Проф. Д.ф.н. Кръстьо Петков
Книгата вече е в ръцете ва специалистите по социология, неформална икономика и криминология. Но несъмнено ще привлече вниманието и на много по-широк кръг от читатели- не само заради любопитните факти като: какви са разценките за услугите на сексработничките от трите категории /улични, клубни и елитни проститутки/; какви са механизмите за създаване на наркозависимост сред проститутките и техните клиенти; кой и как дърпа конците на подземния трафик на хора и наркотици и т.н. . Книгата заслужава да се прочете и заради няколко по-важни мотиви и съображения :
Първо, уникалният характер на сравнителното социологическо изследване, проведено в Италия, Испания, Португалия и България.
За първи път социолози навлизат в дълбочина на опасния терен,
където се кръстосват интересите, мрежите и действията на агентите от криминалния сектор на неформалната икономика. Досега темата обичайно е коментирана от разследващи журналисти, криминолози или доброволци от НПО, които са си присвоили ролята на „кучета пазачи” на обществения морал и правов ред. Резултатите от тяхната публична/аналитична дейност са повече от скромни, дори парадоксални. Успоредно с нарастване на броя на медийните публикации и служебните доклади се разрастват принудителната проституция и агресивната наркомания. Липсва автентичното/дълбочинно знание за криминалния процес , което именно правят социолозите, обединили се за съвместен европейски изследователски проект.
Второ, българската социологическа школа е представена от екип от сериозни учени : Проф. Д-р Духомир Минев /БАН/, Доц. Д-р Мария Желязкова/БАН/ и Д-р Георги Петрунов /УНСС/.
Съзнателно посочвам и местоработата на колегите , за да изтъкна един многозначителен факт: в период, когато бюджетните ограничения и административният натиск върху академичните заведения се засилват ( придружени от обвинения, че научният принос на работещите в тази сфера бил незадоволителен !) тримата споменати социолози дават убедителен пример за сериозна , престижна, международно призната наука. Те са работили повече от три години по европейски стандарти, а анализът, който предлагат на българската крими-ситуация е истинско предизвикателство за политиците и десижън-мейкърите (стига да погледнат сериозно на проблема и неговата интерпретация).
Трето, реалистичният профил на криминалните мрежи и агенти, ангажирани във взаимодействието „проституция-употреба на наркотици”.
Ето част от емпиричните факти и изводи, до които стигат българските социолози:
Проституцията е водещата част в конструкцията на изследвания криминален сегмент; но употребата на наркотици вече е органично вградена в схемата (между 10 и 20% от проституиращите момичета и жени и техните клиенти употребяват наркотици).” Входът” в крими-занаята е поделен в пропорция 50:50 ; което значи, че за половината от практикуващите проституцията е първа по ред, а наркоманията-втора; при другата половина от крими-контингента поредността е обратна.
Клубната проституция , която е основен обект на теренните изследвания, в България като правило не е следствие на свободен избор, традиции и пр., а на социална ( често физическа) принуда. Тя е
средство за правене на пари
(от организаторите на криминалните мрежи) и за оцеляване след конфликтни и стресови ситуации в семействата на проститутките. Иначе казано, растящата бедност и рисковата социална среда генерират криминалния начин на живот . В този смисъл бедността и крайното икономическо неравенство изглеждат като нарочно конструирана, поръчана реалност, за да просперира икономическия ъндърграунд.
Институциите водят разделна „борба” с проституцията и наркотрафика. Координацията между тях е слаба или липсва. Което е губеща тактика, защото реалността отдавна е изпреварила познанието и политиките/регулативните мерки. Щом двата вида крими-занятия: проституиране и употреба на наркотици се сближават и преплитат, формирайки една професия, подходът към нейната класификация и регулация трябва да е единен. А може би мисленето и действията на компетентните органи по този въпрос не случайно се разминават с действителността – не от незнание, а защото в редица случаи нарко-сексуалният ъндърграунд процъфтява под тяхна закрила.
Накрая бих искал да отдам заслуженото и на изследователската методология и методика на българските социолози и европейските им колеги. Теоретичният модел на изследването е подготвен от италиански специалисти, които имат 18 годишен опит в изследването на отклоняващите се форми на социално/икономическо поведение. Рядко се среща теренно проучване, в което се съчетават 10 вида методи за събиране, верифициране и обработка на информация. Още по-голяма рядкост са дълбочинните интервюта с проститутки и наркомани, които са успели да направят авторите на книгата. Общата европейска съвкупност на интервюираните е над 500, а в България респондентите от сектора на секс-услугите са 57 /клубни проститутки от района на Пазарджик и София/. Информацията не е представителна, но за сметка на това е автентична, надеждна и многократно проверена чрез разпитване на ключови информатори и експерти от институциите.
Ще приключа този кратък обзор с едно мнение: изследването и книгата „Опасни взаимозависимости – връзката между проституцията и употребата на наркотици”
полага началото на ново направление
в икономическата социология: на т.нар. активни изследвания “Action Research”. Сондирайки криминалния терен, социолозите в България, Португалия, Испания и Италия са били едновременно и събеседници, и своеобразни социални инструктори на действащите актьори. Това професионално присъствие на арената на социалното действие няма нищо общо с парасоциологическите изяви на поръчкови/комерсиални посредници и/или автори на електорални анкети и други лековати проучвания. За съжаление обаче, именно те формират представата за социологията като спекулативен занаят!