"Към днешна дата нямаме доказателства, че циркулира различен коронавирус , нито да е имало значителни мутации във вируса, нито у нас, нито в други европейски страни". Това заяви Силвио Брусаферо, президент на Висшия институт по здравеопазване на Италия. Така той закрива дебата, предизвикан от думите на Мария Рита Гисмондо, директор на Лабораторията по клинична микробиология, вирусология и диагностика на биологичните ситуации в болницата Сако в Милано, пише corriere.it.
"Нещо странно се случва", каза в събота тя
В Ломбардия има агресия на вируса, която не може да се обясни. Всички хипотези могат да бъдат валидни, едната е, че вирусът може би се е променил ", каза тя.
Предположения, които не зарадваха никак научната общност.
Асоциацията „Трансверсален пакт за наука“ изпрати правно предупреждение до професора.
Могат ли коронавирусите да мутират?
"Да, те имат много пластичен геном, който им позволява, например, лесно да преминат от един вид към друг ", подчертава Масимо Клементи, директор на лабораторията по микробиология и вирусология в болницата Сан Рафаеле в Милано и редовен професор от университета "Живот -Здравеопазване" - Сан Рафаеле.
Вирусът на Сарс се промени по време на епидемията от 2003 г., промените бяха наблюдавани между Гуандон и изолираните щамове в Пекин. Но това бяха малки мутации, те позволиха да се картографира пътя на вируса, но не промениха поведението му (фенотип) към заразения пациент. Можем да кажем, че тези вируси имат "дарвинистска" еволюция, преминавайки от един вид гостоприемник в друг и от един обект в друг. Сарс при някои пациенти даде сериозна белодробна и бъбречна инфекция, която беше добавена към белодробната: това се случи с големия ми приятел Карло Урбани, лекарят, който за първи път клинично идентифицира Сарс при виетнамски пациенти ", казва той.
Историята не е приключила
Вирусът на Сарс все още ли е в обращение?
"Не, той вече не съществува в природата. Когато моите студенти ме питат, отговарям: намира сезад онази врата, на 20 метра от вас, замръзнал и добре запечатан в лабораторията", казва професорът.
Всяка коронавирусна епидемия има продължителност - няколко месеца - и край, който може да бъде ускорен например с идването на лятото , както се случи за Сарс. Коронавирусите се адаптират към гостоприемника, те се превръщат в прости вируси: Sars-CoV-2, който сега не ни плаши, но може да продължи да циркулира, влизайки в списъка на стотици вируси, които ни причиняват настинки.
Или изчезва напълно?
Проблемът обаче е друг: след няколко години ще има нова епидемия, а после и друга, по вина на "братовчедите" на Sars-Cov-2 и предшествениците му. Коронавирусите непрекъснато се опитват да направят скока на видовете, за да преминат към хората и рано или късно те успяват. Трябва да сме готови да се изправим срещу тях ", категоричен е той.
Ваксини и коронавирусни лекарства
Как можем да се защитим?
„Нуждаем се от задълбочена изследователска дейност, която води до лекарства и ваксини, които могат да ни защитят от бъдещи епидемии - отговаря Клементи. В миналото това не е правено и е било грешка. На теория би било възможно също така да се разработи ваксина срещу коронавирусите като цяло, тъй като има групови детерминанти, които могат да бъдат идентифицирани. В този момент обаче ще се нуждаем от специфични антивирусни лекарства за лечение на тежки случаи. Помислете за хепатит С, който е заразил стотици милиони хора по света и за който няма ваксина: сега имаме много ефективни лекарства и следователно можем да го премахнем. Надявам се тази епидемия да приключи преди да пристигнат нови лекарства или ваксина, но е важно научната общност да не се окаже неподготвена за следващите епидемии ", казва ученият.
Превод: Faktor.bg