Началото на Великденските пости се поставя осем седмици преди Великден, чиято дата е подвижна и е винаги в неделя, наричана Месни заговезни – 15 февруари. В религиозния календар тя се отбелязва като Неделята на Страшния Съд.
В различните краища на България Месни заговезни са наричани по различен начин – Месна заговезна, Малки заговезни, Месници, Кокошкини пустове,
Името на този ден се определя от традиционната вечеря от месо. Най-често приготвяните гозби за този ден са: варена кокошка, свинско с кисело зеле, свинско с булгур или нахут, сарми с месо, баница с животинска мазнина (мас, краве масло, извара), баница с месо.
След Неделя месопустна се заговява – не се яде месо до Великден. Разрешена е млечна храна, яйца и риба до следващата седмица, когато са Сирни заговезни.
Седмицата между Местни Заговезни и Сирни Заговезни се нарича Сирница, защото е подготовка за Великия пост, който продължава 40 дни. Разрешено е да се ядат яйца и млечни продукти. Това са и последните дни на веселие преди началото на най-строгите пости през годината. Следващата неделя са Сирни заговезни (Прошка).