Ядро от партии на промяната с подкрепа на БСП – това е кръгът от формации, които биха могли съдържателно да съставят управление. Този изящен оксиморон използва политологът Даниел Смилов в интервю за БНР. Интересна мисъл… Уви,
промяна и БСП…
са две понятия, които напълно се изключват взаимно, господа политолози, диалектолози, диетолози и пр. капацитети в различни жанрове. Едва ли е необходимо да обясняваме защо. Смятаме, че и сами го знаете, но го забравяте, когато е удобно.
Същото важи и за инсталираните от тази партия във властта персонажи, какъвто е например президентът на републиката Румен Радев. Даже генерал Решетников от бившия КГБ и неговите началници да нямат пръст в избора му, в което силно се съмнявам.
Същото важи донякъде и за назначените от настоящия президент служебни министри. Ала всички толкова ги искат, сякаш неродената им партия е
неродена мома
Оказа се, че такива феномени има не само във вълшебните приказки.
Не е, разбира се, за чудене, че десницата така силно иска станалите толкова популярни, като герои от турски сериал, служебни министри Кирил Петков и Асен Василев в редиците си. Иначе ще й отмъкнат половината електорат. Тогава едва ли десните лидери ще продължат да ги харесват толкова жарко. Ще настане тогава едно вайкане, едни клетви, едни обвинения в предателство, не ти е работа. Там усвоиха изкуството да търсят
враг с партиен билет зад всяка трънка
Нищо, че той никога не го е получавал, нито е имал намерение. Та даже и Слави Трифонов усети страстта им силно да любят и мразят.
Тогава и Румен Радев няма да харесват толкова, ще разберат една прекрасна утрин, че новите форми на ОФ са като старите, ала ще е късно либе за китка. А не е трудно да се сетиш отсега, че той не лансира служебните си министри, за да ги даде курбан на десницата.
А и за левицата
Лидерът на БСП Корнелия Нинова вече проницателно забеляза: „Всеки е свободен да прави партийни и политически проекти, но заради честността в политиката, това не бива да се прави с ресурса на служебния кабинет. Да не се прави на гърба на други партии – бъди смел, излез и се състезавай! Имаме информация от наши структури, че хора уговарят наши членове да подкрепят един такъв бъдещ проект.
Баба Пенка от Чуй Петльово би обобщила всичко това с поговорката: „Ако се направиш на агне, вълкът ще те изяде“. Бихме допълнили в този стил:
„Един държи рогата, друг дои кравата“
И понеже зачекнахме въпроса за животинското царство….
Кирил Петков писа във "Фейсбук" групата в негова подкрепа, която има близо 100 000 последователи:
"Когато не се чувстваш сам, като бяла птичка, която едва ли не никой не я разбира, това чувство е много хубаво"
В Харвард очевидно не се учи, че бялата птичка за българина е символ на надеждата, а не на самотата. И за мнозина романтици Кирил Петков олицетворява точно това. Както например Остап Бендер за вдовицата на Грицацуева, мечтата на поета“.
В Харвард несъмнено не се учи и творчеството на Йордан Йовков, иначе Петков непременно щеше да знае, че феновете и фенките му го възприемат точно като бяла лястовичка. А на него в тази роля му е самотно.