Юлиана Методиева, Маргиналия.бг
Книгата „Свободна зона. Часът е 9 без 5″* съдържа 80 коментара на Георги Коритаров, произнасяни по телевизия "Европа" от 4 януари до 5 април тази година. Освен тях книгата съдържа и три текста In Memoriam, написани от Мартин Табаков, Георги Бърдаров, Митко Новков. И тримата автори казват едно и също нещо: Георги Коритаров беше явление с несравним мащаб. Присъствието му в медиите е от 1990 година и продължи в ефира до последния му дъх. До 5 април 2021 година.
Каква беше журналистиката му?
Коментарите на Георги Коритаров, събрани и издадени в книгата само месец след смъртта му от неговата изключителна съпруга Лина Коритарова, показват невероятната му ерудиция. Коритаров цитира Библията, Коран, Бхагаватига, китайските класици Лао Дзъ и Шен Куо, най-безспорните европейски и американски политолози, културолози, писатели, а библиографията на сръбски, хърватски и руски писатели, поети, режисьори, политици, дисиденти, правозащитници, носители на наградата Сахаров, е просто безкрайна. Тъкмо тази свръх култура определя Георги като феномен. Kолегите му – телевизионни и радиожурналисти(той беше водещ в Радио Свободна Европа, бтв, Нова телевизия, ТВ+, а в последните години в Телевизия Европа), както и вестникари (в зората на демокрацията Коритаров пишеше забележителни статии в опозиционния в. Демокрация, а по-късно в „Контитент“ и редица други издания)съзнаваха от каква величина е той. Затова и Митко Новков го нарича „човек-събитие“ и казва в своя текст In Memoriam:“ Той беше един от най-начетените, любопитни и умни хора, които познавам; изряден журналист, нетрадиционен и заедно с това перфектен)”. А политическият коментатор Мартин Табаков пише:“Разговор с него бе все едно да слушаш аудио книга: в ухото ти се разлистваха страници“. И казва още:“ Коритаров бе абсолютна антиномия на иначе стандартния за съвремието ни събеседник, скован от интелектуална дископатия“.
В какво се състои „изрядността“ на журналиста Георги Коритаров.
От 4 януари до деня на смъртта си, той е анализирал темите: Сложният контекст на ДПС и „възродителния процес“, феноменът Александър Дупчек, феноменът Христо Ботев, новата администрация на Джо Байдън и неговата „политическата естетика“( Георги е майстор да изковава неологизми, нестандартни словосъчетания, като цяло използва напълно иновационна реторика); БСП( фокусът му върху тази партия, както и отмирането й плюс съдбата на смисления антикомунизъм и левите движения у нас, има устойчиво присъствие в коментарите) ; ВМРО и опасният нашенски патриотизъм (хипернационализъм); Република Северна Македония/напълно алтернативен дискурс, подплатен със солидни политически познания до най-дребния детайл и микроскопичен факт); президентът Румен Радев(интерпетацията на Радев има съвършено непознат и неочакван ключ в политическата журналистика, на който ще се спра по-долу);Кризата и падението на някогашния СДС;Левият печат и непоносимата тенденция към заличаване на миналото, както и откровените исторически лъжи на в. Дума; Русия на Владимир Путин с нейната брутална саморазправа с опонентите му като Алексей Навални; жертвите на Холокоста и загубата на памет за българския принос в антисемитизма(по тази тема също ще разсъждавам по-нататък);Новите лица на политическата ни опозиция, протестните движения от лятото 2020, както и дефицитът на лидери; Моралните теми и зловещото лице на безхаберието на собственици и столични общинари, довели до смъртта на едно дете; Датата 3 март и какво всъщност честваме щом Сан-Стефанският договор е безпомощен политически документ; Казусите с българските богаташи преди 1944 г. и съвременната криминална и аморална тяхна версия; Медийната грамотност у нас и настъплението на анти-европейския тренд, олицетворен в слоганите „Соросоиди, предатели“. Накрая, рефлексии върху управляващата ГЕРБ , които са образец на критична журналистика отвъд дребнавото озлобление и уличната саморазправа.
Георги Коритаров и „еврейската“ тема
Както отбелязах, сливането на впечатляващия либерален историцизъм с гражданското безпокойство породено от отказа от памет за ключовите трагични събития в царска България (1941-1945)г. превръща журналистическото присъствие на Георги Коритаров в емблема на медийната модерност. Умението да мисли в няколко писти и времеви оси трябва да са образец за студентите от Факултета по журналистика. Но той владее разнообразните инструменти на професията както никой друг. Жанрът “интервю” при него е връх в телевизионерството. Борави с гигантския масив от исторически факти, за да въведе актуални връзки. За времето на приемането на антисемитското законодателство от правителството на Богдан Филов, както и за депортациите на евреите от „новите“ земи от Беломорска Тракия и Вардарска Македония, той пише сякаш е очевидец. Знае всеки детайл на политическия прагматизъм на управляващите цар Борис Трети и неговите дипломатически и външнополитически съветници, чиито действа са прераснали в цинизъм и безогледни бартери с нацисткия Трети Райх. Коритаров обаче не е просто описател и обективен историк. Не, патосът в неговите коментари ги превръщат в ярък граждански манифест: трябва да помним, трябва да поискаме прошка за онези трагични решения на властта, довели до смъртта на стотици еврейски деца; трябва да сме нащрек с политическите си лидери, ако не искаме отново да затънем в пропастта на нова национална катастрофа!
Защо и от какво се тревожи журналиста Коритаров?
Снабден с тази съвършена интелектуална оптика, той успява да открие сходността на мрачните тенденции в действията на политическите лица от последните години на Вт.св.в, с аналогични събития и държавническо поведение от днес. Конкретизира реториката на президента Радев, и откроява неговата опасна визия за страната. Георги Коритаров казва:“Политическата визия на Румен Радев е да превърне парламентарната Република България във военно поделение, подчинено на военен ред, на върха на което стои той, неговата воля – на Румен Радев“(стр.71). И в поредица от статии Георги уличава политически действия на президента като стимулиране на уличния натиск, дестабилизация на правителството, антипартийност, безогледен политически реваншизъм. Какви бяха мотивите на Борис Трети и Богдан Филов, сключили в последна сметка Тристранния пакт с Адолф Хитлер?“Национално-отговорни“, твърдяха те. В името на България, вричане на националните идеали, за благото на българския народ бяха основните вестникарски заглавия в придворните медии през 1941 година, до последния момент преди да сложи подписа си Филов под документа, отреждащ на България съдбата на про-нацистка страна и впоследствие, провалила се в най-страшната за Европа война заедно с останалите фашистки правителства. А защо това да е мега актуално и днес?Отговорът е съвършено ясен. Разпадът на парламентаризма, отслабване на авторитета на Народното събрание, неинтелигентната, егоистична политика на държавника Румен Радев, едва ли може да доведе до нещо по-различно от катастрофични последици за демокрацията ни.
Когато журналистиката загуби Георги Коритаров, всъщност загуби не само физическата личност и огромният му творчески потенциал. Всички загубихме неговия мащаб, изумителното умение да ни привлича и съблазнява с вкус към голямата култура, съчетана с неговите брилянтни анализи и несравними граждански послания.
*Свободна зона. Часът е 9 без пет”, 2021`изд. Фама