Николай Василев, priorities.bg
На рождения ми ден, който случайно съвпада с този на Гоце Делчев (4 февруари), често стават чудеса. През 1997 г. БСП се отказа от опита да съставя ново правителство в рамките на тогавашния парламент и това отвори вратата на България към ЕС и НАТО. Днес тя се отваря и за (Северна ) Македония.
Тази година на рождения ми ден премиерът на Македония Зоран Заев дойде в София и двамата с българския министър-председател посетиха концерт, посветен на Гоце Делчев в Културно-информационния център на РМакедония в София.
Намериха се и недоброжелатели. Македонският сайт iNFOMAX излезе с тенденциозен материал: „Делчев го направиха българин, Заев празнува рождения му ден в България.“
За авторите на нападката очевидно самото предположение, че Гоце Делчев може да е бил българин, е предателство.
Това според клишето е
„добре позната стара българска теза“,
на която не трябва да се обръща никакво внимание. Този въпрос за тях не е исторически, а политически. Въпрос на идентичност.
За да си македонец, трябва непримиримо да заклеймяваш теориите, че Гоце бил българин, да не влизаш в дискусия, камо ли да участваш в обща прослава.
Критиците на Заев имат своите политически основания. Ако македонците поединично подложат на съмнение тезата, че предците им никога не са били част от българския народ, а напротив, са отстоявали опитите на българи и на други да ги асимилират, какво ще поддържа македонците като общност?
Бившият македонски президент и лидер на партията на Заев Бранко Цървенковски повтаряше, че
„държава веднъж се основава и винаги се надгражда, веднъж се обявява и винаги се брани„.
И тъй като повечето македонци разглеждат като основа на своята държава провъзгласяването на Народна република Македония в рамките на Народна федеративна република Югославия през 1944 г., до която според битуващата сред тях митология се е стигнало след победата на партизаните над българския фашистки окупатор, то всяко подлагане под съмнение, че тогава се осъществила вековната мечта на самобитния македонски народ, се възприема като „велепредавство“.
Но тъй като историческата наука безапелационно доказва, че Гоце и мнозинството от македонците от онова време са били българи (в смисъла на това понятие от края на 19 и началото на 20 век), научните аргументи могат да бъдат контрирани само със силни емоции.
Това поставя и двете страни в трудна ситуация
За да преодолее острото несъответствие между популярните сред повечето македонци вярвания и реалните исторически факти, Македония трябва да прибягва до внушаването на силна омраза към всичко българско. Но и България няма какво да спечели, ако се опита да „натрие носа“ на македонците с исторически факти и истини. Тя няма какво да спечели от раздвояването на македонците на „твърди патриоти“ и „предатели“, от неизбежното засилване на антибългарските настроения и омраза, особено към македонците, запазили българското си самосъзнание.
Ясно е, че „Македония“, такава, каквато е била формулирана през 1944 г., за да се легитимира връщането на нейната територия на Югославия, няма шанс да оцелее.
Тя не може нито да бъде отбранявана, нито надградена. Но щом една Австрия успя в рамките на век да промени четири пъти своята идентичност, то Македония също може да изгради един нов модерен македонски идентитет, който не отрича българските корени от времето на Гоце, а и след него. България също трябва да разбере, че ще постигне разбирателство с Македония не като отрича, а като подпомага утвърждаването на днешната македонска идентичност, стига тя да не се базира на лъжи и измами.
Средностатистическият македонец ще напусне емоционалния рубеж, зад който се е вкопал, и ще си позволи да предположи, че Гоце е бил българин в контекста на онова време, само ако знае, че България подкрепя правото му да бъде достоен македонец през 21 век.
Мисля си, че това все пак се случва пред очите ни.
Днес Македония подписа протокола за присъединяването си към НАТО. След близо век и половина отново сме заедно. Да се надяваме, че този път ще е завинаги!