Това, което преди изглеждаше опит за демонстриране на сила пред новата администрация на Байдън, вероятно се превръща в нещо повече. Видеоклипове, публикувани в социалните медии, показват конвои с военна техника, пристигащи на украинската граница от далечен Сибир, както се вижда от анализа на екипа за разузнаване на конфликти, който използва информация с отворен код. Русия увеличава военното си присъствие на юг от Воронеж, само на 250 километра от украинската граница - достатъчно далеч, за да започне изненадваща инвазия, но достатъчно близо, за да изнерви съседите си.
Мащабът на военните трансфери от западните и южните военни области далеч надхвърля мащаба на разполагане, който Русия обикновено провежда като част от стандартните си военни учения. Ако говорим за натрупването на контингент във Воронежска област, най-озадачаващото и плашещо е неговата очевидна нападателна структура, според Кирил Михайлов, един от изследователите от екипа за разузнаване на конфликти. Ворнежка област граничи с онези райони на Украйна, които са под контрола на правителствените сили, а не с онези територии на Донецка и Луганска области, които се контролират от сили, зависими от руската подкрепа.
Това натрупване на военни сили в близост до границата е придружено от ескалация на реториката на руските власти. В четвъртък, 8 април, високопоставен представител на Кремъл Дмитрий Козак предупреди, че значителна ескалация на конфликта ще отбележи "началото на края на Украйна". Междувременно Русия, която се стреми да представи Украйна като агресор, предупреждавайки, че Киев се готви да извърши етническо прочистване в Донбас, вече е сигнализирала за своята готовност за военна инвазия. В петък, 9 април, говорителят на Кремъл Дмитрий Песков предупреди, че Русия може да се наложи да се намеси "в случай на евентуално повторение на човешка катастрофа, подобна на Сребреница " - той имаше предвид клането в Сребреница, когато през юли 1995 г. босненските сръбски сили убиха над 8000 босненски мюсюлмани.
В четвъртък, 8 април, говорителят на Белия дом Джен Псаки заяви, че САЩ са все по-загрижени от "ескалацията на руската агресия" в региона. В петък, 9 април, държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен проведе разговори с германския си колега Хайко Маас, по време на които те подчертаха важността на противопоставянето на Украйна на „едностранните провокации на Русия“.
Разпалвания на конфликти и войнствената реторика изригват периодично от 2015 г. насам, когато страните подписаха мирно споразумение, което сложи край на най-жестоките сблъсъци и постави началото на безизходицата, която продължава и до днес. Но западните лидери несъмнено са притеснени. В четвъртък, 8 април, CNN съобщи, че САЩ обмисля да изпрати няколко американски военни кораба в Черно море, за да покажат подкрепата си.
Тези наблюдатели, които следят конфликта в Донбас от дълго време, вярват, че мащабната инвазия е малко вероятна. „Мисля, че всички ние сега следим отблизо развитието на събитията. Все още мисля, че тук става дума по-скоро за сигнализиране и демонстрации, но разбира се никой не може да изключи възможността това да ескалира в нещо по-сериозно “, каза Андреа Кендъл-Тейлър, директор на Програмата за трансатлантическа сигурност в Центъра за нова американска сигурност, който преди това беше заместник-директор за Русия и Евразия в Съвета за национална сигурност на САЩ.
Причините за натрупването на въоръжени сили остават неясни, но много експерти посочват вътрешнополитически фактори в Русия, Украйна и САЩ.
Рейтингът на руския президент Владимир Путин продължава да пада, достигайки рекордно ниско ниво. Кремъл все още се бори да се справи с пандемията и през януари се сблъска с масови улични протести, които обхванаха цялата страна след ареста на опозиционния лидер Алексей Навални, който обяви гладна стачка миналата седмица, за да поиска медицинска помощ за влошеното си здравословно състояние.
„Ние сме свидетели на цяла поредица от все по-конфронтационни стъпки от Кремъл “, заяви Кендъл-Тейлър, позовавайки се на унижението, което първият дипломат на ЕС Жозеп Борел трябваше да претърпи по време на неотдавнашното си посещение в Москва, както и на решението за отзоваване на руския посланик в САЩ до Русия за неопределено време „за консултации“. "Изглежда, че Путин продава версията за обсадената Русия."
Украинският президент Владимир Зеленски зае много твърда позиция по отношение на Русия, решавайки да наложи санкции на съюзника на Путин Виктор Медведчук и затвори три телевизионни канала, принадлежащи на олигарха. Зеленски направи това на фона на спад в собствения си рейтинг и на фона на провала на опитите си да сложи край на войната в Донбас.
Може би Москва вярва, че може да провокира Зеленски да предприеме някаква необмислена стъпка в Донбас, от която Русия ще се възползва - както направи в Грузия през 2008 г., когато бившият грузински президент Михаил Саакашвили се включи във войната за Южна Осетия.
„Управляващият елит в Москва изглежда смята, че Зеленски е от същия тип като Саакашвили“, каза Майкъл Кофман, старши сътрудник в Центъра за военноморски анализ. „Колкото и неточна да е такава оценка, тя може да има сериозни последици за целия свят.“
Освен това не бива да забравяме и за новата администрация във Вашингтон. Президентът на САЩ Джо Байдън е добре запознат със ситуацията в Украйна, тъй като той беше главният пълномощник на президента Барак Обама за този конфликт. „Мисля, че може да има известна загриженост у Кремъл, че с идването на новата администрация на Байдън, Зеленски вероятно ще реши, че сега може по-свободно да предприема стъпки, които Москва няма да хареса“, каза Кендъл-Тейлър.
В крайна сметка Путин може да иска да повтори сценария от 2008 г., но сега той няма същите предимства.
„Путин би се радвал да не напада Украйна, а просто да повтори грузинския сценарий от 2008 г.“, каза Тарас Кузьо, професор в Националния университет „Киевско-Могилянска академия“, говорейки на събитие, организирано от Германския фонд „Маршал“ в петък. "Но Зеленски не е Саакашвили."