"Това е доста стара тема", каза тя и припомни случая с Иван Славков и т.нар. "продажба на олимпийски игри".
"Има примери, как "провокацията към подкуп" - като СРС, може да бъде изключително полезно и ефективно в разкриването на тази престъпна дейност, която се развива на четири очи. Това е една сделка и при нея и даващият, и получаващият търсят своята изгода", коментира Николова и добави:
"Нашата наказателна репресия твърде много се разглежда в политически контекст и много често се твърди, че употребата на едно или друго наказателно средство, на едно или друго обвинение, в крайна сметка има за цел да обслужи политически интереси. За мен е много важно да има много добре разписана нормативна база, която да не дава възможност за спекулации от едната или от другата страна".
По думите ѝ в делата на Европейския съд по правата на човека много ясно е казано, че за да се пристъпи към такова действие, трябва да бъде събрана оперативна информация, че лицето си служи с такива практики, че получава пари и ги получава не еднократно. "Ясно е казано и какъв е разграничителният критерий между провокацията и действително реализираното деяние през оперативен работник, да кажем. Това е желанието да се вземат парите по собствена воля, т.е. мотивацията да бъде изградена в личността, която посяга към подкупа, а да не е резултат от провокацията", обясни тя.
Според нея "провокацията към подкуп" е анахронизъм. "Правото не е мъртва наука и тя трябва да е съзвучна с престъпленията, които са на дневен ред днес и сега в обществото. Аз бих адмирирала всяка една смислена, качествена и добре обмислена промяна", каза в заключение Николова.