Белодробният тромбоемболизъм представлява запушване на клон на пулмоналната артерия с частично или пълно прекъсване на кръвотока към част от белодробната тъкан. Това състояние задвижва цяла каскада от патологични реакции и компенсаторни механизни.
Хипоксията е резултат от изключване на част от белия дроб от перфузия. Развива се белодробна хипертония и се обременява тензионно дясната камера. Това води до притискане и затрудняване на кръвотока на лява камера. Развива се „синдром на ниския дебит”, а всичко това има за резултат компенсаторно развитие на хипотония и учестяване на сърдечната дейност - тахикардия.
Важно е да се познават рисковите фактори, за да може да се търси целенасочено и да се диагностицира навреме. Само някои от тях са: дълбока венозна тромбоза, ортопедични операции, малигнени заболявания, употреба на орални контрацептиви.
Кои са клиничните форми на белодробния емболизъм?
Белодробният тромбоемболизъм може да бъде класифициран по няколко начина - според нивото на засягане на белия дроб или водещото в клиничната картина. Според обема на засягане на белия дроб бива:
Масивен - настъпва тогава, когато е оклудирана над 50% от калибъра на a.pulmonalis. Състоянието на тези пациенти е нестабилно, с ниско артериално налягане до шок. Този вариант е една от причините за възникване на внезапна сърдечна смърт. Изходът много често е неблагоприятен.
Субмасивен - при тази група пациенти са засегнати по-малки сегментни или субсегментни клончета на белодробната артерия. Състоянието им е по-стабилно, но има ехографски данни за обемно обременяване на десните сърдечни кухини. Изходът обикновено е благоприятен.
Немасивен – протича с малко клинични признаци, и то предимно с респираторна проява на диспнея и хипоксемия. Рядко има обременяване на сърцето и обикновено след хепаринолечение има добър ход.
Друга класификация разделя белодробния емболизъм според преобладаващите признаци от клиничната картина:
Кардиална - тя отговаря на масивната форма на БТЕ. Засегнат е голям белодробен клон, сърцето е десностранно обременено. Пациентът е в шоково и крайно тежко състояние.
Белодробна - при нея е засегнат по-малък средно голям белодробен клон. Водещи са белодробните прояви на диспнея, кашлица и понякога кръвохрак.
Хронично-рецидивираща форма – за нея са типични рецидивиращите микроемболи, които бавно и често безсимптомно засягат много голяма част от белодробното русло. Крайната последица от всичко това е облитериращата белодробна хипертония и развитие на хронично белодробно сърце.
Кои са клинични белези на болестта?
Клиниката на белодробния тромбоемболизъм е разнообразна и често трудно различима от други заболявания. От липсата на признаци до внезапна сърдечна смърт или синкоп могат да придружават болестта. Ето няколко типични белега:
Задух - той е внезапен, силен и съпътства болния независимо от положението на тялото му. Задухът, в който в началото е инспираторен, а впоследствие и при издишване, може да доведе бързо до дихателна недостатъчност. Пациентите са бледи или цианотични.
Кашлицата се появява от самото начало на клиниката. Тя може да е суха и дразнеща или съпроводена с кръвохрак, което е лош прогностичен белег.
Гръдната болка може да наподобява ангинозната болка или да е с характер на плеврална болка, т.е. да се засилва при вдишване.
Синкоп - обикновено възниква при масивните форми на белодробен тромбоемболизъм. При останалите може да има и само хипотония. Наличието на синкоп с различна продължителност обикновено е лош критерий.
Фебрилитет - обикновено подсказва за развитие на инфаркт пневмония и формирането на абсцес в засегатия участък.
Тахикардия или екстрасистолна аритмия - това са белезите от страна на сърдечносъдовата система. Те са израз на компенсаторна реакция.
Шиен и периферен венозен застой - израз на деснокамерното обременяване и застой във венозната система.
Трудно ли се поставя диагнозата?
Изследване нивото на Д-димер (фибрин-деградационните продукти), кръвно-газов анализ, рентгенова снимка и ЕхоКГ могат да са напълно достатъчни за поставяне на диагнозата. Кръвно-газовият анализ при БТЕ показва респираторна алкалоза с хипоксемия и хипокапния. Д-димерът има стойност само ако е отрицателен за изкл. на диагнозата. Позитивен е обаче при редица състояния на възпаления и онкологични заболявания. Скенерът с контраст е златен стандарт за поставяне на диагнозата. Диагностичен и лечебен подход е пулмоангиографията. Лечението е болнично и се провежда с антикоагулант - хепарин или нефракционирани хепаринови производни. След острия момент следва застъпване на индиректен антикоагулант.
(puls.bg)