Този древен човекоподобен вид е наречен Homo luzonensis - по името на остров Лусон, където се намира пещерата Каяо. Тук, в планината Сиера Мадре в северната част на острова, бяха правени разкопките през 2007, 2011 и 2015 година. Тези древни хора вероятно са били дребни на ръст, но тъй като не са открити черепни кости, а само зъби, е трудно да се определи с точност техния ръст.
На мястото има и животински кости, затова се предполага, че са били месоядни и са си служели с каменни оръдия. Откритите фосилизирани кости са на три различни индивида - двама възрастни и един млад. Единият е живял преди около 67 000 години, а другите двама преди около 50 000 години. Досега не е извлечено ДНК. Някои от чертите им наподобяват тези на австралопитека - живял преди два милиона години. Това е втората находка през XXI век на човешки прароднина на южноазиатските острови. През 2003 година на индонезийския остров Флорес (на 3000 км от о. Лусон) бе открит Homofloresiensis - наречен Хобит, заради дребния си ръст - около метър припомня Darik. На остров Лусон има следи от човешка дейност отпреди 700 000 години, което личи по пробити зъби на носорог. Години наред се считаше, че еволюцията на човека в Азия е много проста - че Хомо еректус произлиза от Африка и се заселва по източните и югоизточни брегове на Азия и че не се случва нищо до идването на Хомо сапиенс - преди 40 000 - 50 000 години - и завладяването от него на цялата Земя," отбелязва палеонтологът Флоран Детроа от Националния музей за естествена история в Париж.
"С находката на фосилите и с лабораторните изследвания узнаваме, че еволюционната история е много по-сложна - много различни видове са били съвременници на Хомо сапиенс, имало е смесване и изчезване на видове и т.н. Хомо сапиенс не е живял сам на Земята," добави Детроа.