АЕЦ „Белене” има шанс само, ако се реализира като български проект
Основният ни проблем при закупуването на изтребителите Ф-16 е, че никой не обясни от кого трябва да се пазим, казва бившият депутат
Димитър Иванов е основател и председател на Монархическо дружество „Просветление”. Депутат от СДС в 37-то и 38-то Народно събрание. Активен участник е в енергийната и здравната реформа в България. Вносител е на закона за Националния герб.
Интервю на Васил Василев
- Г-н Иванов, ще се промени ли политиката в ЕС след последните избори?
- Резултатът от тези избори ще бъде много интересен, защото той не доведе до промените, които гражданите на Европа очакват. Запази се статуквото, с леки промени за партиите. Преди изборите имаше голяма кампания на тези, които управляват Европейския съюз, срещу т. нар. националисти и популисти. Те плашеха избирателите, че при едно неправилно гласуване може да настъпи нещо апокалиптично. Но това не се случи. В момента поради отсъствието на нови идеи и нов стил, които хората искат, може да се получи ступор и стагнация, които ще бъдат много тежки. Ако сравним резултатите в Европа с тези в България, ще видим, че са огледални – печели ЕНП, а след тях се появява ПЕС и следват либерални формации. Европейският съюз вече ще бъде силно политизиран.
В Европа има една тенденция, за която не се говори много, но ясно се чувства. Партиите вече влизат в политически и дори в идеологически сблъсък – факт, който десетилетия не съществуваше. Това ще намира израз все по-отчетливо в Европейския парламент и в Европейската комисия. Пазарлъците, които текат около избора на председател на ЕК, са показателни. Има обаче една лампа, която свети много силно. Докато в Европа имаше висока избирателна активност поради очакванията на хората, в България тя падна, което означава, че нашето общество няма сериозни очаквания за развитието на европейския модел.
На тези избори аз също не гласувах с ясната мисъл, че европейският проект буксува и е антихристиянски. ЕС налага европейски ценности и опитва да ги сблъска с християнските, върху които е изграден нашият свят. За няколко десетилетия ни разказват за други ценности, които ние не знаем, но не искат да ни ги обяснят. Има една добре организирана група хора, които не познаваме, но те ни мислят злото и ни объркват. Аз ги наричам „посрещачите на Антихриста“. Те създават идеи, с които лъжат света и искат да изтласкат християнските ценности. Още не знаем кои са, но те съществуват, организирани са и мразят християнството. За пример може да се даде популярната фигура на нашето съвремие – Джорд Сорос. Тази политика не е от 50 или 100 години, а от много векове назад.
- Това отношение само към България ли е?
- Този процес се случва навсякъде по света. За мен активността, която се повиши в Западните и Централните европейски страни, е израз на масовото усещне, че Европа е все по-слаба. По този начин гражданите на Европа искат да дадат някакъв шанс за засилване и активизиране на ЕС. Експертите постоянно говорят за икономическия възход на Европа, но по отношение на политическото си влияние и сигурност тя става все по-слаба. Европа е все по-зависима и пренебрежима, което не се харесва на европейците и те искат да го променят. Ние нямаме този рефлекс, защото сме нови членове на ЕС и не вярваме, че нашето дередже ще се оправи.
- Ще успеят ли новите ни евродепутати да защитят интересите на българите?
- Доклад на ООН показва, че след около 100 години населението ни ще стане 2 милиона души, т.е. искат съвсем да заличат българите, защото без нас няма да има никакви „опасности“, като оцеляването на християнството. Сметката им е перфектна, а ние как ще противодействаме, само Господ може да ни подскаже. Всички говорят за демографската криза и за това, колко много ги тревожи. Резултатът обаче е никакъв. Напротив, населението ни продължава да се топи. Български политици отиват в Европа, където трябва да се решават важни за нас проблеми, говорят много приятни приказки, казват, че работят денонощно, че имат срещи и действат по проекти, но резултатите са нулеви. Последният пример е Агенцията по лекарствените средства, която заради Брекзит трябваше да бъде преместена от Лондон. Година и половина чувах обещанията на Ангел Джамбазки, как ние трябва да се борим за тази Агенция. Той очевидно е талантливо и амбициозно момче. При гласуването обаче, не беше избрана София, а Братислава. Нямам нищо против нашите европейски братя словаци, но сега те ще имат голяма печалба от тази работа, а не ние. Същото се случи и с българските превозвачи. Щяхме да сме безкомпромисни, да говорим, да протестираме, да се срещаме, а накрая отново нищо не стана. Това вече прилича на някакъв социалистически модел на поведение – да говориш колко много работиш, а резултатите ти да са нулеви или дори отрицателни. Това също не ми харесва и разочарова много хора.
- Сигурно място ли е светът днес, след като вече и България започна да се въоръжава и да купува изтребители?
- Очевидно е, че светът, в сравнение с края на 20-и век, е много по-несигурен. Независимо от Студената война, създаваше се баланс, който даваше мир. Светът винаги се е променял според своите интереси и амбиции. Днес на световната сцена има много нови фактори като Турция, например. Състоянието на южните ни съседи в НАТО определено е несигурно – те бяха един от стълбовете в Алианса в продължение на десетилетия. Ролята на Русия във военно и политическо отношение нараства. В същото време в Далечния Изток се надига Китай и все повече се задълбочават проблемите със Северна Корея, а сблъсъкът между Иран и Израел се засилва. Всичко това, както и ред други факти, поражда несигурност. Една група хора, която управлява ЕС, разчиташе, че доминацията на САЩ след края на Студената война ще продължи да се развива и че е неотменна. Нещо, което през последните години се оказа, че не е точно така, и че тези сметки са били недалновидни. От това се поражда асиметрична нестабилност, която не може да се прогнозира, но съществува и тревожи всички.
Що се отнася до България, нашата армия е в страшна криза, всички я критикуват, малка е, слаба и зле въоръжена. От Освобождението от османско робство не помним такава продължителна депресия на войската ни. Проблемът е, че купувайки тези нови самолети Ф-16, ние не знаем от кого ще се защитаваме. Никой не казва кои са нашите врагове: Турция ли, Русия ли, или Македония, Сърбия, Гърция и т. н. Трябва много точно да преценим кои са противниците ни. По отношение на сигурността, ние сме като непослушни деца без пари, които се карат и непрекъснато вършат бели.
- Каква е ролята на Владимир Путин в новата международна обстановка, в която Русия вече не е онзи слаб играч?
- След речта на Владимир Путин в Мюнхен през 2007 г., в която той каза, че повече няма да слуша Запада, 12 години по-късно Русия вече е проблем, който не може да бъде пренебрегван, както през 90-те години при Борис Елцин. Евроазиатската политика, която Путин разви през последните 10-15 години, даде допълнителен тласък на държавата. Русия се сближи със страни като Китай, Индия и редица други в източен план, което от либерална гледна точка не изглежда изискано, но означава сила. Русия е особен случай. Тя е част от християнската цивилизация, но е част и от Източния свят. Ние сме свързани исторически с Русия, както и с Турция, и с Гърция. Не можем да казваме, че сме някакво специално политическо чудо, което е създадено на 10-и ноември 1989 г.
- Заплашен ли е енергийният монопол на Москва в Европа заради добива на шистов газ и доставките на втечнено гориво от САЩ?
- През последните години „газовата тръпка” е много силна. Първата световна война беше война на въглищата, а Втората – на нефта. Ще бъде много жалко, ако има Трета световна война и тя е заради газа. В последно време има такива индикации. Русия по предварителни данни е най-големият притежател на газ в света. Шистовата революция беше много важна и аз самият съм привърженик на шистовия газ, защото дава на цивилизацията ни нови енергийни възможности за столетия напред. Той е много по-разпространен в природата. Разбира се, Русия иска да си запази статуквото на доставчик с 40% газ в Европа. България е „смъртоносно” зависима на 100% от руското гориво. Преди няколко години беше спрян проектът Южен поток. Това едва ли беше далновиден ход, защото се оказа, че Русия ще строи тръба до Турция. Всичко това може да се промени след години, ако дойде газ от Средиземно море, от Ирак, Ирак или от Азербайджан. Тогава руският газ няма да е интересен за региона, но Русия гледа да не загуби този пазар. В същото време САЩ искат също да наложат икономическото си влияние чрез газа. Преди много години си позволявах прогнозата, че американският шистов газ ще дойде като втечнен в Европа. Преди няколко месеца Доналд Тръмп беше много откровен относно Северен поток 2. Той директно каза, че не иска Северен поток 2, защото носи милиарди долари на руснаците, с които те си произвеждат оръжие и стават опасни. Украинците печелят от транзита на руски газ около 5 милиарда долара. Русия иска да спре тези пари, като вече горивото не минава през страната, защото с парите после се купува оръжие и се воюва в Донбас. За България това е много лошо – за нас е важно южното украинско трасе да продължи да работи. В противен случай трябва да взимаме газ от Турция; все едно от София да пътувате до Русе през Пловдив, което не е най-прекият път. България трудно може да се включи в тази газова игра. На първо място ,ние сме много малък пазар. Освен това, ние не искаме да правим агресивна политика. Нямаме политическата тежест или не искаме да я използваме за други цели, които да изтъргуваме изгодно, както направи Гърция със Северна Македония и с турските сондажи в Средиземно море. Всичко това нито е проблем на „Газпром“, нито на Американския департамент, а на българския елит, който, за съжалеине, не е умен, а и не е смел.
- Какво бъдеще виждате за АЕЦ „Белене“? Трябва ли да построим централата, или да се опитаме да се „отървем“ от двата ядрени реактора?
- Човек трябва да има феноменални гадателски способности, за да каже какво ще се случва оттук нататък с АЕЦ „Белене“. Навремето участвах в комитета „Не” на Белене“, защото беше ужасно корупционен проект, с който никой не искаше да се занимава. Освен тези, които бясно крадяха... След това наляхме още 4 милиарда лева в тази „яма” и така се оказахме в ситуацията отпреди 30 години.
Около АЕЦ „Белене“ има няколко аспекта. Единият е енергийният баланс, който няма да можем да връзваме след период от 5-10 години, когато остареят реакторите в Козлодуй. Второ, въглищата стават много скъпи, предвид емисиите, които трябва да се купуват. Трето, ние ще загубим възможността да сме държава, която произвежда ядрена електроенергия. И каквато сме сега. Светът е динамичен и е много силно лобито на възобновяемите източници. Това е още една от европейските политики, която абсолютно се доминира от управляващите в ЕС. Като идея не е лоша, но не знам как ще се реализира. Ние трябва да направим „Белене“ като български проект. В страната ни има фирми, които през последните 15 години спечелиха немалко пари от осъществяването на големи поръчки. Естествено, че няма да имат пари да построят ядрената централа, но който и да дойде, тя ще се строи със средства от банките.
Активите на държавата може да се апортират, а останалите пари ще дойдат от кредити. Ако АЕЦ „Белене“ стане български проект, тогава ще има взаимно доверие. Все пак това са българи, които не може да бъдат толкова жестоки към народа си, че да предизвикват аварии или да крадат като луди. Мисля, че това е балансът на морал и патриотизъм. Ако дойдат китайци, руснаци, корейци или други от края на света, те отново ще харчат кредити и ще спечелят бесни пари, които ние трябва да им плащаме за тока, който произвеждат. Освен това ще почнат да ни правят номера, ние ще почнем да им отвръщаме и пак ще се съдим, както се случи с „великата банка” КТБ. Добре, че султанът на Оман махна с ръка и каза на хората си да не се занимават повече с нас. Ако бяха продължили да ни съдят, щяха да спечелят.
- През последните седмици политици не спират да нищят съдбата на субсидиите за партиите. Трябва ли държавата да издържа партийните централи?
- Този дебат е много любопитен. Става въпрос за съотношението пари – политика, а това е вечен въпрос. В момента ставаме свидетели на една караница кой повече пари ще вземе под масата, плюс това, държавата да издържа партиите. Помпозният Валери Симеонов ми сподели съкровената мисъл, че „многопартийната система е основа на нашата цивилизация”... „ Грандиозна” мисъл – застреля ме „в десетката”! През целия си живот съм се чудил кое е основа на нашата цивилизация. Сега вече знам... Чувам как олигарсите щели да си купуват партии. За какво са им, при положение, че милиардите, които липсват в България поради корупция, са в джобовете на политическия елит. Той е по-богат от олигарсите и по-скоро той би си ги купил, ако му трябват. Ако не заговорим за морал, няма система, която да се пребори със зулумите и нечестните действия.
Българските партии, които играят в играта, съществуват заради измислената песен за „дясно“ и „ляво“. Идеологически тези две посоки ги няма никъде в света. Използва се моментът за т. нар. „ляво“, което да привлича възрастните хора, които живеят с някакви спомени от миналото. А за „десните“ трябвало да пускат бюлетини младите. На Запад, обаче, например левичарството е много по-силно, отколкото в България. Емигрантите ни би трябвало да са под влияние на това левичарство, но ние ги възприемаме като „десни”. Не е вярно, че западното влияние е дясно, а руското – ляво. Западът е много по-ляв от Кремъл в момента. За това объркване значителна роля имат и медиите, които налагат стереотипи. Всичко това се прави, за да се разбие християнският морал и да се настани абстракцията на „лявото” и „дясното”. Това е идеалът на г-н В. Симеонов за многопартийна система. Ако се върнем на основния въпрос пари – политика, мнозина считат, че парите правят политиката. Аз мисля точно обратното: политиката прави парите, и убедително доказателство за това е българският преход.
- Вие казвате, че има сили, които вредят на Християнството и не искат то да бъде водеща сила в Европа. Ще успеят ли те да надвият религията?
- Да, има такива сили. Те говорят на народите за Великата френска революция и Великата октомврийска революция. По същество това бяха кулминации срещу Християнството, изключително жестоки и кръвожадни. Болшевиките изгаряха манастири и църкви и избиваха свещеници. Почти 150 години по-рано същото правеха и във Франция. Казваха на хората, че религията е ужас, а църквата е техен враг. Французите унищожаваха аристокрацията и монархията; по-късно руснаците вършеха същото. От тези злокобни събития измина много време. В света се случиха редица неща, но в голяма степен те бяха свързани с тези „велики” революции. Този процес продължава и днес в Европа, преоблечен в съвсем други одежди – говори се за толерантност, „не” на насилието, мултикултурализъм... Внушава се, че Християнството е нещо демодирано, и че европейските ценности ще го заместят. Има невероятно богат и влиятелен елит, който точно знае какво трябва да мислят и правят хората. Изживяват се като полубогове, като обичат да назовават тази си идея хуманизъм. Това превръща проекта „Обединена Европа” в антихристиянски, но революциите продължават под друга форма. След всички трагедии, които Русия е преживяла, виждаме, че църквите й днес са пълни. Болшевиките не можаха да победят. И днес там има достатъчно атеисти, има и комунистическа партия, и милиони либерали, но те не успяват да съборят Вярата. По същия начин е и във Франция, където религията още не може да се възстанови от Френската революция. Този процес е много по-широк и всеобхватен.
- Защо в България църквата също се клати и не може да се стабилизира – има ли още останали вреди от социалистическия режим?
- България е уникален случай. Ние сме видели куп неща за своята мвоговековна история. Страната ни е важна трансмисия на ранното християнство от Юдея към Западното християнство, а векове по-касно, и към Киевска Рус. Именно това прави България особена и свещена земя. Преди да дойдат българите по нашите земи, е имало тракийски племена. Както знаем, вторият Рим е Константинопол, прозрян от Св. Константин Велики, който е наш велик син. Той е визионер от световен мащаб, защото в една езическа среда, при пълно господство на езичниците, прозира, че трябва да приеме Християнството. Създава световния град Константинопол, почва да строи църкви и така световният процес (с цялото си скрибуцане), продължава победоносно.
Този свят – у нас, във Виена, в Мадрид, в Париж и Москва, в Лондон и Ню Йорк, е светът на Св. Константин Велики. Той е казвал за Сердика: това е моят Рим. Франция, Русия и Америка са получили Християнството си чрез нас, пренесено благодарение на гордите, почти непобедими траки.
За състоянието на църквата в България днес са виновни хората. Комунистическият режим се опита да я унищожи, но не успя. Християнството е много по-силно от каквито и да е политически или идеологически течения. В същото време някъде отзад стоят „посрещачите на антихриста“, които не искат да го има.
- Предстоят местни избори, които най-пряко касаят хората. Очаквате ли изненади на вота през есента?
- Нашата политическа действителност не зависи от избирателите. Има си хора, които се грижат ние да бъдем озаптявани, защото българите играят много специфична роля. Уж сме бедни, нещастни и продажни, а в същото време сме опасни, и затова допълнително трябва да бъдем контролирани чрез изборни техники. САЩ две години се тресоха от скандала, че руснаците са избрали Доналд Тръмп. Това беше страшна пародия на демокрация. Руснаците не са го избрали, но при нас е по-различно: други ни избират – от общинските съветници –до президента. Но иначе българите сме много жилав народ. Виждате как почти целият свят прие Истанбулската конвенция, докато при нас номерът с джендърите не мина. Българите обаче (уж сме най-кротките и послушните), не можаха да ни накарат да ратифицираме документа. Във всичко има Божи пръст. На „посрещачите“ не им завиждам. Едно време имах един учител, който казваше така: не се бий с по-силен, защото много боли. Ако „посрещачите“ са се напънали да се сражават с Бог, няма да успеят да спечелят битката. И много ще ги боли.