Стефан Дечев
Миналата седмица, на 3 ноември, четирима български и трима македонски учени излязохме с отворено писмо до премиерите на България и Македония, до техните външни министри, както и до министъра по европейските въпроси на югозападната ни съседка. В него присъстваха до болка познати разбирания на съвременната историческа наука и другите хуманитарни и социални дисциплини: националната идентичност не е нещо извечно и неизменно; всички нации са резултат от градеж, поради което и всички национални истории са интелектуални построения, които отразяват само един от начините, по които може да се разкаже миналото; фактите подлежат на интерпретация и тя може да бъде множествена и да се прави от различни перспективи. Разбира се, налага се да признаем, че всички тези експертни твърдения са все
кощунствени за всеки отдаден на емоцията националист,
независимо дали е български, македонски, сръбски, руски….
След няколко дни, включително и на страниците на Faktor.bg, се появи някаква съвсем произволна интерпретация на споменатото отворено писмо от подобни националистически позиции. Авторът Методий Иванов първо открил, че писмото било подписано от малко хора, част от наречен от него „Клуб на софийските македонисти“. Направил в рамките на цели 17 точки и свое тълкувание на позицията отразена в документа. След тях стига и до извода, че „софийските македонисти“ не са само срещу налагане на вето от страна на България на Македония, но били просто „против България“. За това говорела и „тяхната дългогодишна обществена дейност, която ние като потомци на македонски българи наблюдаваме с неприязън.“ (Очевидно, някой си е присвоил правото да говори от името на „потомци на македонски българи“, тъй като през годините неведнъж и аз, и моите приятели и колеги сме получавали подкрепа от македонски българи от двете страни на границата. Получаваме я и в момента). „Софийските македонисти“, според М. Иванов, искали „да защитават сърбомакедонизма и да работят за неговото цялостно вкарване в Европейския съюз, без никакви промени на Титовите постулати и съпроводен с максимум омраза към българите – и у нас, и край Вардар. Поради това М. Иванов прави и следващото си „откритие“ - „по всяка вероятност някой външен фактор ги подпомага.“
Разбира се, някак наивно е да искаме М. Иванов да е в състояние да разбира текстовете, които чете. Това се отнася и до отвореното писмо на четирима български и трима македонски академични люде. Казвам наивно е, тъй като
тези писма не се разбират и от българските професори и академици
Те пък определят писмото като „поредната провокация, в която са въвлечени и български историци, известни със спорните си виждания по т. нар. македонски въпрос“. От там нататък се правят такива квалификации и вадят такива аргументи, че те на моменти са по-несъстоятелни и от тезите на Методи Иванов. Видимо е, че не само той не знае и не разбира, но и професорите и академици са спрели прекалено отдавна да четат. А то е нужно.
Макар отдавна да е установено в теорията на науката, че спорът между хора, които изповядват различни парадигми или различни начини на мислене за миналото е напълно безсмислен, все пак, високият залог свързан с Договора за добросъседство със Скопие и европейското бъдеще на нашите два народа, ме кара да споделя набързо някои мисли в тези тревожни дни и седмици по повод на отвореното писмо и реакцията на него.
Броят на подписалите това отворено писмо този път е малък, тъй като то е краен продукт от дискусия между българския и македонския екип продължила три часа. По време на събитието имаше нужда да се съобразим с извънредните мерки около пандемията Ковид-19. Заедно с това, целенасочено не се търсеше масовост, а присъствие от двете страни, което да наподобява приблизително броят на членовете на смесената българо-македонска историческа комисия.
Що се отнася до определянето на подписалите като „софийски македонисти“, известни с „отявлена антибългарска реторика“, ние отново няма как да се сърдим на автора. Какво значи „македонисти“? Та дори и да искат авторите на писмото не могат да бъдат „македонисти“ поради много просто причина. С позициите си, че националната идентичност не е нещо извечно и неизменно; че националната история не е „нещо свещено“, че представителите на двете историографии се опитват да наложат представи за чувство за общност и „посебност“ назад във вековете, авторите на писмото няма как да се преборят за тази чест да бъдат „македонисти“. Следователно, четенето с разбиране не се е удало на автора. Лошата новина е, че явно поради прекомерно родолюбие, не само в този пункт, а на практика по всички. Но това би могло да се очаква.
И все пак, без да иска М. Иванов е потвърдил правотата на авторите на отвореното писмо по отношение на динамичния, многопластов и отворен характер на идентичностите, на общата история като едновременно и българска, и македонска, както и на множествеността на интерпретациите на миналото. Споменатите от самия него исторически личности като Димитър Влахов, Павел Шатев, Петър Шанданов, Кръсте Мисирков, Панко Брашнаров, Венко Марковски и др. само потвърждават по напълно недвусмислен начин гореспоменатите тези и разбирания за миналото. Те напълно опровергават и арогантното настояване от българска страна, че
„общата история“ била само „българска“
Но нека да видим какво постигна за една седмица групата на „софийските македонисти“ с тяхното отворено писмо, подписано и от трима македонски учени. Още на другия ден след огласяването на писмото, в сряда, 4 ноември, международно известната македонската философка Катерина Колозова заяви в предаването „Свободна зона“ на Георги Коритаров по Телевизия „Европа“, че Гоце Делчев се е декларирал като българин. Значи можело когато срещу теб не са хора, които непрекъснато повтарят – обща и само българска история до 1944 г., „изкуствена нация“, и „изкуствен език“ все пак да се получи някакъв диалог и да се тръгне към взаимно разбирателство. Е, не че не бешенападната незабавно от македонските „Методи Ивановци“.
След още ден, в петък, 6 ноември, подписалият писмото ни македонски политолог Люпчо Петковски по една от македонските телевизии определи думите на премиера Зоран Заев, че България е нарушила договора за „прекалено тежки“. Той подчерта още, че след като българската рамкова позиция е огласена преди около година явно е бил нужен някакъв по-гъвкав подход от страна на Скопие, без да се чакат последните дни и седмици за да се решават проблеми трупани с десетилетия. Петковски беше категоричен също, че за сближаването пречи не само българския, но и македонския национализъм. Разбира се, и той беше нападнат веднага от македонските „Методи Ивановци“.
И така, оказа се, че за само три дни групата на „софийските македонисти“ комай свърши повече работа от това, което родолюбците в ресорните управления на Държавна сигурност правят в продължение на толкова години. И тъй като това е направено противно на клеветите без всякакво заплащане, а единствено от чувство за граждански, експертен, национален и европейски дълг, към явно непостигнатата все още европейска България, любопитен съм да разбера какво постигнаха не за три дни, а за повече от три години добре платените от българския и европейски данъкоплатец премиер, външен министър, европратеници, както и членове от българската страна от смесената историческа комисия. Поне ако вярваме засега на самите тях – нищо.