Наред с всички останали, и при Фандъкова, и при Манолова личи осезаем дял на гласували пенсионери – между една пета и една четвърт от вота им. Явно, и „сини“, и „червени“ имат своето представителство в по-високите възрастови групи в София. Това е и отличителната черта на столицата – докато в останалата част от страната възрастният вот е преимуществено „червен“.
Най-активните в икономически план възрасти пък, очаквано, подкрепят кандидати от типа на Бонев и Игнатов. Вотът за Игнатов и донякъде за Бонев е – по традиция за това политическо пространство – в по-голяма степен представен сред най-образованите групи.
Каква е партийната структура на вота за двете основни кандидатки? При Фандъкова той е почти изцяло изграден от привърженици на ГЕРБ. При Манолова, обратно, партийният вот на БСП е около една втора.
Останалото са предимно привърженици на нови, протестни, малки и пр. формации или дистанцирани от политиката хора. Двете кандидатки по-скоро са успели да влязат в очаквания профил на партиен кандидат и кандидат, който се опитва да получи повече подкрепи.
Впрочем, любопитно е, че и Фандъкова, и Манолова, и Игнатов, и Бонев имат подчертано „женски“ вот. „По-мъжки“ е той при Джамбазки и особено при Сидеров. Последното е логично при по-радикалните групи и е очаквано на фона и на възрастовото-половата структура на общността.
Значи ли това, че и БСП в София не е била достатъчно мобилизирана зад Манолова? Може би, да.
В партиен план БСП може би не успява да достигне резултата си от евроизборите наскоро в абсолютни гласове – тогава те събраха 85 хиляди гласа.
В същото време, Йорданка Фандъкова явно взима поне 70 000 гласа по-малко в сравнение с кметските избори в София през 2011 и 2015 г. – тогава тя имаше около и над 240 хиляди гласа. Сега – по предварителни изчисления – гласовете ще се окажат около 170 хиляди, при около 130 хиляди за Манолова.