Националистите и националпопулистите в България и Република Северна Македония нямат интерес от добри отношения между нашите две страни. По ирония на съдбата и тук, и там те имат едно и също име – ВМРО. Те правят всичко възможно да се разделим и да не бъдем заедно. Това заяви в интервю за БГНЕС проф. Ивайло Дичев.
България, Македония и ЕС
„Националистите, които подкрепят правителството, искат да покажат, че защитават някаква национална гордост. В крайна сметка те ще провалят най-голямата тема, която имаме през тези години – да помогнем на Северна Македония да влезе в ЕС, да вдигнем границите помежду си и да станем част от едно политическо пространство, за което са мечтали нашите деди“, категоричен е проф. Дичев.
Той подчерта, че поставянето на абсурдни пречки и условия пред Македония по пътя й към Европейския съюз означава, че този, който ги поставя, играе чужда игра.
Проф. Дичев призовава журналистите да поставят „нашето правителство на Гражданите за европейско развитие на България или съкратено ГЕРБ пред неговата отговорност“ – да не спира РС Македония за ЕС с въображаеми и глупави аргументи.
„Какво точно искаме от нашите съседи? Когато отворим и прочетем Договора за приятелство и добросъседство ще установим, че те не правят нищо, което да влиза в противоречие с него. Там не пише, че те трябва да се откажат от езика си и да обявят тържествено Гоце Делчев за българин“, каза той.
Проф. Дичев посочи, че в ЕС все още има държави, като Франция или Нидерландия, които са скептично настроени към приемането на страните от Западните Балкани с аргумента, че те не са готови. Според него София трябва да положи усилия и да ги убеди в обратното.
Проф. Дичев заяви, че различните позиции на страните от ЕС се дължат на това, че ние живеем в демократични общества. В същото време понякога много трудно се постига консенсус, защото някои от страните-членки са против дадена политика, но от това не следва, че Евросъюзът се е изчерпал като идея.
„ЕС прави това, което ние държавите-членки му позволяваме да направи. По тази причина той е бавен. Не винаги действа единно, но това е, защото винаги има някой против. Сега най-тежкият проблем беше решението на Конституционния съд на ФРГ, че отпускането на заеми на закъсалите държави не съответства на немското законодателство. Това е доста неприятен момент и той ще се преодолее с активността на канцлера Ангела Меркел“, каза проф. Дичев.
Според него един от възможните варианти да вървим напред е в създаването на различни кръгове по теми, каквито идеи има френският президент Еманюел Макрон. „Тези, които искат да работят по дадени въпроси да се съберат в едно ядро. Надявам се, че България ще бъде в това ядро или колкото се може по-близко до него, защото е в наш интерес да бъдем част от един силен ЕС“, заяви той.
Фолклорът срещу експертизата
Едни от големите проблеми, с които се сблъскахме по време на пандемията от коронавирус, е разпространението на фалшивите новини и различни теории на заговора. Подложени на атаки са не само институциите на ЕС, но и експертността, която все повече губи позиции за сметка на измишльотините.
„Настъпи време, в което атаките вече не са само срещу политическата власт, но и срещу експертизата. Учени, лекари, представители на съдебната власт са подложени на атаки. В страни, които са тръгнали в друга посока, различна от демокрацията, има сериозен натиск върху журналистите. В САЩ непрекъснато президентът Доналд Тръмп обвинява големите почтени вестници, като „Ню Йорк Таймс“, че разпространяват фалшиви новини. Това прави много трудно разрешаването на проблема с разпространението на фалшивите новини“, отбелязва проф. Дичев.
И докато на демократичните страни им е доста по-трудно да се мобилизират срещу тези явление, в недемократични държави, като Китай, само една заповед на Комунистическата партия и нейния лидер Си Цзинпин е достатъчна за предприемането на драконовската стъпка – 17 милиона души да бъдат затворени по домовете им и поставени под карантина.
Според проф. Дичев надигащото се недоверие срещу експертите е световен проблем.
„Социалните неравенства в света вече не са само неравенства на пари, те се изместват в посока – кой има по-добро образование. Образованието създаде една нова класа на мениджъри, експерти, бизнесмени, които будят все по-яростни реакции. Гражданите казват не стига, че аз тук живея зле, но и ми казват как да живея. Има реакция срещу експертизата“, отбеляза той.
Създава се нов фолклор, който се противопоставя на официалната позиция. Днес откриваме този фолклор в небивалиците, които чуваме за 5G мрежа или за това как в Норвегия отнемат деца. Случаят с 5G мрежата тръгва от някакво интервю през януари на световно неизвестен белгийски лекар, който допуска, че те могат да бъдат опасни, но без да се позовава на някакви сериозни доказателства. Това мнение подобно на вирус бързо се разпространява из социалните мрежи и се споделя, превръщайки се в пандемия. Всеки път се сблъскваме с едно и също нещо – появата на някакъв човек с псевдонаучни теории.
Проф. Дичев даде за пример „доцент Мангъров, който доскоро беше неизвестен човек, вероятно специалист в своята област, който изказа няколко радикални тези и стана страшно известен“. „В конспиративните истории има два компонента: случка, която се появява в медиите, но тя се вписва в представата на хората. Чрез нея те се опитват да кажат нещо на властта, че не я харесват, не е я обичат. Това се превръща във вирус“, добави той.
Светът след пандемията
Проф. Дичев е оптимист, че светът скоро ще се пренастрои обратно към режима, в който живяхме по-рано. „Бързият начин, по който се затвориха икономиките и се изключи световният обмен, ме кара да мисля, че също толкова бързо те ще бъдат включени“, каза той.
В същото време светът очаква промяна, очаква да се случи нещо, защото неравенствата са големи в световната икономика, климатичните промени чукат на вратата ни. В България трябва да отделим внимание върху здравната система, в която някои частни болници отказаха да се включат в борбата с пандемията и действаха егоистично.
„Много неща трябва да се променят, но имам чувството, че това няма да се случи“, обобщи проф. Ивайло Дичев.