Между 1% и 3% на сто може да се свие брутният вътрешен продукт на София от последствията от заразата от коронавирус, като най-голям ще е ударът върху 86 000 работещи, сред които тези в туризма - хотели, ресторанти, култура и спорт.
Това предвижда доклад за оценка на ефекта на COVID-19 върху икономиката на София, разработен от общинското звено Innovative Sofia и Столичната общинска агенция за приватизация и инвестиции с подкрепата на Института за пазарна икономика, общинското предприятие "Туризъм", Българското конгресно бюро, Аутомотив клъстер България, Българската Е-комерс асоциация, общинската дирекция "Култура", Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии и представители.
Докладът разглежда три сценария развитие на икономиката, ефектът по сектори в международен и европейски мащаб и ефектът върху развитието на икономиката на София.
Ето и част от основните изводите за ефекта върху икономиката на столицата в доклада:
Според анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ) на този етап глобална рецесия изглежда много вероятна, като точният ѝ обем до голяма степен ще зависи от броя заразени и продължителността на карантината. В рамките на разумното е да очакваме свиване на БВП на столицата с 1-3% за 2020 г., но има и по-катастрофични възможни развития.
Ако вземем за аналог икономическата криза от 2008-а, където се наблюдаваше по-омекотен ефект в България, последван от по-бавно възстановяване, имаме всички основания да предполагаме че днес, след 12 години членство в ЕС, ефектът от евентуална икономическа рецесия ще е много по-близък до случващото се в Европа. Това важи с особена сила за София, чиято икономика е с много по-висока степен на обвързаност с тази на ЕС.
Според ИПИ забавянето на икономиките на Западна Европа (най-вече, но не единствено Германия) може да окаже допълнителна тежест на възстановяването на града. Важно е да се вземе предвид обаче, че в предишни случаи причинените от епидемии рецесии са последвани от бързо възстановяване в резултат от връщането към нормален икономически живот12. Инвестиционните потоци в България се забавят през последните две години и кризата най-вероятно ще ускори този процес. В случая на София обаче чуждестранните инвестиции са съсредоточени в търговията, информационните технологии и аутсорсинга на услуги, които ще са сред по-слабо засегнатите сектори.
Въздействието на COVID-19 върху работната ръка
София има най-добрия пазар на труда в България с под 2% безработица и заетост от близо 80% от населението в активна възраст към края на 2019 г. Според ИПИ това означава, че съчетано с големия брой свободни работни места и повишеното търсене на труд, особено във високотехнологичния сектор, столицата има относително голяма възможност да поеме новосъздадената в рамките на кризата безработица. От особена важност в месеците след края на извънредното положение се очаква да бъдат програмите за преквалификация и институциите за обучение на възрастни.
На фона на относително ниската смъртност надали може да се говори за системен демографски ефект от самата епидемия. Свободните професии са с относително голям дял в икономическия живот на столицата, тук са концентрирани редица бизнес и технически услуги -от адвокати и нотариуси до архитекти и бизнес оценители. Както спирането на сделките, така и в по-общ план очакваното средносрочно свиване на новите инвестиционни инициативи ще имат относително силно въздействие върху търсенето за тези услуги в посока намаление.
Наетите в столицата лица са над 650 000. Ударът върху техните доходи и заетост ще е различен в зависимост от сектора, в който те работят.
Очакват се поне 86 хил. моментално засегнати от извънредното положение работници, които ще се сблъскат с моментален ефект от по-малко работа и липса на доход. Тук не включваме служителите, които работят от вкъщи - те също са непосредствено засегнати, но не губят моментално доход. Допуска се:
- 80% удар върху хотели и ресторанти, култура и спорт;
- 20% удар върху търговия и транспорт (само върху 1/2 от транспорта, без БДЖ, пощи и т.н.) и операции с недвижими имоти;
- 10% удар върху промишленост и строителство.
Силно засегнати се очаква да бъдат:
- Хотели и ресторанти - 35 хил. наети, много тежък удар.
- Култура и спорт -10 хил. наети много тежък удар.
Средно засегнати са очаква да бъдат:
- Преработваща промишленост - 67 хил. наети. Краткосрочният удар все още не е толкова силен. Промишлеността все още работи, но прекъсването на веригите на доставки, както и общото свиване на търсенето на големите експортни пазари ще има негативен ефект през 2020 г.;
- Строителство - 45 хил. наети. В сектор ударът не е толкова силен, тъй като работата по обектите не е забранена; голямо значение има продължителността на действащата забрана за сделки с имоти; това, заедно с неизбежното отлагане на инвестиционни решения, ще даде ефект през 2020 г.
- Търговия -152 хил. наети. Краткосрочният удар е различен в зависимост от търговските обекти. По-сериозен е ударът върху търговията със стоки, различни от хранителни. Търговията с луксозни стоки е най-засегната.
- Транспорт - 68 хил.наети. Транспортът ще бъде силно ударен. Градският транспорт продължава със същия интензитет, но намаляват приходите поради спада в ползвателите.
- Операции с недвижими имоти -11 хил. наети. Силно ограничаване на сделките.
По-слабо засегнати се очаква да бъдат наетите в:
- Електроенергия и води, отпадъци -23 хил. наети. Слаб краткосрочен ефект.
- ИКТ -77 хил. наети. Не се очаква много силен удар в краткосрочен план.
- Професионални дейности - 47 хил. наети. Ударът е по-мек, поради работа от вкъщи.
- Здравеопазване и социална работа -27 хил. наети. Повече работа в краткосрочен план. Административни дейности -66 хил. наети. Ударът е по-мек, поради работа от вкъщи.
Въздействието на COVID-19 върху индустриите в София
Очаква се най-тежко да бъдат засегнати туристическо-развлекателният бранш, както и свързаните с него транспорт и логистика.
Според ИПИ благодарение на големия дял на информационно-комуникационните технологии и аутсорсинга (а и на услугите като цяло) столичната икономика е относително гъвкава и има потенциал да се адаптира бързо към кризисните социално-икономически условия, за разлика от общините с по-индустриален фокус. Сходен ефект има и големият брой фрийлансъри, тъй като те също са чувствително по-гъвкави от наетите на пълен работен ден. Като цяло, по-тежка се очаква да бъде ситуацията за бизнесите, които трябва да планират работата си с месеци напред, както и за производствата, които зависят от много вериги за доставки.
(Източник: dir.bg)