Предизборната кампания през 2000 година беше кратка и безинтересна: Владимир Путин можеше подробно и необезпокоявано да споделя посланията си по всички руски телевизионни канали. Бившият офицер от тайните служби обеща, че ще наложи диктатура в Русия - диктатура на правото. На въпроса, коя страна би могла да послужи като пример в това отношение, отговорът гласеше: Корея. Дали ставаше въпрос за демократичната държава от Юга или за тоталитарния режим на Север, така и не стана ясно.
Преди 20 години никой не се съмняваше в победата на Путин, но мнозина все още бяха изпълнени с илюзии. След като Путин спечели, той извърши онова, което очакваха от него в Русия, а и на Запад: спря разпадането на руската държавност, стабилизира нацията, която след края на Студената война се беше се оказала в състояние на свободно падане. А и Путин обещаваше на събеседниците си точно това, което очакваха да чуят от него. Тогавашният германски канцлер Герхард Шрьодер дори го нарече "кристално чист демократ”. Каква заблуда.
Путин изгради "кристално чиста" полицейска държава
Още от самото начало на управлението му обаче стана ясно, че Путин няма да продължи в западна посока, която предшественикът му Борис Елцин следваше криволичейки - в прекия смисъл и преносния смисъл на тази дума.
На свободния печат бе поставен намордник, а с оправданието, че се води борба с олигархията, Путин разби частните медии. Само две години бяха достатъчни, за да се види накъде вървят нещата: гражданският ангажимент е нежелан, а политическите партии са толерирани само като послушна опозиция. За 20 години Путин създаде “кристално чиста” полицейска държава.
Неговото управление започна като "направлявана демокрация" - така съветниците му нарекоха плавния преход към авторитарно управление с елементи от имперско величие и съветски фолклор. Само след няколко месеца на поста, Путин върна и стария съветски химн - макар и с нов патриотичен текст.
Анексията на украинския полуостров Крим през 2014 година, разпалването на сепаратистка война в Донбас и военната интервенция в Сирия манифестираха имперските мечти на управляваната от Путин Русия. В средите на близката до Кремъл общественост обичат да го наричат “национален лидер”. А през 2014 година един ръководен държавен деец дори обяви: “Без Путин няма Русия”.
"Системата Путин"
От пожизненото обявяване на президента за светец, логично следва само едно: Путин ще управлява, докато е жив. Затова се оказа необходима и промяната на конституцията чрез референдум. Процедура, която е чиста формалност за кремълските функционери. В кампанията преди референдума ключовата дума бе стабилност.
И не без основание - когато през март 2015 година Путин изчезна за няколко дни, Москва изпадна в нещо като политическа парализа. Защото цялата система на управление е така изградена, че само Путин да взима решенията, да балансира между интересите на кремълските велможи и да разпределя облагите. И в това отношение Путин се показва като някакъв вид кръстоска между комунистически генерален секретар и феодален велможа.
Апологетите на Путин са прави в едно: без него системата няма да функционира, тя просто ще се срине. А стабилността, за която все още хвалят Путин, независимо от наличието на политически напрежения в страната, се оказа чиста химера. Точно като двусмислените сентенции, съпътствали първия му избор преди 20 години.
Кристиан Трипе, Дойче Веле