Диабет тип 1, или така нареченият автоимунен захарен диабет, се характеризира с много остро начало, бързо развитие на симптомите в рамките на до 4 седмици най-много и създава животозастрашаващо състояние, наречено диабетна кетоацидоза. Именно този тип диабет се среща най-често при децата, заяви в интервю за Агенция „Фокус“ ендокринологът доцент Радка Савова.
Това е автоимунно заболяване и гените на имунната система като нейна реактивност имат значение за това как един индивид ще взаимодейства с факторите на околната среда. Известно предразположение се предава от родителите на едно дете. Но са важни и факторите на околната среда, които с неизвестни засега молекули могат да предизвикат така наречената автоимунна реакция, тоест имунната система разпознава някои клетки и органи в своето тяло и ги атакува. В случая става дума за атака срещу бета клетките на панкреасната жлеза, които произвеждат инсулин. Детайлният механизъм как става този автоимунен процес, не е известен на науката.
Факторите от околната среда, които създават предпоставки за отключване на диабет в ранна детска възраст
Търсеха се много фактори, като изкуственото хранене на децата, като ваксините, като профилактиката с витамин D. Досега нищо конкретно не е установено и не можем да кажем, че определен начин на разглеждане на децата влияе върху това те да развият автоимунен диабет. Очевидно са молекули, които влизат с храната, с индустриалната химия, с хранителната химия, лекарствената химия. Точният механизъм не е известен.
По отношение на рисковите групи – те се знаят. Там, където в едно семейство има повече диабетици, там, където родителите са с тип 1 инсулиново зависим диабет или братче и сестриче – разбира се, че следващото родено бебе е с повишен риск до 10-15%. В първите 9 месеца след раждането, включително първия ден след раждането, може да се изяви така нареченият могогенен диабет, който не е автоимунен, който унаследява генетични дефекти, които правят панкреасната жлеза или липсваща, или недоразвита, или пък с блокирана инсулинова секреция. Ние имаме такива деца, които са установени още в първите дни след раждането. Последното беше диагностицирано веднага след раждането – първият ден. При едно друго дете на 40 ден беше регистриран при него диабета. Но това са генетични форми, които ние изясняваме генетично с една лаборатория, с която работим в Англия.
Какви са симптомите на диабет при децата?
Най-ранният, който може да се види, е отслабване на тегло при добър апетит, даже повишен апетит. Това се наблюдава при по-големите деца, които имат време да отслабнат без рязко да изпаднат в тежко състояние. И следващите симптоми това са: жажда, често уриниране, ставане нощем до тоалетната, вторична енореза, тоест възстановено нощно напикаване, ацетоновият дъх, който се появява, коремните болки и повръщането, които се изразяват в последните дни преди диабетната кетоацедоза, която е тежко състояние на метаболитна ацидоза, тежко обезводняване, което води до кома.
Може ли диабетът да бъде предотвратен?
Тип 1 автоимунен диабет не може да бъде предотвратен. Дори когато ние в някакви по-ранни етапи сме установили, че детето вече има антитела към бета клетките на панкреаса, ние само следим тези деца, за да знаем кога да се намесим с инсулин, но ние не можем да предотвратим това заболяване. За разлика от тип 2 диабет при възрастните и при децата, които са със затлъстяване, тип 2 диабет не е автоимунно заболяване – до там води затлъстяването, обездвижването и инсулиновата резистенция. Този диабет при възрастните, който вече е до 10% от населението, и все по-често засяга и деца със затлъстяване, този диабет е предотвратим.
Какви са методите за лечение на детския диабет?
Не можем да лекуваме това заболяване. Ние внасяме липсващия хормон инсулин. За съжаление той е една сложна молекула, която не може да мине през стомаха, защото се разлага там. Затова се налага да бъде инжектиран. Това е животоподдържащо лечение, но това не е лекуване на диабета. Той не може да бъде лекуван.
Какво трябва да знаят родителите, когато детето им е диагностицирано с диабет?
Те знаят всичко за това заболяване, защото семейството става най-добрият лекар на това дете. Те попадат в университетските болници, където водещи педиатри, ендокринолози, диабетолози ги обучават, така че не е необходимо някой друг във външната среда или външните медии да ги обучават. Ние им даваме достатъчно сериозни стартови знания, за да могат сами да контролират това заболяване.
Различен ли е животът на децата с диабет от този на останалите деца?
Разбира се, че е различен. И в класическия смисъл, когато децата не се ползваха от тези нови технологии, които са сензорите за постоянно измерване на кръвна захар и инсулиновите помпи, те имаха минимум 10 убождания на ден: 4 до 6 измервания на кръвната захар или поне 4 с инсулин. Едно дете, което трябва да спазва диета, което трябва да бъде приучено на известна дисциплина, режим и начин на живот, разбира се, че в известен смисъл е различно от другите деца, но това е само по този показател – ангажираност към контрол на диабета. Иначе те физически, психически и емоционално са напълно здрави с целия потенциал да живеят и да се развиват като здрави деца. 20-30% от тяхното лично време и личното време на родителите и менталните ангажименти на родителите идват в повече, за да се контролира добре заболяването.
Това е автоимунно заболяване и гените на имунната система като нейна реактивност имат значение за това как един индивид ще взаимодейства с факторите на околната среда. Известно предразположение се предава от родителите на едно дете. Но са важни и факторите на околната среда, които с неизвестни засега молекули могат да предизвикат така наречената автоимунна реакция, тоест имунната система разпознава някои клетки и органи в своето тяло и ги атакува. В случая става дума за атака срещу бета клетките на панкреасната жлеза, които произвеждат инсулин. Детайлният механизъм как става този автоимунен процес, не е известен на науката.
Факторите от околната среда, които създават предпоставки за отключване на диабет в ранна детска възраст
Търсеха се много фактори, като изкуственото хранене на децата, като ваксините, като профилактиката с витамин D. Досега нищо конкретно не е установено и не можем да кажем, че определен начин на разглеждане на децата влияе върху това те да развият автоимунен диабет. Очевидно са молекули, които влизат с храната, с индустриалната химия, с хранителната химия, лекарствената химия. Точният механизъм не е известен.
По отношение на рисковите групи – те се знаят. Там, където в едно семейство има повече диабетици, там, където родителите са с тип 1 инсулиново зависим диабет или братче и сестриче – разбира се, че следващото родено бебе е с повишен риск до 10-15%. В първите 9 месеца след раждането, включително първия ден след раждането, може да се изяви така нареченият могогенен диабет, който не е автоимунен, който унаследява генетични дефекти, които правят панкреасната жлеза или липсваща, или недоразвита, или пък с блокирана инсулинова секреция. Ние имаме такива деца, които са установени още в първите дни след раждането. Последното беше диагностицирано веднага след раждането – първият ден. При едно друго дете на 40 ден беше регистриран при него диабета. Но това са генетични форми, които ние изясняваме генетично с една лаборатория, с която работим в Англия.
Какви са симптомите на диабет при децата?
Най-ранният, който може да се види, е отслабване на тегло при добър апетит, даже повишен апетит. Това се наблюдава при по-големите деца, които имат време да отслабнат без рязко да изпаднат в тежко състояние. И следващите симптоми това са: жажда, често уриниране, ставане нощем до тоалетната, вторична енореза, тоест възстановено нощно напикаване, ацетоновият дъх, който се появява, коремните болки и повръщането, които се изразяват в последните дни преди диабетната кетоацедоза, която е тежко състояние на метаболитна ацидоза, тежко обезводняване, което води до кома.
Може ли диабетът да бъде предотвратен?
Тип 1 автоимунен диабет не може да бъде предотвратен. Дори когато ние в някакви по-ранни етапи сме установили, че детето вече има антитела към бета клетките на панкреаса, ние само следим тези деца, за да знаем кога да се намесим с инсулин, но ние не можем да предотвратим това заболяване. За разлика от тип 2 диабет при възрастните и при децата, които са със затлъстяване, тип 2 диабет не е автоимунно заболяване – до там води затлъстяването, обездвижването и инсулиновата резистенция. Този диабет при възрастните, който вече е до 10% от населението, и все по-често засяга и деца със затлъстяване, този диабет е предотвратим.
Какви са методите за лечение на детския диабет?
Не можем да лекуваме това заболяване. Ние внасяме липсващия хормон инсулин. За съжаление той е една сложна молекула, която не може да мине през стомаха, защото се разлага там. Затова се налага да бъде инжектиран. Това е животоподдържащо лечение, но това не е лекуване на диабета. Той не може да бъде лекуван.
Какво трябва да знаят родителите, когато детето им е диагностицирано с диабет?
Те знаят всичко за това заболяване, защото семейството става най-добрият лекар на това дете. Те попадат в университетските болници, където водещи педиатри, ендокринолози, диабетолози ги обучават, така че не е необходимо някой друг във външната среда или външните медии да ги обучават. Ние им даваме достатъчно сериозни стартови знания, за да могат сами да контролират това заболяване.
Различен ли е животът на децата с диабет от този на останалите деца?
Разбира се, че е различен. И в класическия смисъл, когато децата не се ползваха от тези нови технологии, които са сензорите за постоянно измерване на кръвна захар и инсулиновите помпи, те имаха минимум 10 убождания на ден: 4 до 6 измервания на кръвната захар или поне 4 с инсулин. Едно дете, което трябва да спазва диета, което трябва да бъде приучено на известна дисциплина, режим и начин на живот, разбира се, че в известен смисъл е различно от другите деца, но това е само по този показател – ангажираност към контрол на диабета. Иначе те физически, психически и емоционално са напълно здрави с целия потенциал да живеят и да се развиват като здрави деца. 20-30% от тяхното лично време и личното време на родителите и менталните ангажименти на родителите идват в повече, за да се контролира добре заболяването.