Св. Мъченик Аврамий Български (Болгарски)
Волжки българин, живял през втората половина на XIII в. - епохата, в която Волжка България била под режим на тежка монголо-татарска хегемония, макар да запазвала своята политическа автономия и етническа древнобългарска идентичност. Аврамий, който бил представител на влиятелното във Волжка България търговско съсловие, приел християнството като възрастен и зрял човек. Това станало под руско влияние. Не бива да се забравя обаче, че през онази епоха руската църква била носителка на изконно българско наследство, възприето от християнска (Дунавска) България. С други думи, възможно е Волжкият българин да е бил убеден в правотата на Христовото учение, имайки пред себе си примера на дунавските български светци и духовни водачи. Той бил заловен и измъчван от своите сънародници мюсюлмани, които настоявали да се върне в лоното на исляма. Проявявайки голяма твърдост, светецът бил обезглавен на 1 април 1299 г. По-късно руски търговци пренесли неговите свети мощи във Владимир - в тамошния Успенски женски манастир. Върху саркофага му била поставена желязната верига, която приживе носел под дрехата си и която свидетелствала за неговите аскетически подвизи. Руската православна църква чества паметта на мъченика на 1 април и в четвъртата неделя след Пасха. Българската църква отбелязва паметта на св. Аврамий на 1 април.
Из „Българи Светци”. Пламен Павлов, Христо Темелски. София, 2010 г.