С „Голгота” авторът осветява за първи път таен план разработен по лично разпореждане на Юрий Андропов. Според него КГБ инспирира падането на комунизма, направлява появата на либералните лидери Горбачов и Елцин, нахлуването на див и безчовечен капитализъм, овладяването на бизнеса от криминалния контингент и мафията, а държавата от специалните служби. В „Голгота” е предсказана дори войната с Украйна и анексията на Крим, които се случват повече от 20 години по-късно. Крайната цел на секретния план, замислен от КГБ е хората да бъдат смазани и отвратени от действителността и капитализма да започнат да изпитват неистова носталгия по социалистическото минало.
Разкритията се приемат като абсолютна истина, защото Михаил Любимов е полковник от КГБ, който години наред оглавява бюрата на службата във Великобритания и Дания. Той е дългогодишен съветски шпионин под дипломатическо прикритие в Лондон, успял да се внедри сред политическия и бизнес елит на Острова. За британците руснакът си остава Усмихнатия Майк, чаровникът, който винаги се появявал на обществени места в компанията на най-красивите и актуални актриси на империята. През 1964 година дипломатическото прикритие на Любимов е осветено и разбито. Британците му предлагат да работи за тях, но той отказва. Обявен е за персона нон грата, а след завръщането си в Москва става шеф на английския отдел на КГБ, изключително близък с Юрий Андропов.
С „Голгота” Любимов нарушава закона на омертата в комунистическите тайни служби и е принуден да обясни в края на публикуването й, че в крайна сметка става дума просто за роман и художествена измислица, а не за документалистика. Вероятно бившият съветски шпионин е бил мотивиран да направи това уточнение, но разкритията в „Голгота” са поразяващи и до днес. Дори и най-предубеденият към конспиративни теории читател ще установи, че страните от бившия социалистически лагер живяхме през последните 30 години, след падането на Берлинската стена реално в сюжетите на уж секретният план „Голгота”.
Мемоарният роман на Любимов се публикува от Faktor.bg за първи път на български, водени от принципа, че само истината ще ни направи свободни.
Тук Първа и част Втора част
Михаил Любимов
ИЗ ДНЕВНИКА НА АВТОРА
ГКЧП беше предвиден в плана „Голгота“ и одобрен лично от Андропов, като мярка за преминаване към втория етап. Реализацията на тази „остра“ акция беше възложена на Крючков, който трябваше да предложи мястото на председателя на Елцин.
"Володя е прекрасен организатор, - казваше Ю.В,
- Но той има опит само в потушаване на революции (имаше предвид Унгария през 1956 година, където Крючков е работил с Андропов, който пък е бил посланик) и няма опит в превратите. Затова ви моля да го държите под контрол, иначе може да съсипе цялата работа".
Така и стана, каза си думата старата апаратна школа.
Вместо да предложи за поста на председателя Елцин, той под натиска на изпадналите в паника членове на ГКЧП се опита всичко да оправи и да съгласува с Горбачов.
Тук ние се сблъскахме със съвършено нов феномен: Независимо от острите противоречия между „Белия дом“ и Кремъл, никой не искаше конфликт и разваляне на отношенията.
Елцин дори писа: „На мен ми се струва, че ако Горбачов си нямаше Елцин щеше да се наложи да го измисли... Аз ще се бия за Горбачов“.
Но, според „Голгота“ Горбачов вече не беше нужен.
През август никой от моите подчинени не спеше, ние се мятахме между Кремъл и Белия дом, стараейки се с всички сили да обострим отношенията им.
Без излишна скромност ще призная, че лично аз организирах основния тласък на операцията: качих Елцин на танка и му припомних как решително беше действал Илич.
Именно тогава Елцин обяви ГКЧП извън закона, с което безумно изплаши всички и се превърна в господар на положението.
Успешен се оказа и вторият ми ход: обзаложих се с Елцин на каса жигульовска бира (той не понася западните марки, защото имат много химия), че Горбачов няма да разпусне комунистическата партия. Оттук дойде и натиска на Елцин върху Горбачов на сесията на Върховния съвет след провала на преврата и накрая указа за забрана на комунистическата партия.
x x x
Ю.В. пристигна от болницата в много тежко състояние, отказа да пие чай, извини се и полегна на дивана.
- Не се чувствам добре. Слава Богу, вече подписах плана „Голгота“, но да бъдем реалисти. Като всеки човек и аз мога да сбъркам, да прогнозирам невярно. Освен това смятат, че е глупаво да изпълняваме догматичното всяка от точките на „Голгота“, особено на втория и третия етап, които са белязани с хаос и непредсказуемост. Но на мен ми е съвършено ясно, че провеждането на „дивите“ реформи при Елцин трябва да бъде възложено на интелигент, желателно е да бъде от еврейски произход (въпреки всичко Ю.В., независимо от своята мъдрост и широта на възгледите си, беше възпитаник на старата школа, а там думата „евреин“ не отговаряше на духа на пролетарския интернационализъм) или най-малкото на човек с тлъста муцуна и с гадна фамилия. Сега ми е трудно да назова име, но у нас сега са се размножили всякакви научни институти, там ще откриете някой теоретик, пълно е с тях, всичките се пукат от амбиции.
Този човек трябва да започне реформите и да си подбере същия екип от умници без никаква практика.
За какво е нужно това?
Всеки практик ще започне да действа изхождайки от своя опит, а на теоретика морето му е до коляно, той ще хване някое томче на Хайек или на Джон Стюарт Мил и тутакси ще го въплъти в живота. Реформите трябва да бъдат сурови по отношение на народа и радикални.
Интелигентът ни е необходим, за да бъде после лесно да обърнем срещу него гнева на народа, който и досега мрази хората с шапки и очила.
Всичко това ще ни е нужно на третия и четвъртия етап, моля ви да опазите тези другари от смъртно наказание, но присъдите им да не са по-малки от десет години.
Необходимо е също така да „разредим“ теоретиците с прагматици - стопански ръководители, така че …нали си спомняте баснята „орел, рак и щука“? Те ще построят такава пазарна икономика , че всички ще завият от ужас!
СТРОГО СЕКРЕТНО
ИЗХ. N 490
ИЗ ДОНЕСЕНИЯТА НА АГЕНТУРНАТА ГРУПА
ЗА ИНТЕЛЕКТУАЛНА ДЕСТАБИЛИЗАЦИЯ НА
ОБЩЕСТВОТО
В резултат от приетите от нас мерки на историята на Съветския съюз е сложен кръст и цялото развитие на страната е признато за „отклонение“. Започна активно преименуване на улици в Москва и Ленинград (връщане на отменените названия е предвидено за четвърти етап), но този процес, независимо от нашите усилия, не получи подкрепа в провинцията. Това се обяснява с факта, че народът там е необразован, мнозина мислят, че и досега на власт е Ленин и не разбират, защо трябва да се събарят паметниците на вожда.
Така и не успяхме да организираме публично изгаряне на книгите на Горки, Маяковски и други соцреалисти, също така решихме да не изнасяме от мавзолея Ленин, за да бъде погребан на Волковското гробище, а разработихме серия мерки, включително взрив на бомба в мавзолея, различни гаври с праха му, което би довело масите до по-революционно състояние.
Голям успех постигнахме в телевизията благодарение на масовото излъчване на презентации и американски реклами, което действа на обеднелия народ като червено на бик. Според разработената от нас методика рязко се засили употребата на такива думи като СВОБОДА И ДЕМОКРАЦИЯ, - в резултат мнозинството от населението вече приема тези думи като ругатни, „ш...н демократ“ е един от най-използваните изрази.
Компрометирани са също така понятията „патриотизъм“, отъждествявано с уродливост и даже с хулиганство.
Редовното показване по телевизията на едри и дребни мошеници като честни благодетели оказват необходимото разрушително въздействие върху духовните ценности, които досега са останали у населението.
Продължава поощряването на окултните науки, демонстрациите на Кашпировски и Чумак, от Индия доведохме кришнари, поканихме американски проповедници, взети са и други мерки за конфесионалния разпад на обществото.
В медиите редовно се провежда кампания, с която се внушава на публиката, че единствената ценност са парите, голяма помощ ни оказват „валутните проститутки“, разказващи на младото поколение, как трябва да се живее.
Но трябва да признаем, че не успяхме в пълна степен да прокараме на телевизията груба порнография, в частност педофилски секс, скотоложество и некрофилия.
ИЗ ДНЕВНИКА НА АВТОРА
След августовските събития нашата задача преди всичко беше да доведем населението до пълно обедняване. Андропов недооценяваше разрушителния талант на нашите икономисти-теоретици, които практически за две години изпълниха всички точки от втория етап на „Голгота“ и отпадна необходимостта от трети етап, който органично започна веднага след подписването на Беловежското споразумение.
Трябва да отбележим, че то не беше предвидено от „Голгота“, доколкото Ю.В. виждаше новото общество в рамките на Съветския съюз.
x x x
Няколко пъти в частни разговори с Андропов аз прокарвах мисълта за възможен разпад на СССР, войни в Средна Азия и на Кавказ, война на Русия с Украйна заради Крим и Донбас и накрая - трета световна война на територията на СССР заради прекрояването на границите.
- Всичко може да се случи, Михаил Петрович. С „Голгота“ ние даваме само магистрално направление и не можем да предвидим всичко. Но не мога да си представя, че новите лидери ще бъдат толкова глупави, че ще стигнат до последния етап по най-кървавия начин - отговори ми Андропов.
Но дори аз, при цялата ми яснота за мръсните дела на шпионажа, не можех да си представя колко стремително ще се доближим до последната фаза: свободни цени, ограбване на народа и от държавата, и от частни компании, инфлация, всеобща корупция, обогатяване и кражба под лозунгите за борба с привилегиите, пълна криминализация на страната – всичко това, според „Голгота“ трябваше да бъде реализирано в течение на 20 години, ние обаче преизпълнихме плана и постигнахме успехи още през 1993 година.
Особено блестящо премина кампанията за борба с привилегиите – в резултат те станаха многократно повече, което крайно озлоби народа.
В "Голгота" голямо значение се отделяше на нарастването на престъпността, бедата беше в това, че в Русия почти не бяха останали крупни аферисти, всички бяха по затворите, затова пък имаше излишък от хулигани и дребни крадци.
Във връзка с това, още докато беше жив Андропов, създадохме в КГБ специални школи, в които се подготвяше квалифицирана мафия, дори ги обучаваха на чужди езици, за да могат бъдещите им сделки да обхванат целия свят.
Ние установихме тесен контакт с ЦРУ, което по наша молба бързо подчини всички страни от Източна Европа, изобщо всички външни събития, след като Горбачов успя да разсее страховете на Запада, се развиваха по формулата: Западът натиска, а ние отстъпваме“ и понякога: „Ние отстъпваме, а Западът не разбира защо и се обърква“.
Идеалната фигура за такава външна политика беше Андрей Козирев, но той дотолкова беше подложен на взаимноизключващи се влияния, че ние понякога се съмнявахме в успеха, но Козирев притежаваше прекрасно качество: той служеше честно и гледаше президента в устата, затова влиянието върху него се провеждаше чрез агентурата от президентското обкръжение.
В същото време ние много се опасявахме, че новите ръководители изобщо ще забравят за държавността и ще научат на същото и народа и затова въведохме тактиката на стряскането, т.е. внезапна и неоправдана атака срещу Запада.
Например, нашата продажна преса много писа за скандала в ирландското летище Шенон, когато президентът не излезе от самолета за срещата с ирландския премиер.
Вестникарите обясниха това със известната на всички слабост на президента към алкохола (аз вече писах, че това беше фикция!), а всъщност това беше дълбоко премислено от нас активно мероприятие: от къде накъде президентът на велика държава ще слиза долу да се среща с някакъв смрадлив ирландец?! В края на краищата, нека той да се качи по стълбичката на самолета, не е толкова важен!
В дългосрочен стратегически план нашата политика се свеждаше до това – чрез мащабна инфилтрация зад граница на нашата мафия, мошеници и просто страдащи граждани да принудим Запада да издигне нова „желязна завеса“, дори и стена, подобна на берлинската, но по дължина - на китайската.
Така Западът щеше да признае пълното фиаско на всичките си демократични достижения и би ни дал сериозна политическа победа, осигуряваща триумфа на новия социализъм.
Но, ако сме самокритични, имаше и пропуски. Мероприятия от типа на октомврийските събития, с барикади, танкове и обстрела на Белия дом (според „Голгота“ трябваше да бъде Кремъл), ние предлагахме да се случат пред самия преход към четвърта фаза, т.е. да използваме и провокираното от нас нарушение на конституцията от страна на президента и насилствени действия на опозицията като повод за разгрома и на двете страни, и превземане на властта.
Октомврийските събития ни завариха неподготвени, защото по това време още не бяхме подготвили агентурата за новото правителство. Естествено нашите хора редовно ни информираха за обкръжението на Руцкой, Хасбулатов, Анпилов, Баркашов и другите, наблягайки на хулиганските, дори бандитските наклонности, голяма част от опозицията беше субсидирана от нас, вестник „Ден“, прекрасно изпълняваше функцията си по разпалването на гражданска война.
Впрочем, налагаше се да плащаме и за крайностите в другия лагер, в частност, вестниците „Известия“ и „Сегодня“.
В същото време стигнахме до извода, че „непримиримата опозиция“, независимо от своята неосъзната склонност към социализъм, едва ли може да стане наша опора в заключителния етап.
Мнозинството от лидерите и бяха склонни към истерия и доносничество, голяма популярност имаше носенето на непонятно каква форма, което много напомняше на карнавал, цялото движение беше обхванато от неестествен религиозен екстаз, който на последния етап, несъмнено би влязъл в конфликт с нашите цели в последния етап.
Особено тягостно впечатление направи неспособността на Руцкой да реализира куфарите с компроматите, които ние събрахме в Русия и зад граница, специално за него.
Впрочем и демократите, независимо, от внедрения при тях генерал, талантлив организатор, бивш секретар на Съюза на адвокатите Якубовски, също се оказаха безсилни в работата с компроматите.
Макар че октомврийските събития от 1993 година бяха неочаквани за нас, ние веднага се включихме в тях. Още първата прогноза за развитието на политическата ситуация, ако на власт дойде Руцкой, ясно показа, че може да се получи вариант на горбачовия период, т.е. операция "Голгота" ще се върне от втория към първи етап, а това не беше в наш интерес.
Доколкото висшите чинове в МО изпитваха колебания и не искаха да се намесват в конфликта, се наложи чрез надеждни агенти да обещаем на главните армейци вила и по три танка за последваща „реализация“ зад граница в твърда валута.
Собствено, всичко беше подготвено още преди знаменитата среща на Елцин с военните, но заради конспирацията те дискутираха известно време с президента, преструвайки се, че проявяват неотстъпчивост.
На втория етап ние се сблъскахме с феномен, който не фигурираше в нито една от прогнозите ни. В световната практика всяко правителство прави всичко, за да се хареса на народа, включително и демагогски обещания.
Но правителствата на Гайдар и Черномирдин постоянно режеха клона, на който седяха и правеха всичко, за да отвратят от себе си народа, а нелепите им опити да стоят на църковните служби със скръбно-жални лица и свещи в ръка, които се предаваха по телевизията, предизвикваха у населението луд смях.
От една страна, това облекчаваше нашите мероприятия за компрометиране на режима, от друга, излишно форсираше втория етап и неоправдано ни приближаваше до развръзката.
x x x
При последната ни среща Ю.В. изглеждаше ужасно и не можех да го гледам без да изпитвам вътрешна болка.
- Не искам да давам точни определения на новото общество, но ми е напълно ясно, че в него решаваща роля ще играе чиновничеството. Ленин навремето е направил кардинална грешка, когато измисля „разбиването на държавната машина“. Той просто не е разбирал природата на бюрокрацията, която е готова да служи на всекиго.
Повярвайте ми, още щом провъзгласим лозунга СЪКРАЩАВАНЕ НА АПАРАТА и започнем пазарните реформи, всички бюджетни структури, включително армията и КГБ, страшно ще се изплашат и ще окажат активна съпротива. И да не се заблуждаваме, обяснявайки тази съпротива с идейни причини-просто всеки ще си пази стола.
Впрочем, много скоро, апаратът ще стане най-верният привърженик на дивия капиталистически режим, ще се увеличи няколко пъти, ще усети вкуса на рушветчийството и накрая ще се издигне над политическите партии…- Андропов се замисли.
- Аз имам някои съмнения, Юрий Владимирович, но нужни ли са ни в новата държава политическите партии? Толкова успешно отучихме населението на СССР от политиката, та струва ли си да възраждаме тази бъбрива и безпомощна институция? А и парламента…нали помните, че още Маркс беше ги нарекъл „събрание на стари баби“?
- Някаква привидност на политика трябва да бъде запазена, отговори Андропов. – Дори и само, за да изглеждаме прилично пред Запада.
Иначе, като цяло съм съгласен с вас: трябва да управляват не някакви от улицата, а умен, квалифициран апарат. Боже, как ненавиждам тези дрънкала-политиците. Повярвайте ми, нашият парламент ще се самоназове с някое идиотско име, нещо от типа на „Вече“ (тук той не позна)... извините ме,чувствам се зле. Довиждане…
Това беше последната ни среща.
Не очаквайте от мен описание на плана за прехода към заключителния етап – новия социализъм – аз нямам намерение да се занимавам с разобличения в стила на Калугин или Судоплатов, законите на конспирацията си остават свещени за мен.
Не искам и да се състезавам и с класиците на антиутопията като Замятин, Оруел и Кабаков – моята задача е да реализирам до край „Голгота“.
Ще кажа само едно: пиша тези редове в секретния бункер на началника на президентската охрана генерал А. Коржаков, много добър и главно, надежден човек, току що отбелязахме по руски 12-годишнината на плана „Голгота“ и едновременно десетата годишнина на перестройката.
Подготвяме се за командировка в Чечня.
Останалото ще научите по-късно, ако не изключим телевизията.
ПОСЛЕСЛОВ
Михаил Любимов: И така, нима съм написал всичко само, за да забавлявам и читателите, и себе си? Разбира се, че не! Ще опитам да обясня.
Аз напълно искрено подкрепях и перестройката, и Горбачов, и Елцин, вярвах, че август 1991 година и пълният крах на тоталитаризма ще станат най-щастливата дата в историята на нова, свободна Русия.
Аз и сега вярвам, че без свобода и демокрация животът на нашата държава е немислим.
Но… каква демокрация? Каква свобода? Уви, след
августовските събития моите илюзии напълно се разсеяха: поразен съм от царящия произвол и несправедливост, гнети ме обедняването на мнозинството от моите съотечественици, ненавиждам глутницата мафиоти и мошеници, който се превърнаха в господари на живота.
Целият политически живот в страната е един огромен цирк, в който няма място за народа и където всеки е зает само със себе си. Някой „укрепва“ политическото си положение, някой в митологични изследвания и рейтинги се премества от пето място на десето и обратното, и интересно кого, освен самите тях, вълнува това?
От политиката изчезна нравственото начало, което играеше важна роля и при Горбачов, и при Елцин, всичко се превърна в панаир, в борба на паяци в буркан, непознаващи компромис.
Аз почти не виждам честни политици, рязко виждам порядъчни хора – само лакоми зурли край коритото, ръфащи заплати, апартаменти, вили. Всичко това е като страшен сън, като бълнуване на луд.
За това съм писал и му придадох формата на „ръката на КГБ“ и плана „Голгота“, защото органично не понасям теориите за „ръката“ – на КГБ, на Мосад или на ЦРУ. Работил съм в разузнаването повече от двадесет години, знам силата и слабостта и на нашето, и на другите разузнавания и съм убеден в едно: ние не сме остров Фиджи, а най-голямата страна в света, и нито една шпионска спецслужба, включително и собствената, не е в състояние да направлява хода на историята на нашата страна.
Откъде в Русия тази дяволска, сляпа вяра в заговори и
„ръце“? Защо искаме всичко да опростим? Защо забравяме, че нашият живот е в нашите ръце, че преди всичко ние самите носим отговорността за самите себе си?
Тогава защо всичко тръгна у нас, по класическата фраза на Черномирдин, „не така, както ни се иска, а така, както винаги“? Какво е това? Божи промисъл? Неизбежна разплата за минало могъщество, построено върху насилието? Разплата за окупацията на Прибалтика и Източна Европа? За това, че мълчахме, когато Сталин унищожаваше селячеството и организираше процеси? Или просто за всеки народ рано или късно идва часът на залеза?
Ако можех да отговоря на тези въпроси?
Ако...
Аз просто гледам нашия политически цирк, търся на арената синовете на Отечеството, искащи власт не заради парите или заради самата власт, готови поне нещо да пожертват заради народа. Гледам този цирк и виждам как се мятат по арената и нещо кряскат клоуните, и сякаш весели пиратки гърмят изстрели – и изведнъж се свлича на мръсния стълбищен под, обливайки се в кръв Влад Листев, изведнъж виждам разкъсаните тела на младите момчета в Чечня – не, това не е игра, това не е доматен сок, а съвсем истинска човешка кръв!
Благодаря на мнозинството читатели, които са възприели моята сатира с химеричен смях. Благодаря ви, че запазвате чувството си за хумор.
Моля за прошка тези честни хора, които моята антиутопия е заблудила, аз ви моля: бъдете бдителни! Не бъдете доверчиви! Научете се да различавате демагозите от моралните хора. Гонете тези, които се опитват да ви излъжат. Нека в политиката победи честността.
А циркът продължава да се кикоти, и клоуните танцуват, и се лее кръв, и не се вижда края на всичко това…