Не е толкова важно кои ще са първите две партии в парламента, а кой ще спечели третото място, категоричен е пред Faktor.bg политологът
Интервю на Васил Стефанов
- Доц. Гълъбов, прибърза ли президентът Румен Радев с обявяването на номинацията си за втори мандат?
- Румен Радев беше принуден да обяви своята номинация след това, което направи Александър Томов. Той постъпи така, както през 2016 г. Румен Петков на предишния президентски вот. Тогава Румен Радев се пенсионира по спешност от армията, защото беше номиниран за президент от АБВ, на следващия ден беше издигнат като кандидат на БСП, а след 10 дена вече беше „независим“. Румен Радев се оказа като дете, което се чудиш на кого да подхвърлиш. В този подход има и нещо много кукувиче, тъй като в крайна сметка не става ясно кого представлява съответният кандидат. Стефан Данаилов, Бог да го прости, заслужава това да се каже. Един от най-грозните ходове в ситуацията от 2016 г. беше как изтласкаха Ламбо като председател на инициативен комитет в подкрепа на Румен Радев. Стефан Данаилов беше употребен за лице на тази организация. В едно от последните си интервюта в същото време актьорът каза, че се е виждал с Румен Радев само 2-3 пъти. Беше позорно как Румен Радев се яви на последните избори, но като че ли върви по същия път и сега.
- Изпреварващият ход на Александър Томов съгласуван ли е с „Дондуков“ 2 предварително?
- Според мен не е бил съгласуван с Румен Радев, а Александър Томов само изигра ролята на Румен Петков от 2016 г. Румен Радев разчита БСП категорично да го подкрепи, като тази ранна кандидатура да повлияе и на парламентарните избори. Сериозното опасение на президента и на екипа му е в това вотът да се развие по неприятен за БСП начин, което рязко ще намали и шансовете му за втори мандат. Румен Радев обаче си оставя възможности за търсене на подкрепа от други политически формации. Сам по себе си моментът за кандидатурата на Румен Радев беше неподходящ. Вместо отчет за това, какво е свършил заедно с администрацията си, чухме от държавния глава предизборна реч.
- Умишлено ли беше избрана датата 1-ви февруари, когато почитаме жертвите на комунизма, за които през последните 4 години Румен Радев не каза и дума?
- Датата не беше избрана случайно. Много съжалявам, но неговият мандат започна на 22-ри януари 2017 г. Това беше моментът, в който Румен Радев трябваше и беше длъжен да даде отчет пред обществото. Не е негова работа да дава собственото си мнение за политическите процеси в България. Администрацията на президента е най-безотчетната и непрозрачната. Затова Румен Радев дължеше отчет точно когато трябва, а не произволно да си избира дати, за да произвежда политически ефект. Румен Радев си позволи нелеп коментар за жертвите на комунизма. Той се опита да се хареса на определени групи от БСП, които са много силно носталгично и реваншистко настроени. Президентът никога не отдаде почит към жертвите на тоталитарния режим. Вместо държавническо поведение, отново станахме свидетели на провокация.
- Присъединяването на Илияна Йотова към кандидатпрезидентската двойка означава ли, че на практика държавният глава е сигурен в подкрепата на БСП, която само забавя решението си?
- БСП няма много възможности и ще трябва да подкрепи Румен Радев. Въпросът е дали отново ще станем свидетели на подхвърляне на кукувичи яйца и дали кандидат, който е номиниран от една политическа партия, накрая ще се окаже независим. Това е абсолютно некоректно поведение спрямо българските избиратели. Много е важно в политиката да има елементарно достойнство и почтеност.
- Ако плановете в „Дондуков“ 2 се объркат, платформата на Мая Манолова ли ще бъде стълбът, на който държавният глава ще може да разчита?
- Нека да не забравяме, че „Изправи се, БГ“ първо не е политическа партия. Това, че Мая Манолова беше кандидат-кмет на София, я прави политик, но далеч не и политически субект. Най-вероятно Румен Радев ще бъде подкрепен от амалгама от формации. Няма да се изненадам, ако отново се изправим пред абсурдната ситуация с „независимия кандидат“.
- Ще успее ли да спечели втори мандат Румен Радев без подкрепата на ДПС, тъй като Мустафа Карадайъ ясно го призова от трибуната на Народното събрание да подаде оставката си?
- Не толкова ДПС печели президентски избори, а по-скоро насочване на гласовете на избирателите на партията. Онова, което ни предстои, е да видим дали от ГЕРБ отново са готови да жертват президентската позиция, или партията на Бойко Борисов е готова да направи всичко възможно, за да отстрани Румен Радев от това състезание. Трябва да имаме държавен глава, който дава отчет, защото за четвърта поредна година такъв не се прави, а президентската администрация остава една от най-непрозрачните. Може сумата от 6-7 млн. лв. да не изглежда много, но тази администрация се назначава лично от държавния глава. Главният секретар на Румен Радев очевидно има достатъчно свободно време, за да праща есемеси на главния прокурор, открито писмо до премиера и да си позволи нецензурно поведение спрямо председателя на парламента. Нека да се каже какво прави тази администрация! Като гражданин искам да разбера за какво са похарчени парите. Ако аз бях министър-председател, щях да назнача проверка от Сметната палата и от Държавната финансова инспекция. Нека тази администрация да каже какво е произвела през последната година и как е изхарчила парите на данъкоплатците. Росен Плевнелиев правеше по един том в края на годината, в който даваше отчет какво е свършила администрацията и това е темата на разговора, а не какви са политическите наблюдения на Румен Радев.
- Како в крайна сметка можем да отчетем като свършена работа от администрацията на „Дондуков“ 2?
- Изглежда, че Правният съвет към президентството е силно натоварен с аргументирането на вето и на повторното разглеждане на закони. Единственият продукт, който е произведен на „Дондуков“ 2, е от стратегическия съвет към Румен Радев, който обаче не е част от тази администрация. Той изготви един документ с тоталитарни претенции към властта в България. Гражданското общество и експертите трябва да дадат ясен отговор на т. нар. „Национален стратегически документ“.
- Какво се случи с идеята на Румен Радев за нова конституция, която лансираше в края на миналата година и пробутваше пред обществото като основна задача, която трябва да се реализира в рамките на мандата му?
- Доколкото виждам, нищо не се случва. В края на миналата година Румен Радев обяви, че ще прави консултации за промени в основния закон на държавата. След това си позволи да заяви, че при сегашния състав на Народното събрание той няма да внесе предложенията си за промени в конституцията. Това беше не по-малко безотговорно от изявленията му, както и поредното доказателство на неуважение към институционалния ред. Ако държавният глава има предложение за промени в конституцията, то той и администрацията му са длъжни да ги внесат в парламента и не е въпрос до преценката на Румен Радев дали харесва или не управляващото мнозинство. Ако намеренията на президента за промени в основния закон бяха сериозни, той беше длъжен да ги завърши. За пореден път на „Дондуков“ 2 обаче беше показано, че има ярка цензура, която цели да не се допускат журналисти, за да не се наруши медийният комфорт на г-н Радев.
- Какво е бъдещето на Румен Радев, ако на парламентарните избори се окаже, че хората, на които разчита, се „издънят“?
- Най-вероятно Румен Радев отново ще излезе от „Дондуков“ 2 и ще вдигне юмрук. Той всъщност не се е връщал в президентството. Поне аз не съм видял „завръщането“ му към конституционните права, които трябва да спазва. От юни миналата година ние нямаме държавен глава и това е очевидно. Румен Радев го показа и с „отчета си“ на 1-ви февруари. Ние имаме още един политически субект, но не и президент на републиката.
- Очакват ли ни бързи избори преди президентските за нов парламент, както вещаят социолози и анализатори?
- Не мисля, че трябва да очакваме бързи парламентарни избори след тези на 4-и април. Партиите, които ще успеят да преодолеят 4-процентовата граница, ще търсят възможност да стабилизират присъствието си. За пръв път ще имаме повече партии, които ще имат разлика между 1 и 4%. Този буфер ще започне да се пълни. Тези избори няма да дадат решения на политическата картина, а ще имат по-скоро преходен характер. Видимо е, че няма да се стигне до мечтания от Румен Радев сценарий за бързо разтуряне на Народното събрание и служебен кабинет, който да организира изборите, на които да се яви. Очаквам по-скоро по-дълги преговори за съставяне на мнозинство. Това преди всичко зависи и от българските граждани. Ако имаме ниска избирателна активност и разпилян вот, означава, че те предпочитат някой друг да взема решения вместо тях. Тогава няма да имат основание, че някаква зла сила тегне над съдбата им. При висока избирателна активност и ясно мнозинство, ще имаме стабилно правителство, което ще може да завърши мандата си. Това е първото правителство, което завършва мандата си от 2009 г. насам, което означава, че на практика 11 години се намираме в политическа криза. Битката за трето място на изборите ще е изключително оспорвана от ДПС, „Има такъв народ“ и „Демократична България. На този вот дори няма да е толкова важно коя формация ще е първа, а кои ще са партиите, които ще се подредят на 3-то и 4-то място. Това ще определи и дизайна на следващото правителство. Аз долавям, че г-н Румен Радев се опитва да се прави на Георги Първанов и си представя, че той ще композира управляващото мнозинство. Колкото и да са компетентни обаче правните му експерти, не могат да компенсират собствените му дефицити в сферите на политиката и на правото.