая Стоянова