С увеличаването на дадените положителни проби за COVID-19 редица лекари обвиняват за това доц. Атанас Мангъров заради изказваните от него мнения и препоръки във връзка с прилаганите мерки против разпространението на заразата. Обвиняват го дори, че заради него обществото е объркано. На моменти едва ли не той е виновен за достигнатите нови рекордни стойности. Истината е обаче другаде. Обществото е объркано не заради доц. Мангъров, а защото няма достатъчно убедителни послания от страна на Щаба.
Тези, които трябва да преведат хората през тази криза, не успяха да убедят населението в достатъчна степен. Неведнъж са били излъчвани противоречиви сигнали към обществото и са били вземани и бързо отменяни след това решения (например, още през пролетта, дали да са задължителни или не маските на открито). Още от началото на кризата липсваше добра комуникационна стратегия на Националния оперативен щаб (НОЩ) с обществото. Наложи се внезапно още тогава страхът и заплахата от санкции, в съчетание с ежедневни брифинги на НОЩ, които на моменти добиха и комични измерения (например онзи "радиоактивен" средНОЩен "спиритически сеанс").
Това съвсем логично породи съпротива сред много хора, а оттам дойде и нагласата на масовото съзнание в посока на недоверие, отричане и дори осмиване (основателно или не). Наложени бяха много забрани и ограничения, отнети ни бяха реални права, които считахме за даденост, много бизнеси пострадаха, хора загубиха доходи, а някои бяха и репресирани (съдени или осъдени, че са напуснали домовете си, при все, че не са болни или пък хора бяха глобени за това, че са отишли в парка и са седнали на пейка). Станахме свидетели и най-вече потърпевши на пълни странности - например, в парка се разхождаха само кучета, докато за децата беше забранено. А затварянето на планините граничеше със сюрреалистичната сцена Дон Кихот се бори с вятърните мелници. Няма как след като са наложени толкова ограничения хората да не търсят и други мнения на лекари, в случая това на доц. Мангъров.
Освен това, кризата продължава дълго време и не е ясно кога ще приключи, т.е. кога ще има надеждно лечение и надеждна ваксина, осигурени своевременно и в достатъчни количества. Тук не става дума за месец, най-много два, в които да се мобилизираме и да изтърпим някои неудобства. По всичко личи, че борбата с коронавируса ще е продължителна. И точно в този контекст, лекарите не говорят на един език. И излъчват противоречиви сигнали. И няма как да заговорят така, след като COVID-19 все още е пълен с неизвестни и световната научна общност няма единни отговори на редица въпроси. Само че една част от лекарското съсловие са готови да обвиняват и да превърнат в олицетворение на злото най-отявления публичен глас на специалист, който оспорва редица наложени мерки и ограничения - доц. Мангъров. Дори някои искат да го наказват.
Щабът продължава с академична надменност да не се отзовава на поканата му за публичен дебат, като по този начин отказът може да се тълкува и като страх. А как да вярваш на уплашени хора? Много хора обаче вярват на доц. Мангъров като антипод на генерал Мутафчийски. Добрия срещу лошия или лошия против добрия. Само че днес мачът не е Левски-ЦСКА. След като лекарите нямат единно мнение по въпросите на COVID-19, няма и абсолютна истина. И следователно - не може да има добър и лош. Има само добра и лоша комуникация с обществото. Генерал Мутафчийски в началото се наложи като образ на строгия и безкомпромисен военен лекар, който няма да се поколебае да приложи, дори и с диктаторски методи, мерките, които счита за правилни. И тъй като кризата е продължителна, този образ започна да трупа все повече негативи. Интелигентно решение беше, че той в един момент се скри от прожекторите на публичното внимание и се концентрира върху работата си във ВМА, където безспорно е най-полезен и има много да даде на системата и на обществото. Умно решение, което, макар и леко закъсняло, съхрани неговия като цяло положителен образ в масовото съзнание и най-вече му позволи да работи там, където има най-много какво да даде.
Доц. Мангъров, от своя страна, продължи да поставя въпроси, играейки "лошия" за лекарското съсловие, като неговият на моменти неподходящ начин на изразяване на при това спорни тези му донесе едва ли не прозвището "доктор смърт". Спорни тези има и ще има, докато медицината все още дава нееднозначни отговори за същността на коронавируса и начините за предпазване и лечение. Може съсловието на лекарите да обвинява доц. Мангъров в неетичност, но това не намалява неговата популярност. Защото от мерките страдат хора и бизнеси. Така е, когато има ограничения. Винаги ще има и недоволни. И ще има и герои и антигерои. Двамата М. Единият добре се отдръпна и мина зад сцената, а другият стои на първа линия на кладата на общественото мнение, което, междувпрочем, прави резки и неочаквани завои понякога.
Все още лекарите нямат единно мнение. Затова филмът изобщо не е в черно-бяло. И ние като общество се лутаме между нюансите. Това, че има различни мнения е добре. В спора се ражда истината. Затова НОЩ изобщо не прави услуга на обществото, като се крие от хвърлената ръкавица на "лошия" доц. Мангъров. Най-важното сега обаче е да има единни и убедителни послания от страна на правителството за това как да се справим с кризата. За целта е необходимо управление на кризата. А за да управляваш криза, трябва лидер.
НОЩ по своята същност е една консултативна работна група без правомощия за вземане на решения. Решенията ги взема правителството и в частност министърът на здравеопазването, в съответствие с Конституцията и гласуваните от парламента закони. Ето защо е некоректно да обвиняваме НОЩ и едва ли не да го демонизираме, когато не сме съгласни с нещо. В тази случай трябва да се обърнем към органа на изпълнителната власт, взел решението. Предвид всичко това, най-напред трябва да тръгнем от разбирането, че се намираме в състояние на криза, в частност здравна. Кризите се управляват. Към момента обаче законодателство ни не урежда в желаната степен процеса на управление при кризи. Въпреки това, могат да бъдат взети необходимите решения, които да осигурят по-добро управление при тази здравна криза и те се изразяват в следното:
1. Министърът на здравеопазването като член на правителството и носител на политически мандат за управление да се наложи в съзнанието на обществото като главното действащо лице по отношение на кризата. Оттук тръгва доверието сред хората и готовността им да прилагат заповяданите мерки. Към него трябва да бъдат отправяни всички въпроси. Той, а не някой друг, трябва да бъде лицето за комуникация на властта по отношение на кризата с COVID-19. Защото именно той издава заповедите, с които се въвеждат мерки и ограничения и заради неспазването на които се понасят санкции. Затова цялото внимание трябва да бъде фокусирано към него и да няма никакво двусмислие и размиване на отговорност.
2. Министърът на здравеопазването да бъде подпомаган от Национален експертен съвет (НЕС), който да има изцяло консултативни функции. Същият трябва да замени НОЩ, чиято абревиатура е недомислена. В този съвет трябва да бъде представена в достатъчна степен най-добрата национална експертиза. В него трябва да членуват и двамата вече наложили се като антиподи в публичните възприятия специалисти - генерал Мутафчийски и доц. Мангъров. Както и други изявени експерти, чийто глас се чува благодарение предимно на медиите. Този съвет трябва да обслужва експертно именно министъра на здравеопазването. НЕС не взема решения. Продуктът на неговата дейност трябва да бъдат именно препоръките. Министърът е този който решава и носи отговорност. А не Съветът. Министърът може и да не се съобрази с мнение на този орган, ако счита, че то не е правилно. И той съответно носи отговорност и респективно - правителството.
3. НЕС да има и да следва комуникационна стратегия. Тук трябва да се включат и да допринесат с експертизата си най-добрите PR специалисти. Включително и от медии и от частния сектор. Усилието е общонационално и трябва всеки, който е способен да допринесе за успеха.