Евгений Кънев*
Почвата под Путин се свива като шагренова кожа. Активите му за успешна война навлизат във фаза на ускорена амортизация.
Какво се случва с тях по методологията за анализ на авторитарни режими на Стивън Коткин?
1. Репресивен апарат
В момента това е най-важния останал актив на Путин. Освен личната му гвардия, едни от най-опитните военни части на руската армия охраняват Кремъл. Личните срещи на Путин с негови подчинени са сведени до минимум за избягване на изненади. Непроверената информация за скорошен опит за атентат все пак завършва с това, че личната му охрана също е изцяло подменена.
Засега все още все по-масовото недоволство се държи под контрол. Но то е причината за малката вероятност Путин да прибегне до мобилизация, която може да изведе нещата извън контрол - и да покаже липсата на контрол. А когато това стане ясно - с всеки авторитарен режим е свършено.
2. Паричен поток
Петролните и газовите постъпления постоянно намаляват. Дори продажбите в големи обеми, но и с голям ценови дисконт на Китай и Индия не може да замести свиването на огромния европейски пазар.
А и санкциите започват все повече да хапят, което хем пречи на руския експорт и нови постъпления, хем изчерпва валутните резерви за заместване на липсващите стоки с внос предимно от Китай. С изискването да се плаща в юани, руската икономика изпада във все по-голяма зависимост от Китай. Като прибавим и замразените авоари, ограничената банкова дейност и изтикване изцяло на руската икономика от развитите пазари, пътят е само един - надолу.
3. Пропаганда
Доскоро все още крепеше положението, а контролирните медии продаваха мита за СВО. Но внезапната контраофанзива свали и последните нови дрехи на Царя - сега цари тотална обърканост как така украинците освен да се защитават, могат и да атакуват непобедимата могучая, че и да я гонят.
Путин се сдоби с много врагове не само сред противниците на войната, но и сред нейните хард привърженици. Започва да мирише на слабост на лидера - а в Кремъл това винаги значи край.
4. Контрол върху житейските шансове
Той отдавна не същестува - масово най-интелигентната част от руснаците търсят спасение в чужбина, а не кариера у дома.
Дори тези, които остават - все по-трудно се мотивират да подкрепят режима, камо ли да обвързват живота си с него.
5. Международна среда
Русия постоянно търпи унижение от отношението към нея в международните организации, а в ООН получава подкрепа само от режими като Северна Корея, Никарагуа и още 1-2 диктатури.
Дори Китай е неутрален.
А лично Путин изживя най-голямото си унижение на току-що приключилата среща в Самарканд. За разлика от личното му посрещане на Кси, за Путин президентът на Узбекистан изпрати своя премиер.
Унижението на Путин стана тотално, когато на двустранната среща с него, президентът на Киргизстан закъсня и го остави да чака. Само преди два месеца пък, президентът на Казахстан, седнал до Путин на форум в Москва, заяви, че не признава двете нови републики в Донбас. Явно Централна Азия се ориентира към Китай, а престижът на Русия потъва, заедно с този на Путин.
А военните загуби в Украйна действат като мощен ускорител за съдбата на Путин към изхода на историята.
Кога ще стане?
Всичко зависи от единствения му останал актив - репресивният апарат.
*Заглавието на коментара е на Faktor.bg, тектът е публикуван на фейсбук страницата на автора.