Пропадането на Румен Радев и малоумието на пиарите му са едни полезни за държавата процеси, които от адски забавни започват да стават много тъжни.
Три години Румен Радев е етикиран като зависим лобист в оръжейни сделки, чието служебно правителство скоростно променя правила и уволнява експерти като Тодор Тагарев изцяло в интерес на определена оръжейна компания.
В кулминацията на икономическата криза с коронавируса - когато договорите за износ на запад на земеделци, автопроизводители, машиностроители и много други цивилни индустрии са практически скъсани от западните им клиенти, държавният глава Румен Радев прави какво?
Отива да лобира за оръжеен завод, разбира се. Жестоко.
Умишлено поставяйки държава, междуведомствени комисии и всякакви контролни органи в ситуацията всяко тяхно действие, санкциониращо нередности или слабости в работата на този конкретен завод, да бъде политизирано като враждебен акт от страна на изпълнителната власт към президента.
Колко удобно. А колко ли струва?
На фона на всеобщата криза как да тълкуваме изборът на държавния глава да отиде да лобира за оръжеен завод, финансиран с пари от КТБ и предмет на действия по отнемане на незаконно придобито имущество?
На фона на всеобщата криза как да тълкуваме изборът на държавния глава да отиде да се захване с оръжеен лобизъм, при положение, че на този сектор, за разлика от много други, никой не му е забранил да работи и да продава продукцията си?
На фона на всеобщата криза как да тълкуваме изборът на държавния глава да се захване с лобиране за оръжеен завод насред затворените кина, театри, училища, университети, хотели и ресторанти?
С какво оръжейният завод на Емилиян Гебрев е по-важен от всички изброени, та да си заслужи лобиране на крака от държавния глава?
Когато причините не са логически, остава само едно обяснение. Че са финансови.
А вие сами преценете колко време след този срамен човек ще е нужно на държавата ни, за да си върне доверието и уважението към президентската институция.
И дали има друг президент на този свят, който може да бъде взет под наем от оръжеен завод, за да лобира за безпроблемната му работа.
Колко жалко е да си прозаичен евтин наемник.
И колко срамно.
* Коментарът е публикуван на фейсбук страницата на автора. Заглавието е на Faktor.bg