Проф. Татяна Дронзина
Като гледам кризата с коронавируса, си спомням петролната криза от 70-те години. Бяха въвели купони за бензина, оня, 85, дето вече го няма. Не че москвичът на родителите ми винаги ходеше - нямаше такова нещо, разбира се; тръгваше и спираше когато си искаше. Но не за това ми е думата. Кризата свърши и ние от "лагера" излязохме от нея така, както и влязохме - с енергоемки производства и примитивни леки коли, с дистрибутивна икономика и тромава администрация. За разлика от проклетите капиталисти, които снижиха консумацията на енергия, въведох нави модели и
модернизираха държавите и производствата си
Просто не ми се иска да вярвам, че същото ще се случи и сега. Ама като гледам, натам вървим с бързи крачки. От медиите се разнасят едни вопли, не ти е работа. Не говоря за личните трагедии на хората, които са загубили близък или са се разболели. Ясно е, че те дълго ще се борят с мъката и наша работа е да бъдем на тяхна страна, и да ги подкрепяме. Но политическият дневен ред на държавата не може да се сведе до едното съчувствие. Говоря за институциите и за медиите. За институциите, които дума не обелят
дали след вируса най-сетне ще имаме електронно правителство,
така че да получаваме не само безплатно, но и безопасно административни услуги. А и да могат техните чиновници да си работят от вкъщи и да бъдат защитени, а не изложени на риска от заразяване. За образователното ведомство, което ме уверява, че няма пари за 40 000 таблета за ромските деца - ама моля ви се! При такава гигантска държавна поръчка машинката ще струва жълти стотинки. За здравното министерство, което мълчи геройски по въпроса ще имаме ли електронно здравеопазване или както там му е правилно името - така че докторите да не се превръщат в писарушки, ами да си останат лечители. За правителството, което дума не обелва за огромните средства, които ЕС отпуска за борба с коронавируса, като с това оставя поле за русофили и други странни "фили" да си разиграват коня както искат. За медиите, като съобщават с половин уста, като че ли това е просто една от многото новини. За тъпите въпроси с предизвестени отговори на учили - не доучили журналисти от типа на "как се почувствахте като разбрахте, че сте заразен?", зададен на бургаския доктор, дето оздравял. Абе, кой ще подскача от радост, бе хора? И нито дума за това, какво ще прави същият този доктор, прекрасен специалист, човек с огромен капацитет, в професионален план. Нямам никакво съмнение, че след карантината той пак ще влезе в болницата - защото неговия дълг е да лекува. Това трябваше да бъде въпросът към него, защото така щяхме да изразим уважението си към неговия труд, а не да го питаме какво ще направи като се прибера вкъщи. Ами естествено, че ще целуне семейството си, да не е дувар? Погледнете как отразяват работата на своите медици италианските журналисти - на снимките виждаме само техните изранени от маски лица, приведени от умора рамене, но дланите и пръстите са оформили срещу обектива сърце - не се предаваме! Те да не би да нямат семейства и личен живот? Но медиите отразяват друго. За сметка на това от нашите екрани се носят всякакви ревове, еле пък
институциите - пъшкат като за последно
Ако не бяха брифингите на проф. Мутафчийски, сигурно щях да хвърля чехъла си по телевизора дано стане на парчета, та да не чувам безполезните глупости, които се разнасят от него. Ако Господ е решил да сложи край на човешкия род чрез тоя вирус, то и да се вайкаме, и да не се вайкаме, все тая. Но ако ще оцеляваме, най-добре да се стегнем в кръста и да мислим как да променим живота си. Сега е времето да го направим. После ще бъде късно и най-многото, което можем да очакваме, е да се окажем отново в позицията на излъганите (от промяната) камилчета. Аз обаче не харесвам това. Надявам се, че и вие.