Приказка за капитализма и утопичния свят на доброто

Така...дай да започнем с лекцията: Капитал-мапитал...и естествена селекция

Грациан Колев

Грациан Колев

Грациан Колев

Капитализмът е най-природоестествения строй за еволюционното развитие на човека в настоящия момент от вечността. Човекът е хищник и в борбата за надмощие (която е функция на инстинкта му за оцеляване) силният побеждава слабия, умният надхитря глупака, богатият купува (или наема) бедния, открехнатият шиба повече пички от залупения, (това вече в комбинация с другия базличен инстинкт) красивият е по-лицеприятен от грозния и т.н. Хуманен ли е този строй...хммм...може и да бъде по-хуманен (тука можем да отворим една огромна скоба само за определяне на термина "хуманен"), но това е положението...по-хуманен, работещ модел на обществото още не е измислен (или може би пък човечеството още не е еволюирало до нужда от такъв).

Това което умният не може да направи с акъл, богатият може да постигне с пари и обратното.

Някаква печеливша комбинация на базата на придобити или наследени качества при един индивид му позволява в дадена ситуация да доминира над друг с губеща ( или по-малко печеливща) комбинация. Важното е процесите да се регулират от естествените закони и моралните норми (някои от тях базирани на вековни предразсъдъци, други на рационални решения), позволяващи на по-пригоденият към тях да доминира над по-непригодимия. По точно, дори, може да бъде казано, че предпазва по-способния от доминацията на по-неспособния. Нищо по-къдраво, нищо по-розово...всички други алтернативни методи: съжителство на заек с куче, папагал с котка и т.н. са само епизодични и причислими към рубрики с названия: Куриози. Един път осъзнали тази неблагозвучна, дразнеща "Човешкото в нас" теория и примирили се да бъдем жертва на по-можещите (по-кадърните, по-хитрите, по-предприемчивите, по-пестеливите, по-трудолюбивите, по-въоръжените...според "зависи"...както казваха навремето правещите се на отворени гаджета) много от наливаните в главата ти "неправди" започват да звучат логично.

Защото:

Пример: Недоволните от експлоатацията на по-можещите решават, че: "Не е честно някой да има повече от мен! Ние всички сме равни и следователно заслужаваме благата да бъдат разпределяни по равно!" Недоволните вземат пушки, вили, мотики и разни други инструменти за въдворяване на правда и съумяват посредством сила да отнемат от по-можещите "продуктът за преразпределение". Добре. Силата е надделяла. Природозаконно - по-силният е отнел от по-слабия това, от което се е нуждаел. (на базата на теории подплатени с хуманни идеи) До тук - хубаво. Но какво става след това, а? Продуктът намалява, намалява и по едно време свършва. Да де, ама сега к"во? Ще трябва да се произведе нов продукт...ама кой ще произведе...ами...всички заедно...да,де...ама кой ще управлява, регулира и определя честното и братско разпределение на благата? Хъъъ...ами нека аз...аз  най-силно размахвах чука! И така започва изкривяването на естествените закони...тоест, въдворяват се състояния посредством сила в сфери където е необходимо мислене, да речем... Така...айде, да речем получава се някакво произвеждане на блага...къде с идейна клизма (спомнете си " Animal Farm"), къде с морални награди (Паспорт на трудовата слава, Бригада за социалистически труд), къде с нагайка, къде с лъжи и измами непригодимия за управление успява да пригоди там някакво си плацебо на добре функциониращо общество, което се крепи най-вече на надеждата "Е, барем нашите деца ще живеят по-добре от нас". Така де...
Обаче и в това ново общество се появяват по-кадърни и по-гъвкави, и по-искащи индивиди, на които новите "равноправни" закони не са им присърце...за какво вика да си късам задника от работа, ако ще взема колкото онизи тъпигьоз от Волуяк ? (не че Волуяк е разсадник за тъпигьози, просто индивидът си е такъв и такъв ще е дори и да е от Обеля или от Опицвет) дето работи там до мен, след като той само се чеше по мъдите и произвежда половината от това което аз произвеждам.

Друг пък ще реши, че рационализацията която той е направил пести хиляди левове, а за нея е получил само някаква си мърлява грамота и толкоз...опитвали неможещите туй, опитвали онуй...ама против природата ходи ли се? Лека, полека разслоенията започнали, да де, ама този път те не били плод на естествен подбор, както си е в природата, а на изкуствен - кой баджанак, кой съселянин, кой там на булката брат (шурей един вид), кой просто пък бил, ей така много готин и послушен и пирамидата се градяла на един такъв непригоден за пирамидостроене терен, с едни такива некачественни градивни материали, а пък и фараоните били едни...та така илюзията траела до едно време, жонглирали някак си, приравнявали ей така, на око: ако там имало много - рязвали и закърпвали там, където имало по-малко...маргинализирали, дет му викат някои тъпунгери...тъй де, колко му е...крепили един вид тъканта в един що годе приличен вид...и хората били нещо като доволни, един вид...ех, ами всички сме един дол дренки, аз нямам, ама и Пешо няма...сега ние ще се мъчим, ама пусто...децата...да де, ама родили се децата и дундур, дундур, цупур, цупур стананали и те като големите...и к"во?

Как к"во - пак същото: Е, сега ние ще се мъчим, ама пусто...децата...и така това нещо намирисвало на перпетум мобиле, дет му викат. Някои по-зъбати дето се опитвали да критикуват статуквото били плескани по ръцете(меко казано), някои пък, които се опитвали да излязат от тоя "омагьосан кръг", били пушквани или затваряни в едни институции на чиито стени висели лозунги от рода на: "Ако не знаеш - ще те научим, ако не можеш - ще ти покажем , ако не искаш -ще те принудим".

Е, аз не съм бил в такива, ама са ми казвали, че хич не били полезни за здравето и дълголетието на индивида...и така Илюзията траела десетилетия, раждала тя своите идеолози, менторолози и ченгетолози, които лека, полека (като всичко друго) се израждали в какво?...ами познахте...в нови водачи и вече били малко по-хибридни от първоначалните...вече имало едно такова селекциониране и една такава предопределеност се забелязвала с династични отенъци...всичко хубаво, ама нали ушким щяхме да делим по-равно, брато?

Е, ти пък сега...то си е пак по равно, ама ти си тъп и не ги разбираш тия работи, това са, казва, едни такива парично-стокови отношения, за които ти още не си дораснал, мой човек...брех, вика, ами за да ми "зимате членски внос съм дораснал,нали?

И хопа-тропа. Утопичният свят на доброто започнал да се клати и то не толкова от неестествените разслоявания, колкото от едни съвсем по-банални и тривиални материалистични мераци, които пусто, просто не могли да бъдат изкоренени и заменени с някакви там по-възвишени апликации...като добавим и вътрешнокласовите противоречия и разните му други вторични нещица "строя-жа" почнал да се клати...клатил се, клатил се па зел че рухнал. И то не защото някой дошъл и го духнал, да речем, ами си паднал ей така от само себе си, от вътре бил разрушен, един вид...непригоден викат бил специалистите за съществуващите сеизмологични дадености...а, бе, к"во знам аз...ама такива едни ги разправят...и какво се получило накрая, питаш?

Ами к"во се получило...пак дошли до изходната точка, да ама тоя път тия дето най-викали: Долу със старото! някак си ей така, неусетно ужким се били откъснали с повече от едни гърди пред другите, към тях пък се лепнали някои ужким "случайни", там пък някакъв друг дошъл от "някъде другаде"... и нещата стигнали, както вика Иван Попов, до Подкрушието... Е и к"ва стана тя? Нали ужким нещо хуманно се строеше, нали ужким Човека, таковата...пък то майче стана:

Човека-онаковата...и едни викат: Нещо сбъркахме тоя път, дай да почнем отначало, аз знам как! Дайте вика на мен да ви водя и няма страшно! А бе, мой човек, аз само чуя ли: "Няма страшно!" и тръпки ме побиват...най ме е страх от "Няма страшно"...

Друг вика: Чакайте, чакайте, не може то така, трябва да се учим от другите...вижте ги те какво са направили, вижте ги те как са си построили пирамидките и дай и ние така...

-Хе, хе,хе...присмяли им се трети - Чшшш, а бе вие със сичкия ли сте бе, не виждате ли че тук има специфични условия, че туй ти, онуй ти...хопа-тропа...и така ха насам въжето се дърпа, ха натам...един вид: не се знае - знае ли се...и всеки попържа един вид другия. И то парадокс един такъв се получава: Хем всеки знае всичко, хем никой не знае нищо..."бах , вика, мааму...к"во го слушаш тоя к"во ти ги разправя...не, бе, не...теорията вика е такава и такава...и всеки търси някакъв си вълшебен проход, някаква си такава тъничка пътечка към върха, някакъв трети път...кой вика ще седне да ти трасира, па да трамбова па павета да слага, па после да минава с валяка...е щом знаеш повече - ходи и търси, па мо"е и да намериш...

И така от гореописаното мо"е така да щипнем един горе-долу така звучащ извод:

Естествената селекция за това е естествената селекция, защото селекционира по естествен път(виж колко готино звучи, а). Ако се опиташ да я излъжеш в някое ниво, то тя ще ти го върне тъпкано на следващото...щото трябва да тичаш с изплезен език да достигнеш тия, дето не са се правили на тарикати...а са си следвали като овце чинно онези скучни и някак си постни закони, които на всичкото от горе не са и приятни за изпълнение: бачкане като луд, дисциплина, постоянно самоусъвършенстване и разни други едни такива дивотии...дет" ги разправят старите хора.