Петър Мургински*
Предсказуеми ли са икономическите последици от коронавируса? Факт е, че никой не може да предскаже с точност. Само времето ще покаже. Съществуват прекалено много променливи със сложни взаимовръзки помежду си. Въпреки това в мрачни времена като тези, разглеждането на различни сценарии категорично носи добавена стойност. Напоследък концепцията за рецесия и без друго отново се превърна в актуална, което ще рече, че очакванията са преминали от положителен към отрицателен растеж поне за две последователни тримесечия. Вероятно по-същественият въпрос касае възможните сценарии около самата
геометрия на шока
С други думи, къде се вписва COVID-19 от една страна и от друга, как това ще въздейства върху икономиката при различни обстоятелства и времеви интервали. За целта може да разгледаме финансовата криза от 2008 г. като последен икономически шок от подобни мащаби. Тогава кризата доведе до рецесии със сравнително различни прогресии и възстановявания, което всъщност винаги изиграва ключово значение. По примера на Харвард,
трите най-генерализирани сценария
са т. нар. V-образен, U-образен и L-образен. Латинската буква илюстрира формата на кривата приблизително точно. Типичното за класическия шок с V-образна форма е, че БВП бележи за кратко спад, но растежът в крайна сметка се връща обратно по стария си път. Това не нарушава трайно набирането на капитал, което от своя страна предотвратява загубата на работни места. При U-образната форма нещата стоят по различен начин. Растежът спада бързо и рядко се връща към своите нива от преди кризата. Тук, дори и темпът на растеж да се възстанови, разликата между стария и новия път остава голяма. Резултатите в този сценарий обикновено водят до по-големи щети за работната ръка поради намалена продуктивност. И най-неприятният вариант, който искрено се надявам да избегнем, е L-образната форма. На кратко, при този сценарий икономиката не само не се възстановява до предишните си нива на растеж, но и продължава да бележи спад, което означава, че кризата е нанесла фундаментални и дълбоко структурни щети. 
Къде попада шокът от коронавирус досега? Интензивността на шока ще се определи от основните свойства на вируса, политическите реакции, както и от потребителското и корпоративно поведение на фона на създалата се ситуация. Ясно е, че вече има бизнеси, които бяха ударени изключително тежко още в самото начало, най-уязвими сред които са: авиопревозвачи, малки и средни предприятия, хотели, кафенета и ресторанти, стартъп компании, както и тези, които не са били в добро състояние и преди това. Наблюдаваме, че този път лидерите в цял свят правят всичко по силите си, за да вземат мерки – някъде по-крути, другаде не чак толкова, но всеки си гради стратегията на база собствените възможности. Както споделих в предишно интервю, аз лично не виждам друг начин, освен чрез международно и координирано сътрудничество. Това не е борба, която трябва да се води само на национално ниво. Вирусът не знае що е граница. Иначе в този момент и задълбочената V-образна форма и U-образната форма изглеждат напълно
правдоподобни сценарии
По мое скромно мнение, предстои битка за предотвратяване на ясно изразена U-траектория.
* Петър Мургински е магистър на науките от елитното Лондонско училище по икономика (LSE). В Лондон е избран за съпредседател на Европейския институт и вицепрезидент на гилдията Бизнес и финанси. Текущият му фокус е съсредоточен към TMT сектора – телекомуникации, медии и технологии, основно в Централна и Източна Европа. Петър също така специализира Стратегически преговори и Управление по време на криза в Харвард и Масачузетския технологичен институт (MIT).