Бизнесът остро реагира на новите ограничителни мерки срещу коронавируса

ОТ БСК считат, че те са дискриминационни и ще доведат до колосални икономически последици

Българска стопанска камара остро реагира на новите ограничителни мерки на здравния министър срещу разпространението на коронавируса. Според работодателската организация подобни внезапни забрани за събиране на хора и за ограничаване дейността на различни бизнеси са дискриминационни, заплашват с провал редица планирани събития и ще доведат до колосални икономически последици. 

Камарата по-специално визира последната заповед на здравния министър от 27 октомври, според която на конференции и изложения не трябва да се допуска събиране на повече от 30 души, а това прави провеждането им практически невъзможно. "По този начин се спира дейността на конферентните и излобжени центрове, в същото време е налице дискриминация спрямо други сходни събития", се казва в писмо на БСК до здравния министър.

Така например се провалят международните изложения „Месомания“, „Светът на млякото“, "Салон на виното", „ИНТЕРФУД & ДРИНК, както и хлебопроизводство и сладкарство „БУЛПЕК“. Те се провеждат от 4 до 7 ноември в Интер Експо Център в София.

Затова от БСК настояват министър Костадин Ангелов да промени заповедта, като специално за конгресно-конферентни мероприятия въведе изискване да се провеждат при 30% от капацитета на залата, а изложенията да се регламентират, както базарите на закрито - с еднопосочно движение и дистанция 1.5 м.

В отделно становище БСК призовава в бъдеще въвеждането на нови ограничения да са обвързани със съответните икономически и социални мерки.

"С тревога наблюдаваме нарастващия брой новодиагностицирани с COVID-19 лица в България и на територията на цяла Европа. Цялостното затваряне на икономиката през месеците март и април т.г. предизвика непозната досега по своя произход и обхват криза и породи необходимостта от безпрецедентни икономически и социални мерки.

Независимо от това, че понастоящем разполагаме с много повече информация за вируса, отколкото в началото на епидемията, а лекарите се справят все по-добре с методите за лечение, поради драстичния скок на новозаразени лица, ставаме свидетели на ново поетапно възстановяване на ограничителните мерки както в Европа, така и на територията на някои областни градове в България.

И, докато в началото на пандемията, водени от незнанието и предпазливостта, непропорционално рестриктивните мерки бяха донякъде разбираеми, сега бизнесът очаква премереност и предвидимост, дори и в условията на криза. Икономиката ни няма да издържи на второ затваряне в рамките на една и съща година", се казва в отворено писмо на БСК.

Затова работодателската организация настоява на първо място, да се разработи "прогнозен модел, обвързан с обективни условия, при настъпването на които могат да се прилагат определени ограничителни мерки. Всички ограничителни мерки следва да бъдат добре обосновани и пропорционални.

Според БСК положителен пример са разработените сценарии в сферата на образованието при стартиране на учебната година (брой заразени ученици и брой училища, преминали към дистанционно обучение). Подобен модел позволява максимална степен на предвидимост на действията на изпълнителната власт и планиране на бизнес процесите.

От камарата напомнят, че мораториумът върху кредитите за редица компании изтича в края на 2020 г., след което фирмите трябва възобновят тяхното обслужване. "Последващо преустановяване на дейността на търговските обекти отново би поставило въпроса за невъзможност за изплащане на заеми и други режийни разходи и ще доведе до увеличаване на междуфирмерната задлъжнялост", предупреждава БСК.

Ако работодателите бъдат принудени да прибегнат до нови масови съкращения, социалният ефект ще е още по-дълбок, имайки предвид, че безработните  лица,  придобили  право  на  парично  обезщетение преди изтичането на три години от предходно упражняване на това право, ще получават единствено минималния размер на обезщетението за срок 4 месеца.

От камарата предлагат на всеки две седмици да се измерва ефективността на мерките и евентуална преоценка, така както се прави в редица европейски държави.