Никой от европейските и американските експерти, събрали се на 6 май на виртуална среща по покана на берлинската Фондация за наука и политика (SWP), не вижда просто решение на проблема със „Северен поток 2” - завършен или не.
Директният газопровод от Русия по дъното на Балтийско море остава обект на спорове между Германия и Русия, между държавите-членки на ЕС и между Германия и САЩ, които се противопоставят на завършването на поставянето на тръбите.
„Северен поток 2” – дилема за Германия
Вече са реализирани повече от 90% от проекта, но от момента на въвеждането на санкции от страна на САЩ срещу участниците в консорциума Nord Stream през декември 2019 г. строителството на практика беше замразено. Властите в Германия са принудени да решат този ребус, смята Кирстен Вестфал – старши анализатор във фондацията „Наука и политика”.
В своя доклад от април „Северен поток 2” – дилема за Германия” тя подчертава, че на фона на американските санкции Берлин трябва да балансира своите външнополитически и енергийни интереси. Решаването на този проблем няма да излезе „евтино”, подчертава експертът. От една страна, Русия подкопава сериозно безопасността в ЕС. На фона на дезинформационната кампания срещу Германия и агресията срещу Украйна, осъществяването на икономическия проект вече „не функционира като елемент за сваляне на напрежението” в руско-германските отношения, отбелязва Кирстен Вестфал.
От друга страна, със своите санкции срещу „Северен поток 2” Вашингтон удря по суверенитета не само на Германия, но и на ЕС, смята тя. При тези условия, за да се избегне конфуз за една от страните в конфликта около „Северен поток 2”, ще е необходим „поне минимален консенсус", заключи Вестфал в доклада си.
„Северен поток 2” – каква е ползата за Германия
Проектът „Северен поток 2” е значим от гледна точка на енергийните интереси на Германия. Той ще налива всяка година допълнително 55 млрд. куб. метра газ по по-кратък и модерен път, отколкото чрез газопреносната система на Украйна. Това ще диверсифицира възможностите за доставка на енергия в Германия и ЕС, припомня Вестфал.
Експертите отбелязват, че ползите от новата тръба ще станат видими след няколко години на фона на спирането на добива на газ в най-голямото газово находище в съседна Нидерландия и намаляването на производството на газ във Великобритания, Дания и Германия ( в самата Германия добивът на газ през последните години е спаднало от над 10 на 5 млрд. куб. метра годишно). Независимо от това, дори и без „Северен поток 2“, Германия и ЕС не са застрашени от недостиг на газови доставки, смятат експертите. Това се дължи на съществуващите тръбопроводи и на перспективите за развитие на пазара на втечнен газ в условия на стабилно търсене . Никой от участниците в дискусията не спомена, че новият газопровод от Русия е критичен за енергийната сигурност на Германия и Европейския съюз.
Берлин подценява „геополитическия аспект” на газопровода
В тази ситуация Европейската комисия и много държави-членки на ЕС, както и администрацията на САЩ, „не споделят мнението на германските власти, че проектът „Северен поток 2 “е чисто икономически“, отбелязва Вестфал в доклада си. Притеснени от тази ситуация са не само балтийските държави, Полша и Украйна, но и САЩ, които твърдят, че тръбопроводът „разделя Европа“. В Берлин преди време не са „помислили достатъчно за (гео) политическите аспекти“ на проекта за газопровод, твърди анализаторът на SWP.
В същото време политическият натиск върху Берлин нараства и вътре в страната – от „зелените” и от всички, които настояват да бърза декарбонизация на германската икономика, т.е. съкращаване на потреблението на нефт и газ за сметка на възобновяеми източници на енергия. За да постигнат целта за неутралност на климата до 2050 г., Германия и ЕС не трябва да увеличават, а значително да намалят потреблението си на природен газ.
Бъдещето на „Северен поток 2” – пълно спиране или компромис?
Какво остава да направи Берлин при сегашните условия? Кирстен Вестфал е сигурна, че има само два реалистични варианта: пълно спиране на проекта или компромис, който задължително включва интересите на Украйна.
Много експерти са скептични по отношение на перспективата за отмяна на проекта. Един от изтъкнатите аргументи е, че отказът от тръбата може да доведе до допълнително влошаване на отношенията с Русия. Закриването на проекта би означавало удар по бизнес репутацията за Германия, загуба на инвестиции от частни германски компании и заплаха от съдебни дела, изискващи компенсация за провала на проекта.
С оглед санкциите срещу руския енергиен сектор, за Берлин и Вашингтон би било по-ефективно съвместно да намалят вноса на нефт от Русия. Тогава разходите за такава политика биха били по-справедливо разпределени между западните партньори, смята Вестфал.
Участниците в срещата на Фондацията за наука и политика очакват Берлин да се опита да намери компромисно решение на проблема със "Северен поток 2", към който вече е благосклонна дори дългогодишният противник на проекта и кандидатът за канцлер на "Союз 90"/"Зелени" Аналена Бербок. Проектът не е от такова значение, че Вашингтон и Берлин да не могат да се споразумеят.
Украйна като доставчик на водород за ЕС
Санкциите на САЩ срещу „Северен поток 2” вече не спират толкова ефективно осъществяването на проекта. След като загуби международните си партньори, „Газпром” обяви, че ще завърши тръбопровода самостоятелно още тази година. Според експертните прогнози, газопроводът ще бъде готов за експлоатация през 2022 г. Много от анализаторите са песимисти по отношение на бързата декарбонизация на енергийния сектор в Германия и в Европейския съюз, което, според тях, прави изпълнението на „Северен поток 2“ по-предпочитано, отколкото отказа от него.
Обсъдени са и вариантите как в бъдеще европейците и САЩ биха могли да компенсират Украйна заради появата на „Северен поток 2”.
Украинската газопреносна система може да се превърне в канал за доставка на зелен и син водород за ЕС. Става въпрос за водород, получен, съответно, от възобновяеми енергийни източници или от природен газ. Освен това украинските електропреносни мрежи могат да се интегрират с европейските, както и Киев да бъде поканен да стане част от „зелената сделка“ на Европейския съюз, която предполага постигането на климатично неутрална енергийна система до 2050 г.