Когато Съветският съюз се разпадна, много бивши членове на Организацията на Варшавския договор създадоха свои собствени въоръжени сили въз основа на останалото съветско военно оборудване. По време на размразяването по време на Студената война много от тези страни инвестираха в руска военна техника, която често беше по-евтина от американските. Но след инвазията на Русия на територията на Украйна през 2014 г. тези страни се опитаха да прекъснат връзките си с руските доставчици на военно оборудване и да се обърнат към Запада. Въпреки това, предвид ограничените бюджети за отбрана, се оказа, че това е по-лесно да се каже, отколкото да се направи, пише американското електронно издание Defence News в материал, представен без редакторска намеса от "Фокус".
За да реши този проблем, миналата година американският Държавен департамент започна без да вдига много шум нова програма, наречена Европейска програма за стимулиране на рекапитализацията (ERIP), нов инструмент, разработен от Европейското командване на САЩ за ускоряване на процеса на отказ на съюзническите държави от руската военна техника. Предполага се, че тази програма ще засегне Албания, Босна и Херцеговина, Хърватия, Гърция, Северна Македония и Словакия.
Въпреки че изпълнението на тази програма току-що започна, служителите в Държавния департамент са толкова уверени в успеха на ERIP, че през следващите няколко седмици те очакват решение за разширяване на тази програма. Това ще позволи на съюзническите държави да получат нови субсидии от САЩ, което от своя страна ще определи закупуването на висококачествено американско военно оборудване от тези страни.
„Има смисъл“, казва Дъглас Бари от Международния институт за стратегически изследвания. „Това позволява едновременно постигане на две цели: премахване на оборудването от съветската епоха от списъка на страните от НАТО и осигуряване на предимството на американската индустрия“.
Тази програма позволява на Съединените щати да постигнат две цели едновременно. Първо, това ще помогне да се освободят шест държави от руската военна техника наведнъж, което е от полза от няколко гледни точки: това ще позволи един от източниците на доход за Русия да бъде отрязан, да се осигури оперативна съвместимост с други страни от НАТО, както и да се повиши сигурността, като се премахне необходимостта от присъствие на руските военни изпълнители в базите на НАТО.
Тази програма обаче служи и за изпълнение на ключовия приоритет на администрацията на Тръмп, която е да увеличи продажбите на американска военна техника в други страни. Въпреки че субсидиите в рамките на ERIP може да са еднократни, тези средства ще бъдат достатъчни за закупуване на специфични системи. Ако купуват четири американски хеликоптера със средства, получени по програмата ERIP, в бъдеще най-вероятно ще продължат да купуват хеликоптери от САЩ и вече няма да търсят други доставчици.
Първият транш от програмата ERIP е над 190 милиона долара. Въпреки че Държавният департамент отказа да каже точно коя военна техника се обмисля, експерти от Международния институт за стратегически изследвания в Лондон обясниха пред Defense News какви са възможните варианти.
- Албания - 30 милиона долара за хеликоптери. Не е ясно обаче кои руски хеликоптери в Албания ще бъдат заменени от американски.
- Босна - 30,7 милиона долара за хеликоптери. Сега Босна има серия от руски хеликоптери, включително малък парк от средни транспортни хеликоптери Ми-8 и многоцелеви хеликоптери Ми-8МТВ.
- Хърватия - 25 милиона долара за бойни машини на пехотата. Хърватия има около 100 БМП М-80, които са произведени в Югославия по време на Студената война.
- Гърция - 25 милиона за бойни машини на пехотата. Понастоящем Гърция има почти 400 БМП-1, произведени в Съветския съюз.
- Северна Македония - 30 млн. долара за бойни машини на пехотата. На разположение на тази страна, която наскоро промени името си, има малък брой съветски БМП-2.
- Словакия - 50 милиона долара за хеликоптери. Словакия разполага със 17 руски многоцелеви хеликоптера Ми-17.