Кашлицата е защитен механизъм, който помага за освобождаването на белите дробове от влагата и дразнещите частици. Ако обаче се събуждате посред нощ от кашлица или кашляте няколко седмици поред, това е сериозен повод да се обърнете към лекар.
Кашлицата е една от най-честите причини за търсене на лекарска помощ, макар не винаги да се оказва симптом за някакво заболяване. Но нощната кашлица и събуждането в резултат от нея са достатъчна причина да потърсите своя личен лекар.
Някои възможни причини за появата на кашлица са:
• вирусна инфекция на горните дихателни пътища;
• бронхиална астма;
• заболяване в носната кухина;
• нарушения в работата на стомаха и хранопровода;
• чуждо тяло в дихателните пътища;
• навик;
• раздразващо вещество от въздуха.
Съвременните методи на лечение помагат за облекчаването на кашлицата практически при всички пациенти.
Необходимо е да направите консултация с алерголог–пулмолог при една от следните ситуации:
• кашлицата продължава повече от 3 седмици;
• кашлицата се съчетава с пристъпи на задушаване;
• хроничната кашлица се съчетава със запушен нос;
• хронична кашлица при активни или пасивни пушачи.
Кашлицата често се възприема като несъществен здравословен проблем, който не изисква консултация с медицинско лице. Понякога това наистина е така, но има симптоми, всеки един от които прави задължителна намесата на лекар! Те са:
- наличие на жълти или зелени на цвят секрети;
- шум (“свирене”) в белите дробове при дишане;
- често или непрекъснато е налице висока температура;
- отслабване без това е да е желано;
- изпотяване по време на сън;
- наличие на кръв в отделяните секрети.
В зависимост от продължителността й кашлицата се дели на остра, подостра и хронична. Острата трае до 3 седмици, подострата кашлица продължава от 3 до 5 седмици, а хроничната – повече от месец. Това разграничаване е важно да се знае, защото има значение за диагностиката, протичането и лечението на основното заболяване, предизвикало кашлицата.
Наличието на отхрачване (експекторация) е друг определящ фактор. Според него различаваме суха/дразнеща кашлица (при нея не се отделят или се отделят минимално количество
секрети) и влажна кашлица (с наличие на храчки и секрети). Важни за поставянето на диагноза и лечението на основното заболяване са видът и количеството на тези секрети.
Сухата кашлица с особен звук (наричана “лаеща” кашлица) е показател за възпаление на ларинкса и гласните връзки. Симптоми за това са спадане на гласа и поява на пресипналост. Ако се появи и затруднено дишане, трябва незабавно да бъде потърсена намеса на лекар, тъй като развитието на възпалението (особено при децата) може да доведе до ясно изразен оток на ларинкса и дори до задушаване.
При възпаление на трахеята и бронхите също се появява кашлица. Обикновено в началото тя е суха, но с времето започва отделяне храчки, които могат да станат и обилни. Ако това е налице, значи възпалението има вирусен характер и при условие, че не възникне усложнение, причинено от бактериална инфекция, оплакванията преминават за не повече от 1-2 седмици. При наличие обаче на бактериално възпаление състоянието е като правило по-тежко, симптомите - по-изразени, повишението на температурата - по-продължително, а кашлицата може да стане слузно-гнойна. В такива случаи е наложителна незабавна намеса на лекар, който да назначи необходимите изследвания и съответстващо лечение с антибиотик.
При пневмония (която представлява възпаление на долните дихателни пътища), понякога кашлица липсва, но ако е налице, тя обикновено е влажна (със слузна до слузно-гнойна експекторация). Макар и по-рядко, може да бъде суха. Наличието на пневмонията може да бъде разпознато по симптоми като: прогресивно влошаване на състоянието, задълбочаване на отделните симптоми, повишена (за дълъг преиод) температура. Точна диагноза може да бъде поставена само от специалист след преглед и рентгенова снимка на белите дробове.
Често срещано заболяване, при което може да има алергична предпоставка, е и бронхиалната астма. При нея кашлицата има подобни характеристики, но могат да се появят също задух (причинен от спазъм) както и възпаление на бронхите. При по-леките форми на астма, периодично появяващата се (на пристъпи) кашлица най-често е основен симптом.
Продължителната кашлица може да е симптом и на други белодробни заболявания като рак, туберкулоза и др. Тя обаче може да е показател и за наличието на болестно състояние, което не е пряко свързано с дихателната система.
При някои хора хронична кашлица може да се появи и като резултат от приема на различни медикаменти от групите на т.нар. АСЕ инхибитори и бетаблокери. Те най-често се изписват при наличие на високо кръвно налягане и не бива да бъдат спирани без консултация с личния лекар.
Лечението на кашлицата изисква на първо място поставянето на правилна диагноза, т.е. да бъде определено основното заболяване, което я причинява.