22 юни 2022

Николай Василев

Това бе най-тъжният деветомайски парад, който президентът Шулин си спомняше. Войниците не допуснаха нито една грешка. За разлика от други години нито една машина не се повреди. Полетите на изтребителите над Червения площад бяха безупречни. Но никой не беше впечатлен. Току що беше пристигнала новината, че украинците са си върнали Херсон и руската армия е изгубила цялото си предмостие по десния бряг на Днепър. На другите фронтове руските танкове горяха като факли, но все още удържаха фронта. Колко обаче щяха да издържат? Ден по-рано Европейският съюз бе наложил пълно ембарго на закупуване на руски нефт и газ. В навечерието на празника Шулин планираше да обяви пълна мобилизация, но Соболев – единственият негов млад съветник го посъветва да отложи този ход с два –три дни. В други случаи щеше да го игнорира, но този път го послуша. Защото знаеше, че цялата тази каша нямаше да се случи, ако го беше послушал няколко месеца по-рано. Соболев беше един от малкото, които знаеха за планираната операция „Z”. Седмица преди големия ден, той, след много настоявания, беше допуснат в кабинета на държавния глава.
- Владимир Валадимирович, започна той, позволете да Ви предложа промяна в плана. Няма никаква нужда да денацифицираме Украйна. Можем да постигнем целите си без да изстреляме един куршум. Когато обявите, че признваме Народна Република Луганск и Народна Република Донецк, нека ограничим признанието до териториите, които вече са наши и това да включва правото им да се присъединят към Русия. Но да поискаме и нещо повече. Ново Хелзинкско споразумение. Да поискаме признаване на анексията на Крим към Русия, признаване на Приднестровието и правото му да се обедини с Русия, на Абхазия и Южна Осетия и правото им да се присъединят към Русия, на Република Сръбска и правото ѝ да се присъедини към Сърбия, на „Северно Косово” и правото му да се присъедини към Сърбия. На Нагорни Карабах и правото му да се присъедини към Армения... и, за да не се обърнат турците тотално срещу нас, поискайте международно признаване на Република Северен Кипър и правото ѝ да се присъедини към Турция. Да изравним дефакто положението в Европа с де юре признанията. Ако това стане, ще осигурим мир за поне едно поколение. Знам, че Западът ще е скептичен, но ако им кажем, че сме съгласни договорът да влезе в сила след като „деескалираме”, убеден съм, че ще приемат нашите искания. Вече знаят, че сме сериозни и умират от страх. А приемат ли, какво толкова, ако някога Украйна влезе в НАТО? Ще разположим достатъчно ракети в Приднестровието, в Калининградската област и в Крим, и ще имаме предна защита. Операцията в Украйна е излишна... 
Шулин благодари троснато на Соболев за мнението му и го изгони. Това момче явно не разбираше, че за да бъде защитена Русия, не е достатъчно само предно позициониране на ракети. Такива тя имаше и сега. Просто не можеше да се допусне Украйна да стане „западна страна”. Т.н. „либерална демокрация”. Разложението щеше да проникне в Русия, а срещу него спасение няма. Вярно е, че днес Западът вече не беше толкова привлекателен. Исканията за права на разните там ЛГБТ отблъскваха мнозина. Но Шулин не можеше да си позволи да рискува. Украйна трябваше да бъде върната в руския свят. Без обединение на „славянското ядро” Русия нямаше да може да задържи Сибир завинаги. Операцията трябваше да е мълниеносна. Киев да падне за няколко дни или най-малкото да бъде обкръжен. Десният фланг трябваше да настъпи от Беларус и да пресече забранената зона около Чернобил. Нищо няма да им стане на войниците, ако подишат малко радиационен прах. Важното е да се окажем на десния бряг на Днепър южно от Киев в момента, когато левият ни фланг достигне до левия бряг от другата страна на реката. Тогава блокадата щеше да е пълна. Шулин нямаше да си вкара войските в улични боеве. Щеше да е глупаво. Александър Македонски някога си спомня, че баща му е загубил едното си око в неуспешна обсада на Византион. И вместо да се заинати и да се опита да превземе този град, просто го изоставя в дълбокия си тил и продължава за Индия. Така и Шулин щеше да обсади Киев и, ако градът не се предаде, войските му щяха да се впуснат право на юг, като някъде в сърцето на Украйна щяха да се срещнат с ядрото на армиите настъпващи от Крим. Те трябваше мълниеносно да превземат Херсон, да пресекат Днепър и да завземат Николаев. Но вместо да завият на запад към Одеса, както биха очаквали украинците, щяха да настъпят право на север. Когато двете армии се срещнат, те трябваше да се отправят на изток и да позиционират авангард по стръмния десен бряг на Днепър. Тогава авангардът трябваше да стане ариергард, а основната армия да тръгне на масирано настъпление на запад, докато левият фланг достигне Приднестровието, а десният Припятските блата. Към 18 март, деня на Крим, ако все още не беше капитулирала, Украйна трябваше да е разделена на четири части – Киев напълно обкръжен, Западна Украйна без силни военни части. Основните сили на украинската армия щяха да бъдат отрязани в Източна Украйна, където местните хора щяха да гледат на тях като на окупатори. Подобно щеше да е положението в района на Одеса. Успехът трябваше да е пълен преди западните лидери да се съберат, за да умуват какви санкции да наложат на Русия. Шулин държеше на този дързък план, но няколко от висшите му генерали настояха за корекции. Планът бил прекалено рискован. Трябвало да превземат Мариопул и да установят „земен мост” до Крим. Трябвало и Харков да бъде превзет или поне обкръжен. И той, главнокомандващият имаше глупостта да ги послуша. А сам усещаше, че така ще се стигне до разпръскване на силите. Глупаци. Не са ли чели Жуков, Клаузевиц или Гудериан? Концентрация и бързина, това носи победата. Разпръснаха силите и се осраха. За малко да прецакат делото на моя живот, смисъла на моето управление! Мечтата на целия руски народ! Но Русия не можеше да си позволи да изгуби. Щеше да мобилизира. Руснаците могат да издържат на трудности. Западняците – не. Украйна е от жизнено значение за Русия. За Запада не е...
Раздразнен, но все още спокоен, Шулин не се прибра в кабинета си в Кремъл, а нареди да подготвят самолета му за Урал. Следващите няколко дни възнамеряваше да си почине, сам в своя бункер... Искаше да стои далеч от лошите новини. Искаше сам да напише речта си, с която да обяви истинска война. Щеше да каже на народа, че никога, нито по време на нашествието на Наполеон, нито по време на нашествието на Хитлер Русия не е била в такава опасност. Народът щеше да застане зад него. Отдавна беше поръчал нова мобилизационна песен. Малко да прилича на „Ставай страна огромная”, но и адаптирана към вкусовете на младите. Докладваха му, че песента е готова и той ще може да я чуе по-късно същия ден.
Когато самолетът кацна, на специалния терминал го чакаха трима генерали, сред които началника на личната му гвардия и един непознат цивилен, които той не беше повикал. 
- Какво искате - попита Шулин троснато, но лицата на четиримата мъже останаха хладни, а погледите им втренчени в него.
- Трябва да поговорим господин президент. Операция "Z" се провали. Трябва да задействаме операция „Омега” –заяви непознатият.
Шулин не вярваше на ушите си. Погледна четиримата и изкрещя: 
- „Омега”. Вие сте си изгубили ума.

***
Гертруд Маркус, или Геш, както го бяха наричали някога неговите приятели се вглеждаше в красивите води на Пристанищния залив на Сидни. Спомни си, че от много години никой не го беше наричал Геш, защото отдавна нямаше приятели. Отдавна не комуникираше с почти никого и намираше живота си за изключително скучен. Обитаваше собствена къща, почти дворец, разположена на Залива – една от най-скъпите локации в Австралия. Притежаваше голямо портфолио с акции и криптовалути, които всъщност не бяха негови. От двадесет и пет години, с известно прекъсване, работеше за руските служби, които доста рядко контактуваха с него. От осем години не беше получавал никакви сериозни задачи. Оглавяваше напълно законна фирма, но други вършеха цялата работа. Той никога не ходеше в централата. Трябваше да не общува със съседите си и само когато ги види през оградата в двора, да им кимва отдалеч и да помаха с ръка. Имаше прислужница, шофьор и градинар, които му носеха всичко необходимо. Ако искаше да се разходи, Геш трябваше да поръча на шофьора си да го закара до някъде и да го остави, след което отново да го вземе, но не му беше позволено да скита из квартала. Но и далеч от къщи, Геш не биваше да се заговаря за дълго с никого. Ходеше само при един определен лекар и при един зъболекар. Най-много веднъж седмично шофьорът му водеше момиче от Кингс крос, за да задоволява плътските му потребности, като всеки път избираше различна секс работничка, а ако Геш настояваше някоя да се повтори, шофьорът отбелязваше това и никога повече не я довеждаше. Геш нямаше никаква представа защо е тук и кога ще поискат от него някаква определена задача. И ето, че на този 9-ти май шофьорът му заяви, че го викат в Сирия. Геш никога не беше ходил в Близкия изток и нямаше представа защо го викат там. Самият той имаше непосредствен контакт с ислямската култура, но не и с Близкия изток. Беше роден в Казахстан. Родителите му бяха волжки немци, изселени от Сталин в Централна Азия през първите месеци след нацисткото нападение срещу СССР. Баща му смени името си от Маркус на Марков. Когато Гертруд се роди през 1955 г. на родителите му им се искаше да го кръстят на дядо му Герхард, но избраха името Гертруд защото можеше да мине и за мъжко руско име, съкращение на „герой на труда”. Гертруд завърши педагогически институт и стана начален учител. Когато дойде перестройката, си върна фамилията Маркус, а през 1991 г. емигрира в Германия. В Ханофер стана помощник учител, но ежедневно усещаше, че е по-скоро бивш съветски човек, отколкото германец. През следващите години подобри своя немски и понаучи английски, но никак не можеше да се впише в местното общество. Големият му пробив дойде през 1996 г. когато непознати нему руснаци му предложиха да оглави една новосформирана фирма. Гертруд нямаше съмнение, че те са от службите, но не се поколеба да започне да работи за тях. Какво друго му оставаше? Година след пристигането си в Германия се беше оженил за емигрантка – също като него етническа германка, но от Румъния. Бракът им не тръгна от самото начало и двамата се разведоха след четири изнервящи години. Когато заработи за руснаците, стандартът му на живот незабавно се подобри. Самият той ясно разбираше, че основната задача на фирмата бе да пере пари и че той беше само лицето. Притесняваше се, че данъчните могат да го уличат и вкарат в затвора, а реалните му шефове да се укрият. Но Гертруд живееше за мига. Караше мерцедес S – класа, живееше в удобна вила, ползваше услугите на проститутки и това му беше достатъчно. Рядко си пишеше с приятели от Казахстан, а в Германия не се сближи с никого. Година след като в новогодишната нощ на 2000 г. „брат’чед” му пое властта в Русия, службите изгубиха интерес от него. Гертруд наричаше президента Шулин „брат’чед” не защото имаха роднинска връзка, а защото физически си приличаха като две капки вода. Висшите служители на фирмата, които всъщност я управляваха, забелязаха приликата и дори шеговито започнаха да се обръщат към него с „господин президент”, на което той шеговито отвръщаше, че Шулин му е братовчед. 
През първото десетилетие на 21 век фирмата бе закрита и Гертруд отново заработи като помощник учител. Ожени се отново за едно местно момиче, което работеше като секретарка на директора на училището и през 2009 г. на стари години му се роди дъщеря, която кръстиха Магда. Живееха в общинско жилище и Гертруд умираше от скука. Навиците му не се промениха и жена му го спипа с момиче на повикване, в самия техен дом. Разводът им беше доста скандален. Предвид голямата издръжка, която трябваше да плаща, животът му стана направо нетърпим. Но ето, че като с магическа пръчка всичко се промени през лятото на 2014 г. Старите му работодатели неочаквано отново го потърсиха и го назначиха за главен директор на напълно законна фирма, занимаваща се с внос на овче и кенгурово месо от Австралия. Нямаше никакви съмнителни трансфери и Гертруд изобщо не разбираше защо го бяха назначили за синекурен директор. Две години по-късно му издействаха виза за постоянно пребиваване в Австралия и го настаниха в прекрасната къща на брега на залива, където от него се очакваше да не прави нищо. Но ето, че на този 9-ти май 2022 г. Гертруд получи съобщение, че трябва да замине за Сирия. Какво ли щяха да поискат от него там?
* * *
Когато чу думата „Омега”, Шулин побесня. Разкрещя се на четиримата, но когато погледна към собствената си охрана, видя как те погледнаха към своя пряк ръководител. Тогава Шулин разбра, че вече от него нищо не зависи. Но не можеше да сдържи гнева си:
- Вие сте виновни за всичко. Вие прецакахте операция „Z”! Вие ми наложихте безумен план. Харков, Мариопул... щуротии. Вие се забавихте. Вие не организирахте добра логистика. Трябваше да ви изтрепя всичките. Както Сталин през 1938 г. Аз ви направих богати! Аз ви направих всичко, което сте!
- Така е – заяви непознатият. – Затова задействаме „Омега”. Ако не Ви бяхме благодарни до гроб, вече нямаше да сте жив. „Омега” е за Вас, не за нас. Ние само поемаме риска! Но нямаме друг избор. Дъщеря Ви знае за „Омега”!
- Лъжете! Тя не ме е предала!
- Тя не Ви предаде. Тя ви спаси! 
След като зареди самолетът ще отлети за Владикавказ. Там Ви чака доктор Кулаков. Цял свят знае, че Ви предстои операция на доброкачествен тумор. 
- Тумор! Какъв Тумор. Кулаков е пластичен хирург!
- Никой няма да знае, че той ще Ви оперира. Никой няма да знае, че той ще е във Владикавказ. А и това ще е последната седмица от живота му!
- Вие сте идиоти! Ще погубите Русия.
- Не господин президент. Това Вие вече го направихте!
Шулин се нахвърли срещу дръзкия непознат и му нанесе едно круше в носа. Но личната му охрана го хвана за ръцете и го повлече обратно към самолета. 

* * *
Шофьорът на Гертруд го заведе до едно фотографско студио, където да си направи снимка за паспорт. След това го върна вкъщи и му каза, че трябва да изпрати снимката на личния му лекар да я подпише, като свидетелство, че той е човекът на нея. Тогава щели да изпратят апликация за паспорт. Нямало нужда да се иска скоростна доставка. Имало време... 
Геш беше получил австралийско гражданство две години по-рано, но никога не бе подавал апликация за задграничен паспорт. 
През следващите няколко седмици нищо в живота му не се промени. Прекарваше дълги часове в градината, като се взираше в лазурите на залива. Помахваше си със съседите... но почти не излизаше от къщи. Гледаше телевизия и не можеше да повярва на очите си. Прехвалената руска армия търпеше поражение след поражение. С далекобойната артилерия, доставена от западните партньори, без да влизат в обсега им, украинците унищожаваха руските оръдия и танкове. А с модерните ракетни системи те си бяха възвърнали контрола над небето. С танковете получени от Полша и от други страни украинците бяха предприели контранастъпление и бяха пресекли „земния мост” до Крим. Сега те обсаждаха разрушения Мариопул и на всички беше ясно, че обсадените руски части няма да окажат съпротивата, каквато беше оказал украинският полк Азов. Геш чу, че брат’чед му Шулин е в болница, и че се възстановява след премахването на доброкачествен тумор. Начело на държавата стоеше някой си Голобов, за когото Геш не беше и чул. Бил шеф на разузнаването и се познавал с Шулин още от времето на КГБ. Той обяви военно положение, започна масова мобилизация, но не можеше да събере достатъчно желаещи да се бият. Младежите бягаха в гората. Там те не организираха партизански отряди, а просто се криеха от властите. Не така беше в Беларус, където от седмици бушуваше мащабна партизанска война срещу режима на техния диктатор. Голобов изтегли войските си от Беларус, за да ги прати в Украйна, но още на другия ден Минск и други градове бяха залети от масови демонстрации. Хората започнаха да излизат и по улиците на Казахстан, където правителството натрапено от Шулин подаде оставка. След близо седмица преговори командващият руските войски в Приднестровието изненадващо обяви, че се предава на молдовските власти. Появиха се слухове, че е бил подкупен от негов близък приятел, руски олигарх, чието имущество и сметки в Лондон бяха неочаквано размразени. Ден след като молдовската армия пое контрола над най-големия склад на оръжие в Европа на запад от руските граници, Кишинев обяви, че Молдова се обединява с Румъния, което автоматично я правеше част от НАТО. Същият ден Швеция и Финландия също подадоха молби за членство в Организацията на северноатлантическия договор. Съединените щати, Великобритания и Франция обявиха, че им дават пълни гаранции в случай на руска агресия докато формалностите около членството не бъдат приключени.
Така изглеждаше войната към началото на юни, когато шофьорът донесе паспорта на Геш с подпечатана сирийска виза. Геш го погледна и беше изумен. Макар снимката да приличаше изумително на него, тя не беше тази, която бяха направили в студиото. Какво се случваше? Снимката бе на друг човек, макар че непознатите трудно можеха да забележат разликата. Ако Шулин му беше „брат’чед” този май му беше направо брат! Геш знаеше, че е безсмислено да каже каквото и да било. Имаше две алтернативи. Да избяга и да разкаже всичко на австралийските власти и да поиска помощ. Или да се подчини. Докато умуваше по въпроса, прислужницата му, която поддържаше неговата електронна кореспонденция с дъщеря му, го уведоми, че момичето, вече на тринадесет години, което не беше виждал откакто тя бе на пет, ще пристигне след две седмици. Дотогава той ще се е върнал от Сирия. Геш силно желаеше да се види с Магда. Тя дори нямаше да го познае, ако се видеха случайно на улицата... Не му оставаше нищо освен да се остави по течението. Шофьорът му каза, че отлитат от Бризбън за Кайро, с прекачване в Дубай, а от там щели да летят за Дамаск. Защо тръгваха от Бризбън? Защо трябваше да шофират до там? Ставаше нещо много странно. 
Когато пристигнаха на летището, шофьорът му сложи в ръката снимка на една от служителките на паспортния контрол и му каза, че трябва на всяка цена да мине през нея. Да не ползва автоматичните врати и да не минава при друг служител. Дали това нямаше връзка със снимката в паспорта? Човек не би забелязал разликата, но апарат за биометрични данни можеше и да я отчете. Геш отново почувства пълно безсилие и направи каквото се очакваше от него. Ден и половина по-късно след няколко прекачвания слезе на летището в Дамаск. Както му беше казано, там го чакаха двама души, които го настаниха в удобна кола и потеглиха в неизвестна за него посока.
Сирия все още се тресеше от тежка гражданска война. Режимът беше оцелял след силна руска интервенция, но опозицията, окрилена от руското поражение в Украйна отново се беше активизирала. Изминаха повече от три часа в път, когато колата, с която караха Геш, стигна до руската военноморска база в Тартус. Дали от тук нямаше да го депортират в Русия? Тогава му дойде една странна мисъл. Дали не искаха да го представят за Шулин, с когото си приличаха толкова много. Дали това не крие рискове? Но снимката в паспорта не беше тази на Шулин. Защо я бяха подменили? Геш беше вече в базата и не можеше да направи нищо. Настаниха го в един приличен апартамент, но точно когато той облече халат, за да влезе в банята, някой отвори външната врата без да чука.
- Къде ще ме пратите – попита Геш. 
- На оня свят – отвърна непознатият, извади пистолет и го застреля от упор.
След това двама гавази пренесоха тялото на убития до един подвижен крематориум, а прислужничките почистиха кръвта разляла се по плочките.
• * * *
- Погледнете се в огледалото господин Маркус! – заяви непознатият придружител на руските генерали. – Свикнете с новия си имидж. Ще трябва да Ви снимаме, за да извадим австралийския Ви паспорт. Ще е истински. Но от Владикавказ до Дамаск ще пътувате с друг паспорт, издаден от нас. Ще пътувате с кола и се надявам пътуването да Ви да не е прекалено изморително.
- И дали ще срещна Господ по пътя към Дамаск? Глупаци такива, не виждате ли, че Голобов се дъни тотално. Ако аз имах контрол...
- Президентът Шулин е мъртъв. Вече беше обявено, но поради военното положение опелото се състоя само в малък семеен кръг. Беше кремиран и прахта му положена в Кремълската стена. Вие, господин Маркус сте собственик на фирма за износ на месо от Австралия за Европа. Говорите руски, немски с акцент и малко английски. Трябва само да тренирате новия си подпис. Притежавате прекрасна къща на залива в Сидни. Имате тринадесетгодишна дъщеря, която ще видите за първи път от близо осем години. Малко след пристигането Ви в Сидни, тя ще пристигне и ще живее с вас. На нощното Ви шкафче са всички места, на които сте били заедно, когато тя е била малка и цялата Ви кореспонденция с нея. Надявам се да установите добри взаимоотношения. Със съседите си сте се виждали само отдалеч. Създали сте впечатление за самотник. Но сега, когато в къщата Ви ще има дете, можете да станете по-общителен. Може да ги поканите на гости. Единият притежава няколко ферми с размера на Белгия, а другият е бивш топ естраден изпълнител. Най-известният му хит е „Лоши навици”. 
- Моята дъщеря се казва Наталия. Имам и други деца – заинати се Шулин, но човекът, без да променя интонацията на гласа си, повтори:
- Дъщеря Ви се казва Магда. Тя живее в Германия. Майка ѝ загина преди няколко дни в автомобилна катастрофа и сега тя има само Вас на тоя свят. 
- Магда не ме интересува! Какво става по фронтовете?
Шулин разбираше, че вече няма власт и е само страничен наблюдател. Съдбата му се бе променила за един миг. Колкото и да беснееше, не можеше да промени нищо.
- Не мислете за това, което става по фронтовете – отвърна човекът. Само ще се ядосвате. Украинците, въоръжени с модерна западна техника, са проникнали в Крим.
• * * *
В ранната сутрин на 21 юни 2022 г. Шулин излезе на двора си на Пристанищния залив на Сидни. Магда още спеше. Детето беше доста стъписано от смъртта на майка си и макар да не познаваше баща си, се беше вкопчило в него като удавник за сламка. На предния ден Магда му разказа, че си спомня как са се разхождали заедно в Английските градини на Ханофер. Тогава Шулин я заведе в зоопарка Торонга в Сидни. На връщане, в колата, обаче настроението му се развали. По радиото обявиха, че Татарстан и Башкортостан са обявили независимост от Русия. На другата сутрин разбра, че примерът им е бил последван от Коми, Бурятия и Якутия. Същото се очаквало да обявят Калмикия, Чечня и Дагестан. 
Шулин направи един последен опит да се откъсне от всички тези събития. Заведе Магда до Операта на Сидни, но на връщане чу нова тревожна новина. Преди три дни огромни протести бяха принудили губернатора на Хабаровска област да подаде оставка и с публична акламация бяха признали за свой лидер губернатора, който Шулин бе свалил преди две години. Той веднага обяви създаването на ново временно правителство. Днес, на първото си заседание, то възстановило съществувалата между 1920- 22 г. Далекоизточна република. Съобщиха още, че губернаторът на Приморския край ги е подкрепил от Владивосток и заявил, че и неговата област се присъединява към новата република.  
Към полунощ в Сидни, или 5 следобед в Москва, бе съобщено, че Голобов е подал оставка. Екатерина Никуленко, председателката на Съюза на федерацията – горната камара на руския парламент обявила, че на другия ден свиква извънредна среща на двете камари в Санкт Петербург. Трябвало незабавно да се потърси примирие в Украйна. 
Цитираха я да казва:
- Утре се навършват 82 години от нацисткото нападение над Съветския съюз. Тогава целият народ, независимо от политически убеждения, националност и религия, се обедини в защита на родината. И с помощта на демократичния свят нашите деди спечелиха историческа победа. Но ето, че днес ние се поставихме в положението на нацистите и демократичният свят се обърна срещу нас. Ние извършихме агресия и трябва да се покаем!
- Никуленко, курво тъпа! Поставих те ей тъй щото си хубава, но недей да мислиш и действаш – извика Шулин на руски и се хвана за сърцето. – Довчера ми лазеше в краката, а сега се подмазваш на Запада. Той обаче няма да се трогне от твоите сълзи. Ще се възползва от твоето предателство. Ще стъпят на врата на Русия. Ще ни доограбят! Мръсници, негодяи, не ставате за нищо...
Шулин продължи да вика докато не изгуби сили и не се срина на дивана. Изпитваше тежка болка в гърдите, сякаш го беше настъпил слон. Ръцете му изтръпнаха. Повръщаше му се. Прислужницата извика линейка и тя пристигна след не повече от десет минути. Парамедиците едва успяха да изтръгнат пациента си Гертурд Маркус от ръцете на плачещата му дъщеря и да го понесат към Кралската болница на Сидни. Но преди да стигнат до нея, трябваше да констатират „Екзитус Леталис”, 0.20 ч.. 22 юни 2022 г. 
(Всяка прилика с реални лица и събития е случайна. 5. Май 2022 г.)