Текстовете, които трябва да се добавят в законa, налагат 10-годишна абсолютна погасителна давност на всички вземания по задължения на физически лица. Промените ще се прилагат и за физически лица, за които кредиторите са получили изпълнителен лист или са започнали съдебни производства.
ЕБВР изразява днес загриженост и притеснение, защото смята, че "те ще повлияят на събирането на дългове и на дейността на компаниите за управление на активи, които се занимават с проблемни вземания, вероятно ще навредят и на целия сектор, който работи с необслужвани заеми и има за цел да подпомага освобождаването на банков ресурс, с който банките да продължават да кредитират".
Според банката, в която акционери са 68 правителства (включително българското) и 2 междудържавни организации, предлаганите промени ще се отразят негативно и на банковата дейност, тъй като кредитополучателите - физически лица, няма да имат стимул да изплащат заемите си.
"В резултат на това банките биха могли да намалят апетита си за отпускане на заеми към сектори, които традиционно се смятат за по-рискови: бизнес, ръководен от жени, стартиращи предприятия, селско стопанство и компании, базирани в селските райони, а всички те са ключови за развитието на икономика, която е устойчива и предоставя възможности за включване на всеки."
Новината за приемането на промените на първо четене в Народното събрание беше разпространена под заглавия "Край на вечното дългово робство". Но ЕБВР призовава депутатите да да проведат диалог с всички заинтересовани страни, включително банки и небанкови финансови институции, както и с инвеститори, с цел постигане на решение, което да е подкрепенo от сектора като цяло.
Вносителите на поправките смятат, че 10 години е достатъчно дълъг срок кредиторите да съберат взиманията си. Предлаганият режим трябва да обхваща суми между 6 минимални заплати и 200 хиляди лева. На първо четене одобрението си дадоха в зала единодушно 87 депутати без "против" и "въздържал се".
В България също има критики към проекта, подкрепен и от евродепутата от ГЕРБ Емил Радев, включително защото сравнение със Западна Европа показва, че там давностният срок е 20-30 години и има изключения, а не абсолютно опрощаване. Изтъкват се и проблеми с липсата на механизъм за отсяване на добросъвестните длъжници, ефектът от бавно правораздаване и влачене на дела над 10 години, а и текстът е внесен в парламента с предимно политически мотиви и без сериозна оценка на въздействието.