2021 година: Избори до дупка и ефектът на „черната изборна кутия“

Борислав Виларов, политолог

Данните от резултатите от проведените редовни (4 април 2021 г.) и извънредни парламентарни избори (11 юли и 14 ноември 2021), показват, че избирателната активност постепенно намалява с повече от 10 % през годината. Независимо, че изборите на 14 ноември 2021 г. са 2 в 1 (извънредни парламентарни и редовни избори за президент и вицепрезидент), това са най-ниските резултати от последните 32 години, а според някои изследователи най-ниски след 1896 г. На втория тур на президентските избори (21 ноември 2021 г.) избирателната активност е още по-ниска.

Извънредните избори на 11 юли и 14 ноември 2021 г. се провеждат при изцяло машинно гласувана за секциите с над 300 избиратели в страната и чужбина. В секциите с до 300 избиратели се гласува с книжни бюлетини. Също така, е премахнато и ограничението за броя секции, които могат да се открият в чужбина – в страни членки на ЕС и други.
На редовните парламентарни изборите от 4 април 2021 г. за партиите на „промяната“ (които бяха в основата на масовите протести срещу управлението на коалиция ГЕРБ – Патриотичен фронт през лятото и есента на 2020 г.) – ДБ – Обед., ИЗПРАВИ СЕ! МУТРИ ВЪН! и ИТН – гласуваха общо 1 018 234 избиратели (общо 31,83 %; 92 мандата). БСП, партия на статуквото, дълбоката държава, червените генерали и олигарси, и ДС, която в продължение на близо 10 години е в опозиция на управлението на ГЕРБ гласуваха 480 146 избиратели (15.01 %; 43 мандата). Партиите на „промяната“ и БСП се обявиха срещу ГЕРБ и ДПС (които според тях били в негласна коалиция), отказаха се да разговарят с тях и ги изолираха. ДПС също се обяви срещу ГЕРБ. Така се стигна до невъзможност на ГЕРБ да намери партньор за бъдещо управление и невъзможност за съставяне на кабинет. Партиите и коалициите, претендиращи да представляват „промяната“, получиха достатъчно гласове и мандати за съставяне на коалиционно правителство. Преговорите между тях и БСП за създаване на кабинет се провалиха поради липсата на диалогичност на ИТН и червените линии на ДБ – Обед. и ИЗПРАВИ СЕ! МУТРИ ВЪН!. Не на последно място, вина за това имаше и президента Радев, който връчи третия мандат на БСП Коалиция за България, въпреки заявената позиция на ДБ – Обед. и ИЗПРАВИ СЕ! МУТРИ ВЪН!, които изрично заявиха, че няма да подкрепят правителство на БСП с мандат на БСП.

Така се стигна до извънредните парламентарни избори на 11 юли 2021 г. Вотът беше проведен след промени на избирателния кодекс в последния момент и въвеждане изцяло на машинно гласуване за секциите над 300 души и отпадане на ограниченията за броя на секции в чужбина. На изборите гласуваха 2 775 410 избиратели (42.19 %), т. е. около 8,4 % по ниска избирателна активност спрямо редовните парламентарни избори на 4 април 2021 г. Изборите бяха подготвени и организирани от служебен кабинет назначен от президента Радев начело с о.р. ген. Стефан Янев и ЦИК, избрана от новото мнозинство в НС – ИТН, ДБ – обед, ИЗПРАВИ СЕ! МУТРИ ВЪН! и БСП.

Някои анализатори се опитаха да обяснят тази значително по-ниска избирателна активност с това, че изборите се провеждат през лятото и хората били на почивка. Всъщност, очевидно е, че основните причини за ниското гласуване са: кризата COVID 19 и преди всичко машинното гласуване, което изигра ролята на необявен дигитален (образователен) ценз за възрастните граждани и някои по-ниско образовани слоеве от населението, предимно роми и турци, които трудно боравят с машините и българския език. Всичко това бе съпроводено с безпрецедентна кампания за „изчегъртване“ на ГЕРБ от служебното правителство и сериозен натиск върху избирателите, под мотото за борба с „купения вот“ върху етнически групи в страната и представители на местната власт. Кампанията бе придружена от фриволни изказвания без доказателства на министъра на вътрешните работи Бойко Рашков, че в основата на купуването на избиратели стояли ГЕРБ и ДПС.

В резултат се стигна до следните резултати и разлики с редовните избори проведени на 4 април 2021 г. (табл. 1.)

Таблица 1. Сравнение на резултатите от изборите на 04.04. и 11.07.2021 г.

T-1.jpg

Социологическите прогнози до последно сочеха, че първата политическа сила на изборите на 11 юли ще е ГЕРБ, а втора – ИТН. Дали в резултат на ефекта на „черната кутия“ (машинно гласувана, по начина, по който е въведено в страната) кампанията за „изчегъртване“ на ГЕРБ, натиска на вътрешния министър „срещу купуване на избиратели“ или в резултат на процеса на кристализиране на вота на българските избиратели, изборите в страната бяха спечелени от ГЕРБ, а след пристигането на гласовете от чужбина, се оказа, че с малка преднина краен победител е ИТН. Според социолозите (не само в България) около 10 % от избирателите взимат окончателно решение, за кого ще гласуват в последните 7 – 10 дни, когато не се правят социологически проучвания, поради липса на време за обработка на резултатите. Други 10 % от избирателите взимат решение за кого ще гласуват в деня на изборите. Този процес на кристализация на електоралния вот е много характерен за страни в преход, млади демокрации и при динамични социални промени. Едва ли някога ще разберем дали в последния момент и деня на вота рязко се е променило мнението на избирателите, или сме свидетели на ефекта на „черната изборна кутия“. 

Крайните резултати показваха, че в страната с малко водеше коалицията ГЕРБ – СДС. След преброяване на резултатите от чужбина (където не се провеждат социологически проучвания), крайният победител с преднина от 15 664 гласа (0,57 %; 2 мандата), стана ИТН. Дали в последния момент бе открадната победата на ГЕРБ – СДС, като резултат от ефекта на „черната кутия“ и другите изброени по-горе фактори, или всичко бе по правилата, едва ли някога ще разберем?

Така партиите на „промяната“ получиха общо 1 140 045 (41,73 %; 112 мандата), а БСП за България - 365 695 (13,39 %; 36 мандата). Това бе най-убедителният резултат за „промяна“ получен на парламентарните избори през 2021 г. (общо 148 мандата). Въпреки възможността за съставяне на правителство, до такова отново не се стигна. Основната причина е недиалогичното поведение на ИТН, които на два пъти предложиха състав на кабинет като поискаха останалите партии да ги подкрепят. Червените линии на ДБ – Обединена и ИЗПРАВИ СЕ! МУТРИ ВЪН! и фактът, че за втори пореден път президентът Радев връчи третия мандат на БСП за България, при положение, че партиите на промяната бяха заявили, че няма да подкрепят правителство с мандат на БСП. Очевидно президентът Радев не желаеше отново да се стигне до създаване на редовно правителство, за да може назначен от него служебен кабинет да му осигури преизбирането за втори мандат. 

Така се стигна до нови извънредни парламентарни избори (14 ноември 2021 г. – 2 в 1, съвместно с редовните президентски избори) и второ поредно служебно правителство на президента Радев, с министър-председател о.р. ген. Стефан Янев. Въпреки, че изборите бяха 2 в 1, мажоритарните президентски избори не доведоха до повишаване на избирателната активност. В резултат на посочените по-горе причини, както и на избирателната умора (3 парламентарни и 1 президентски избори в два тура, в рамките на една година) се стигна до безпрецедентно ниска избирателна активност - 2 669 260 гласували (40.23 %)за парламент и 1-я тур на президентските избори - 2 687 307 гласували (40.50 %) и на 2-я тур – 2 310 903 гласували (34.84) %.

Изборите бяха организирани и подготвени от второто правителство на президента Радев през 2021 г., което е в почти същия състав (без министрите Кирил Петков и Асен Василев, които създадоха партия „Промяната продължава“ и се включиха в парламентарните избори) и ЦИК избрана преди изборите на 11 юли 2021 г. 
Ново явление на тези избори е виртуалната партия „Продължаваме промяната“. Въпреки, че партията не съществува в правния регистър, тя се регистрира в ЦИК като коалиция „Промяната продължава“, използвайки регистрация на партиите „Българска средна класа“ и ВОЛТ, както това направи НДСВ през 2001 г. На финала фантомната интерактивна партия спечели предсрочните парламентарни избори, като отново в последния момент се класира първа с 673 141 гласа (25.67 % и 67 мандата). Като този път преднината на победителите пред Коалиция ГЕРБ – СДС е малко по отчетлива – 76 685 гласа (2,93 %, 8 мандата).

И тези избори бяха съпроводени с безпрецедентна кампания на служебните министри срещу управлението на ГЕРБ и обвинения в корупция и купуване на гласове от представители на ГЕРБ и БСП сред малцинствени групи. Този път действията на вътрешния министър Бойко Рашков бяха още по репресивни. Привиквани в полицията и арестувани бяха представители на местната власт (кметови и общински съветници), обискирани бяха домовете им. Проведоха се масови акции срещу представители на местния бизнес по анонимни сигнали за купуване на гласове. Независимо, че президентът Радев (по данни на „Алфа Рисърч“ 72 % от самообявилите се за роми на 2-я тур са гласували за Радев  и 38 % представители на турския етнос) и партии на „промяната“ получиха не малко гласове сред ромския етнос, отново обвиненията бяха, че ГЕРБ и ДПС купували гласове. Непосредствено преди изборите бяха привикани на разпит в полицията двама бивши министри от ГЕРБ да дават обяснения във връзка с договори и преведени средства по in haus процедури за строежа на автомагистрала „Хемус“, а полицията влезе да прави проверки в Софийския университет.

При тези избори още по отчетливо се прояви ефектът на „черната изборна кутия“ (ясно е, какво са случва на „входа“ и „изхода“, но не е ясно, какво се случва вътре в черната кутия и как се стига до резултата на „изхода“). Прогнозните резултати на всички социологически агенции показваха, че ГЕРБ – СДС води убедително с около 8 % пред втория. За второ и трето място се бореха „Промяната продължава“ и БСП Коалиция за България. В медиите излезе информация, че от „Промяната“ са водили разговори с ДБ – Обединена да регистрират обща парламентарна група, за да получат първи мандат за съставяне на правителство. Въпреки че през по-голяма част от деня на изборите изследванията Exit Pool на основните социологически агенции показваха, че ГЕРБ – СДС води убедително, накрая се оказа, че Коалиция „Промяната продължава“ печели изборите в последния момент с около 3 % преднина.

Дали става дума за сериозна грешка на всички социологически агенции, независимо че прогнозираха убедително резултата от 1 тур на президентските избори, и познаха съвкупния вот за промяната, но не и вътрешното преразпределение или от ефекта на черната кутия – изобретение на венецуелския диктатор Уго Чавес и на софтуерните специалисти на фирма „Смартматик“, производител на машините за гласуване, със сигурност няма да разберем. 

Безспорен факт е, че от както във Венецуела Уго Чавес въведе гласуване с машините и софтуера на „Смартматик“ Чавес и неговият наследник Николас Мадуро не са губили избори. Има сериозни съмнения, че на президентските избори в САЩ през 2020 г. в 5 щата са извършени фалшификации на изборните резултати като са използвани машини и софтуер, произведени от дъщерна фирма на „Смартматик“.

Чуха се много обвинения срещу социолозите за допуснатите грешки от политици и хора, които не разбират от социология. Истината е, че социолозите познаха основните параметри - срива при ИТН, ДБ – Обединена и БСП коалиция за България, които се превърнаха в донори на „Промяната продължава“, провалът на ИЗПРАВИ СЕ БГ! НИЕ ИДВАМЕ! и възможността „Възраждане“ да влязат в парламента. Не познаха избирателната активност, но тук често анкетираните даваха социално значим отговор, че ще гласуват без да имат такова намерение. Истината е, че „Промяната продължава“ бе създадена в последния момент преди изборите и социолозите нямаха достатъчно възможност да изследват техния потенциал. Безпрецедентно висок бе и вота в чужбина, който по традиция не се изследва, т.к. е трудно за организиране и струва много скъпо. Освен това, независимо, че демоскопските изследвания са доказали своята успешност при прогнозиране на изборните резултати в редица страни, както и в България, те представляват една „моментна снимка“ и не са достатъчно надежден прогностичен метод за изследвания при социално-икономически кризи и динамични социални нагласи. За по-доброто прогнозиране на политическите процеси е необходимо да се провеждат постелекторални проучвания, за да се изследват дълбочинните социални нагласи, изследвания тип „емоционален барометър“, провеждането на динамични фокус групи и не на последно място въвеждане на математически методи за прогнозиране. За съжаление, тези изследвания са по-скъпи и няма интерес от заплащането им.

Не на последно място важна роля в изборния процес играят предизборните кампании на отделните партии и коалиции и финансирането им. Победителите от „Промяната продължава“ проведоха позитивна кампания тип „блицкриг“, базирана на съвременните тенденции на политическия маркетинг. Кампанията бе добре организирана и финансирана, особено в последната фаза. Това им помогна да обезличат ИТН, ДБ – Обединена и БСП коалиция за България в последния момент. 

ГЕРБ – СДС отново, както през последните години, разчитаха на демодирана предизборна кампания, залагайки на партийни структури и представителите на местната власт, без да използват възможностите на политическия маркетинг и осигуряване на достатъчно финансови средства. Освен това, в резултат на непрекъснатите атаки и неяснотите около „допълнителните“ изборни машини, неясноти около картите за гласуване и флашки, бяха принудени да провеждат негативна кампания, което се отрази на цялостното внушение на кампанията им. Същевременно, водеха две паралелни кампании – за парламента и подкрепа на проф. Анастас Герджиков и Невяна Митова, издигнати за президент и вицепрезидент от ИК, които не успяха да съвместят. 

За разлика от тях ДПС заложи на издигнатия за президент лидер на партията Мустафа Карадайъ, мобилизиране на партийния актив и електорат, и активна кампания сред изселниците в Турция. Това даде резултат и на тези избори ДПС се класира като трета политическа сила, постигайки най-високия резултат на проведените избори през 2021 г. 
БСП Коалиция за България заложиха на традиционна кампания, свързана с местните структури, без достатъчно финансиране и отчитане на актуалните социално-икономически тенденции. Кампанията им бе допълнително разфокусирана от напрежението по оста „Румен Радев – Корнелия Нинова“, подкрепата за президента Радев и критиките срещу служебния кабинет. 

За разлика от пролетта и лятото на 2021 г., сега ДБ – Обединена не успя да проведе позитивна и активна кампания. Причинете за това са много: публичните разногласия и исканите оставки на лидери във връзка с подреждането на листи; неуспеха да се покаже различие спрямо „Промяната продължава“ без да се конфронтират; разминаването и разногласията с подкрепения от тях кандидат за президент, издигнат от ИК – Лозан Панов; раздвоението относно отношението и подкрепата към президента Радев. Не на последно място кампанията им страдаше от недостиг на средства, баналност и повторяемост с действията им от пролетта и лятото. На всичкото отгоре „Промяната продължава“ удари и върху спонсорите на коалицията от IT сектора. 

ИНТ този път се задоволиха въобще да не провежда предизборна кампания и приемане на обвиненията, че са виновни за провала на опитите за съставяне на редовен кабинет в ХХХХVI ОНС. На трите избори през 2021 г. формацията около Мая Манолова сваляше прогресивно резултата си и влизаше на границата в предишните две народни събрания. Този път вълната около „Промяната продължава“ ги изхвърли извън борда. 

За разликата от тях, на другия полюс е партия „Възраждане“, която се възползва от провала на другите патриотични и националистически формации и сериозно увеличи влиянието си на всеки следващи избори през 2021 г. Лидерът на формацията Костадин Костадинов, използва всички възможности на безплатните формати по националните медии и яхна гребена на антиваксърската вълна и финишира за пръв път в парламента, заявявайки претенция за бъдещо самостоятелно управление. Освен това, проведоха една концентрирана кампания за парламент и президент като заложиха на най-разпознаваемата си личност – лидерът Костадин Костадинов и основната тема за ваксините и ограниченията свързани с COVID 19.

Таблица 3. Сравнение на резултатите от изборите на 04.04. и 14.11.2021 г.

T-3.jpg

На изборите на 14 ноември партиите на промяната – ПП „Промяната продължава“, ИТН и ДБ – Обед. имат общо 1 089 833 (41.56 % и 108 мандата). А БСП за България - 267 816 (10.21 % и 26 мандата) – общо 134 мандата.


Данните от сравнителния анализ на отделните избори показват, че най-много гласове за промяна, а и за опозиционната на ГЕРБ, БСП има на редовните избори от 4 април 2021 г. Независимо от това силите на промяната и опозицията на ГЕРБ са имали най-сериозно влияние сред първите извънредни избори на 11 юли 2021 г. - 55.12 % и 148 мандата, независимо, че са гласували по-малко избиратели. Въпреки това, заради непремерената позиция на ИТН, разделителните червени линии на останалите сили на промяната и поведението на президента Радев, не можа да се стигне до създаване на правителство. На последните извънредни избори на 14 ноември 2021 г. са гласували още по-малко за „промяната“, което е нормално като се има предвид изключително ниското гласуване като цяло. Силите на „промяната“ и опозицията на ГЕРБ имат общо 51.77 % от изборните резултати и общо 134 мандата, което е по-ниско и от мандатите след изборите от 4 април 2021 г. 

Данните от социологически проучвания на различни агенции през 2020 г. показваха, че над 60 % от населението в страната подкрепяше протестите срещу управлението на Коалиция ГЕРБ – ВМРО. Въпреки това, през 2021 г. подкрепата за промяната през 2021 г. непрекъснато спада, за да достигне най-ниската си точка на изборите на 14 ноември. 
Въпреки това има възможност да се създаде неолиберална коалиция и правителство от 4 политически субекта, поради по-гъвкавата позицията на прокситата на президента Радев и посолството на САЩ в България от „Промяната продължава“. Очакваното редовно правителство ще се изправи пред редица проблеми свързани с оказваното влияние от САЩ и ЕС и нежеланието на досегашния политически естаблишмент и българските граждани за:

• Вдигане ветото над Северна Република Македония за стартиране преговори за присъединяване към ЕС, наложено от България; 
• Приемане на Истанбулската конвенция;
• Активно включване на България в Черноморския фронт на НАТО срещу Русия.

Освен това, новото правителство ще се сблъска с намирането на решение на здравната криза (COVID 19), енергийната криза, произтичащите от това проблеми на бизнеса, заплашително нарастваща инфлация (6 % спрямо м. ноември на 2020 г.) и срива на доходите на населението. Съпредседателят на „Продължаваме промяната“ – Асен Василев (бивш финансов министър), вече призна, че бъдещото правителство не може да направи нищо за овладяване на инфлацията, т. к. сме били във Валутен борд и инфлацията е привнесена от ЕС, без да се коментира, че има сериозно различие в инфлацията в страните членки на ЕС, причините за инфлацията и факторите за овладяването им. Ако не бъдат взети спешни мерки се очакват „гладни“ и „енергийни“ бунтове през зимата на 2021 – 2022 г. и сериозно напрежение около готвеното снемане на вето по стартирането на преговори на РС Македония за присъединяване към ЕС. Всичко това, ще доведе до напрежение вътре в коалицията, както и до напрежение с президента Радев.
Президентът Румен Радев, издигнат от ИК, влиза като фаворит в изборите за президент. Той спечели убедително 1-я тур, което предопредели крайната му победа. Той бе подкрепен от ПППП, ИТН, БСП за коалиция,  ИЗПРАВИ СЕ БГ! НИЕ ИДВАМЕ! и повече от 1/3 от избирателите на ДБ – Обединена (на първи тур.) На първи тур президентът Радев е получил малко повече от гласовете на тези партии. 

Втори в балотажа влезе проф. Анастас Герджиков, издигнат от ИК и подкрепен от ГЕРБ, СДС и БЗНС. Професор Герджиков успя да спечели на първия тур около 15 000 гласа повече от гласувалите за коалицията ГЕРБ – СДС. На финала той получава 733 791, което е с 137335 повече гласа, в сравнение със спечелените гласове от ГЕРБ в парламентарните избори. Това показва, че целта на екипа на проф. Герджиков, кампанията му да излезе извън подкрепата на ГЕРБ – СДС и да надскочи интелектуалните университетски среди не е успяла да постигне целта си. Основната причина за това е твърде ограниченото време и затваряне на кампанията в рамките на ограниченията на Избирателния кодекс за предизборна кампания и използване на медиите. От тази гледна точка, по различни причини бе постигната същата грешка с кампанията за президент на ерудирания и обаятелен проф. Иван Маразов, кандидат на БСП през 1996 г.

                                                                       Сравнителни таблици за трите избора за парламент през 2021 г.

Таблица 5. Парламентарни избори - избирателна активност

T-5.jpg

Таблица 6. Гласуване за политически партии и коалицииT-6.jpg

*На изборите на 14 ноември 2021 г. са с ново име - ИЗПРАВИ СЕ БГ! НИЕ ИДВАМЕ!

** На изборите от 11 юли 2021 г. и 14 ноември 2021 г. в секциите над 300 души в страната и чужбина се гласува изцяло машинно.

Таблица 7. Президентски избори – 1 тур – 14 ноември 2021 г. - избирателна активност

T-7.jpg

Таблица 8. Разпределение на гласовете по кандидати за президент и вицепрезидент

T-8.jpg