Малинов е активен деец на Демократическата партия, който става неин водач след смъртта на Петко Каравелов през 1903. Всъщност по време на неговото управление при първото му правителство е обявена независимостта на България - 22 септември и са направени измененията в Търновската конституция от 1911.
В края на Първата световна война Александър Малинов оглавява две коалиционни правителства (1918), които сключват Солунското примирие и потушават Войнишкото въстание. По време на управлението на Александър Стамболийски е изпратен в затвора (1922), заедно с много други водачи на опозицията. След Деветоюнския преврат е освободен и се включва в новосъздадения Демократически сговор, но през 1924 го напуска и преминава в опозиция.
Като водач на Демократическата партия Александър Малинов е сред инициаторите за създаването на коалицията Народен блок, която печели изборите през 1931. Той е за кратко министър-председател, но се оттегля и става председател на парламента. В това качество става кръстник на княгиня Мария Луиза. Малинов умира по време на предизборно събрание в София.
В историята ще остане като една от малкото личности в българската политика - пет пъти е бил премиер на България и един мандат председател на парламента.