„Джумхуриет”: Турската лира се срива, понеже се срива и самата Турция

Това „ново летоброене” е от момента, в който взехте решение да се отклоните от демокрацията

Катастрофата на турската лира въобще не е някаква си външна операция и заговор. Това го знае всеки, независимо дали малко или много познава икономиката. Причината е усещането за несигурност на тази държава, дори и на леля ви Хатидже, която си е дала гласа за управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР). Както всички други; и тя тихичко е скътала под дюшека някой друг долар – за всеки случай. Това пише във вестник „Джумхуриет” журналистката и колумнистка Аслъ Айдънташбаш, ц ити рана от "Фокус".

Дори и в предизборната обстановка непрекъснато – от сутрин до вечер, да се провежда пропаганда за някаква си „операция на външните сили”, истината е съвсем друга. Турската лира се срива, понеже се срива и самата Турция.
Това кървене не е ново. Продължава още от 2015 година. Това „ново летоброене” е от момента, в който взехте решение да се отклоните от демокрацията. Това, че горката турска лира издържа толкова дълго, е наистина едно чудо. 

Пред нас има един финансов баланс, който не може така да продължава. От една страна – невероятни и грандиозни държавни разходи; от другата страна – гледката за една авторитарна страна без никакви правила. Буквално до степен в нея да не могат да се извършват инвестиции. Строим с пари, които нямаме; мегаломански мостове, летища летни резиденции - а после сме силно изненадани от поскъпването на долара. 
Второто ни притеснение е липсата на справедливост. Създаваме впечатление за страна, в която не може да се инвестира, понеже в родината ни няма право. На места, в които няма право, дори и да идват някакви фиктивни фирми, те не искат да откриват фабрики. Не идват и пари. Гледката на една авторитарна държава, в която непрекъснато и безпричинно вкарват в затвора бай Али и бай Вели; тази гледка и перспектива не са привлекателни нито за Запада, нито за Изтока. Понеже виждат, че това насилие ще докара само нестабилност. 
На трето място – моделът на управление. Турция се ръководи от един едноличен модел на управление, при която няма демокрация и участие на други лица и институции. Това са режимите, фалирали още през 17-ти век. Когато казваме, че „едноличният режим е нещо лошо”, това не е само морална категория, а означава – никакъв шанс за успех на подобен вид управление. Всеки, който се е опитвал еднолично да управлява една демократична държава – където и да е по света – не е завършвал добре. Дори и да не е Реджеп Тайип Ердоган, самият Стив Джобс да дойде, даже и той не може да управлява с този модел тази страна. 

Третият проблем касае качествата на кадрите. Всеки, които повдигне глас, е изхвърлян навън; мястото му се заема от недоразумения с нулева грамотност да управляват. Озаптявате медиите и ги превръщате в един обикновен „прес бюлетин”. Благодарение на това около вас се надува голям изкуствен балон и оставате сам сами, отделени от реалността в една паралелна планета. Не остана никой, който да казва истината за нещата.
Има, разбира се, и институционален срив. Това, което държи на крак държавата, не са самите хора, а институциите. Обаче тези институции през последните 5 години бяха целенасочено унищожавани. И докато ние в Турция си говорим за пристрастия, партизанщина, афинитет, преврат и т.н., не остана нито една читава институция. Оставете правосъдието и образованието; сринати са дори и такива култови структури, като Комитета за защита на конкуренцията, Централната банка, Комитета за надзор на капиталовия пазар, Комитета за регулация на енергийния пазар. Напълно се изпразниха от съдържание; по заповед на правителството се превърнаха в институции само с една табела на входа. И докато навремето непрекъснато призовавахме „тези институции да останат независими”, те си знаеха и държаха на своето. Защото просто не е възможно за се управлява една 900 милиардна икономика еднолично, като някакъв дребен дюкян. Просто имаме нужда от тези институции.
Това, което трябва да се направи, е незабавно да се откажем от този модел на управление. Не става със системата на един единствен човек и с тези толкова некачествени кадри. В икономическата теория „лихвата” не е причина, тя е „следствие”. Може да управлявате тази страна единствено ако разполагате с кадри, които един по един да ви обясняват – и то настоятелно – тази истина.
На второ място, длъжни сме де се върнем към демокрацията. По един, или по друг начин.
От устата на всички банкери, всички икономисти, всички инвеститори, с които разговаряхме, излизаше едно единствено изречение: „Незабавно да се премахне извънредното положение”. Случайно ли е това? Разбира се, че не. Хората казваха това не толкова заради свободата на пресата и ужасите на преживяното от журналистите в затворите. Те са на това мнение, понеже много добре знаят, че един насилствен режим ще докара страната до нестабилност. Това са теми, които са тествани десетки пъти през 20-я век.
При всички положения сме изправени пред горчива рецепта, най-вероятно още през следващата година ще има споразумение с МВФ. Ако бъде изпробвано това без да има демокрация, Турция ще изпадне в още по-трудно положение. Ще бъде докарана до ситуацията на Венецуела. Това, което трябва да се направи, е страната да си поеме малко въздух; преди да прибегнем до горчивите рецепти, които в крайна сметка ще ни наложи МВФ.