Според него, „тъй като сме направени от нещата, които изричаме, ние по този начин сме отговорни към празника, защото сме отговорни към думите“.
„Книгите, които четем, историите, които си разказваме, езикът, на който си общуваме, са нещо много важно. В момента имаме гласовете си. Все по-рядко ще се срещаме и ще имаме само едни думи, които ще минават между нас. В момента съвсем сме изтъкани от думите, които си разменяме. Големият проблем при всяка криза е доколко още можем да си говорим помежду си“.
Георги Господинов подчерта, че е важно да си върнем говоренето, да възстановим разговора помежду си и усещането за общество.
„Не може да си щастлив, ако другите около теб са нещастни… Затова ни трябват историите и книгите, те ни учат да сме по-чувствителни. Всяка книга е времеубежище“, сподели писателят.
По думите му „може би твърде дълго и бързо сме минали през миналото си и този вирус е вирус на забавянето, на паузата“.
Той смята, че културата е част от националната ни сигурност и че ще има голямо връщане към изкуството.