На 20 май 2020 г. Народното събрание на България прие набързо декларация, засягаща българо-украинските отношения. Тя предизвика реакцията на украинското Външно министерство, което реагира че подобна намеса е недопустима. Зад българската атака се оказа, че стои украинският депутат от български произход Антон Кисе в опитите му да запази политическото си влияние в Болградския район на Украйна. Кой е г-н Кисе?
Разказва Сергей Варис, SKELET-info, Украйна
Въпреки мъдростта на известната пословица, някои украински и български политици успяват доста дълго време да лъжат сънародниците си. Цели 12 години депутатът Антон Кисе умело се преструва на грижлив стопанин на Одеса и на благодетел за българската диаспора в Украйна.
От анцуга към звездите
Произходът на Антон Кисе му предоставя щастливия шанс да разиграва етническата карта на защитник на българските интереси, докато урежда политическото и финансовото си битие. Роден е на 10 октомври 1958 г. в село Ровное, Тарутински район на Одеска област. В този край през 1812 г. избягали крепостни селяни и руски старообрядници основават село Арса, около което възникват селища на преселници като Арса Немецкая (Владимировка) и Арса Болгарская (сега Ровное).
Антон Кисе завършва осми клас в Евгеновка и после учи в гимназията на съседното Бородино. Преди казармата работи като тракторист в местния совхоз. След службата в Съветската армия е приет за студент във факултета по физическа култура на Одеския държавен педагогически университет. Завършва през 1983 г. с титлата „кандидат-майстор на спорта” по свободна борба.
Спортът се оказва единственият социален асансьор, който би могъл да изтегли младежа от селото в големия град. През 1983 г. Кисе започва работа като треньор по физическа култура в Иличовски район в Одеса. По онова време чрез изпълнителните комитети на градските съвети са разпределяни немалко средства по социалните програми за привличане на деца и младежи към масовия спорт и върховете на спортното майсторство в СССР.
През 1986 г. младият спортен ръководител вече е председател на Комитета по физкултура и спорт в Иличовския районен изпълнителен комитет. Избран е с помощта на първия секретар на Ленинския комсомол в Одеса Сергей Гриневецкий, който е връстник и земляк на Кисе.
Новата му длъжност се оказва златна мина, където пробивният борец свободен стил се сдушва със себеподобни индивиди, които ще разчистят пътя пред бъдещата му кариера.
През 90-те години на миналия век в бившия СССР (както и в България) яки момчета с анцузи от спортните школи в Одеса и земляци на Кисе от Тарутинския район се превръщат в доста настойчиви и успешни застрахователи, които прилагат безотказната формула на борчетата:„Елате вие при нас, за да не дойдем ние при вас...”
В свои води
През 1990 г. Антон Кисе за първи път става депутат в Одеския градски съвет, а през 1994 г., когато Гриневецкий заема солиден пост в областния съвет, като на буксир изтегля и Кисе.
Още един свой човек дава рамо на младия кариерист да придобие академично звание. Сергей Кивалов, наричан „кръстник на корупцията в правосъдната система”, го пробутва в Юридическия институт на Одеския университет, където А. Кисе получава диплома на юрист точно през 1996-1997 г., когато Кивалов е заместник-ректор по учебната дейност. По-късно Кивалов става ректор на Одеската юридическа академия и съвсем „случайно” по същото време Кисе придобива там специалността „държавна администрация”.
Доскорошното борче израства като юридическо светило през 2000 г., когато в Южноукраинския национален педагогически университет (бивш Одески педагогически) Антон Кисе защитава „малка” докторска дисертация и получава научната степен „кандидат на педагогическите науки”. В очите на видялите две и двеста жители на Одеса подобно „научно” израстване изглежда като цинична подигравка с правото. Все едно да връчиш Нобелова награда за мир на Адолф Хитлер.
Хорската мълва разнася недоказани истории, според които физкултурният факултет на педагогическия университет бил превърнат в щаб на Кисе и на приятелите му, вербуващи по-ячки момчета и по-отворени девойчета, които предлагали охранителни и „компаньонски” услуги.
Скоро майсторите в борбата свободен стил поемат фактическото ръководство на Южноукраинския педагогически университет. Нищо чудно, че там и тогава Антон Кисе става професор (!), а през 2007 г. - доктор по политически науки! Само след година вече е доцент в юридическата катедра на Одеския национален морски университет. „Капитан, капитан, улыбнитесь!...”
Талантливият учЕн му е намерил цаката: всички негови книги, дисертации, лекции и даже публични изказвания са писани от способни научни наемници.
Съвсем закономерно през 2003 г. изтъкнатият „юрист” д-р Кисе заема поста „заместник-губернатор” на Одеска област. Познайте кой е губернатор. Разбира се, Сергей Гриневецкий. А през 2004 г. Кисе печели предсрочните избори и става депутат във Върховната Рада от 136-и одески избирателен район. Сещате ли се кой вече е председател на ЦИК (Централната избирателна комисия) на Украйна? Естествено, шуро-баджанакът Сергей Кивалов.
В парламента Кисе заема място в центристката партия«Возрождение» (далеч преди Костадин Копейкин), чийто лидер е Георгий Кирпа. Скоро Кисе и Кирпа се сближават около общи цели и лобистки интереси: да измъкнат повече бюджетни средства за железопътния и за градския транспорт в Одеска област. В чии джобове отиват средствата и до днес не е ясно, след като съвсем неочаквано Кирпа се „самоубива” с огнестрелно оръжие, а папките по делото за милиардни злоупотреби в държавната компания «Укрзализныца» потъват в дебрите на прокуратурата.
През юни 2004 г. Кисе се примъква към парламентарната група на социалдемократите СДПУ (о) и често гостува в президентската администрация, чийто шеф тогава е олигархът Виктор Медведчук, известен като „кума на Путин, отстояващ руските интереси в Украйна”.
Още през първите дни на Майдана „храбрият” Кисе напуска социалдемократите и се връща във «Возрождение», чийто председател става след смъртта на Кирпа. Скатава се по време на въоръжените сблъсъци в Одеса през 2005 г. и пропуска парламентарните избори през 2006 г., понеже кмет и губернатор на Одеса вече са други хора, които нямат желание да му осигурят място във Върховната Рада. Кисе се примирява със скромното за размаха му място в одеския областен съвет.
„Главният българин” в Украйна
Още в средата на 90-те години Антон Кисе се среща с първия президент на Асоциацията на българските национално-културни дружества и организации в Украйна Фьодор Петрович Каражеков, който търси помещение за Български културен център.
Първоначално Кисе не се интересува от българските проблеми, но след като Каражеков получава подкрепа лично от президента на Украйна Леонид Кучма, който нарежда старинна сграда на ул. „Адмирал Жуков” в Одеса спешно да бъде подготвена и предадена като български културен център, Кисе веднага надушва келепира.
Скоро „видният радетел” за украинско-българско приятелство Антон Кисе започва често да гостува в своята прародина, да търси и да участва в срещи с български министри, депутати и общественици, да получава и да разпределя финансови средства, изпращани от България за българите в Украйна.
Кисе не само става член на Асоциацията на българите в Украйна, но скоро я напълва със свои партизани. С тяхна подкрепа, с политически връзки и с финансови ресурси скоро обсебва ръководството на сдружението.
Остава само една бюрократична „дреболия”, за да оглави и „де юре” Асоциацията на българската диаспора. През 1998 г. и тази бариера е прескочена. Точно преди парламентарните избори Фьодор Каражеков е арестуван и обвинен в икономически престъпления. По-късно Кисе ще се оправдава, че се е мъчил да съдейства Каражеков да бъде оправдан и освободен, но не му стигнали силите да се пребори с някакви „могъщи политически фактори”, които така и не посочва.
Но ние разполагаме с информация, че по същото време емисари на Антон Кисе обикалят българските селища в Одеска област и агитират хората, че е дошло времето да бъде избран нов президент на Асоциацията. След активна и „убедителна” кампания на борчетата от щаба на др. Кисе, най-сетне изборите са насрочени и победата печели... Антон Кисе.
Първият му ход като президент е особено показателен: дава под наем всички „излишни” помещения в Българския културен център в Одеса.
През 2000 г. Фьодор Каражеков е оправдан и освободен. Веднага са завръща в Одеса и настоява Кисе да освободи мястото му на президент на Асоциацията. След разгорещен диалог Кисе играе ролята на разкаял се грешник, който обещава на доскорошния си приятел справедливи и честни избори, на които ще бъде издигната единствено кандидатурата на Каражеков.
Каражеков започва предизборна обиколка на българските селища в областта, но нейде по трасето бившият президент и настоящ единствен кандидат неочаквано... изчезва. Сякаш потъва вдън земя. Или го похитяват извънземни. Издирвателните операции на полицията завършват без успех.
Сред населението се носят слухове, че Каражеков е бил „прибран” надълбоко от борчетата на Кисе. Или че сам се е укрил, изплашен да не бъде арестуван повторно, след като е извършил нови финансови машинации. Втората версия е била разпространявана от привърженици на Кисе.
Когато през 2011-2012 г. одеските медии започват отново да нищят съмнителното изчезване на Ф. Каражеков, в защита на Антон Кисе яростно застава в. «Обозрение-плюс» (бивш «Болгарское обозрение», основан от Каражеков като обществена медия през 90-е години и приватизиран по-късно от Кисе).
След разтварянето на Каражеков в небесния ефир Антон Кисе намята пелерината на пожизнен президент на Асоциацията на българските национално-културни дружества и организации в Украйна.
Сред първите му завоевания се нарежда българският паспорт, получен през 2001 г. С него украинският депутат Антон Кисе получава двойно гражданство, въпреки действащите украински закони. Според адресната си регистрация г-н Кисе живее на ул. „Юрий Гагарин” 47 в София. Вероятно съвсем „случайно” на същия адрес се подвизава и офис на една от тайните служби на българската държава.
Също „случайно” през този период (2011-2012 г.) привърженици на Кисе започват да агитират бесарабските българи да кандидатстват за български паспорти, с което се опитват да създадат още един сепаратистки район след Донецк и Луганск.
При визитите в България Антон Кисе работи предимно за икономическите си интереси. Още през 2009 г. за негова изненада е публикувана имуществената му декларация, от която става ясно, че „безкористната” дейност на попрището на украинско-българското приятелство е донесла на г-н Кисе собственост на 6 (шест) „жилища за гости” в известен български курортен и ски център. Общата площ на луксозните жилища достига 350 кв. м, а цената им възлиза на 3,5 млн. Евро.
Според украинската официална статистика, Антон Кисе получава скромни доходи от заплата и от лекции като хоноруван професор. Как е извършил транзакции на валутни средства без разрешение от Украинската национална банка засега не се знае. Според финансови експерти, единственият законен канал би могъл да бъде през сметките на Асоциацията на българите в Украйна.
Нещо повече: българската гражданка Добринка Янкова, от която Антон Кисе купува недвижимата собственост, също съвсем „случайно” става съосновател на частната фирма «Перла-тур», чийто предмет на дейност са широк кръг от тръговия, строителство и транспортни услуги.
Другият съосновател на фирмата е г-н Генадий Кисе, по-големият син на украинския депутат. Нищо, че в момента на учредяването на фирмата Генадий Кисе заема длъжността „помощник-прокурор” в Суворовски район на Одеса и като служител в украинската прокуратура няма право да се занимава с бизнес във или извън страната си.
Но г-н Кисе-джуниър води с няколко обиколки пред връстниците си, защото по примера на баща си вече се е снабдил с български паспорт и с второ гражданство.
Непотопимите Кисе
Г-н Кисе-младши става известен в Украйна след пиянски скандал със сексуален оттенък. Порядъчно пийнал, младият помощник-прокурор нанася жесток побой на г-ца Елена Колесниченко, с която живее на съпружески начала. Младата дама спешно е откарана в болница с множество травми и с... откачени бъбреци. Без да се е подготвяла за донорска операция.
Финалът на скандала е потулен, след като в украинската прокуратура, ръководена тогава от Виктор Пшонка (описан в статията „Възходът и падението на прокурорския Цезар”), не допуска изтичане на информация от укреплението си.
А и грижовният баща на юриста-плейБОЙ отново заел окопче във Върховната Рада, този път в шайката на националния предател Виктор Янукович „Партия на регионите” и дава пълен напред с връзките и политическото си влияние.
За скромната си предизборна кампания през 2012 г. Антон Кисе успява да похарчи повече от 3 млн. евро, заделени от петмилионен транш на българската държава, предназначен за българската диаспора в Украйна!
Формално др. Кисе не е нарушил законите, понеже прави предизборен тур в избирателния си район № 142 (Арциз) и щедро раздава „хуманитарни” помощи, средства за ремонт на обществени сгради и парици за социално слаби граждани, средствата за които са били отпуснати от българската хазна. Е, българите, гласували за него, сигурно са знаели пословицата „С чужда пита помен прави”, но не са могли да прозрат зад маската на „благодетеля” Антон Кисе истинския играч и търгаш с обществено доверие.
През 2011-2012 г. към Кисе се присламчва одеският бизнесмен („Краставите магарета през девет дерета се подушват”) Иван Аврамов, комуто Кисе урежда да получи статута на почетен български консул в Донецка и Луганска област. Което автоматично му осигурява български дипломатически паспорт. Няма данни г-н Аврамов да е защитил някакви български интереси в двете области преди или след руската агресия.
В имуществената си декларация от 2013 г. депутатът Антон Кисе посочва скромни доходи от 256 000 гривена, в които влизат 35 000 гривена. държавна субсидия и средства за жилищен наем, отпускани на всеки депутат.
Укритото от държавата имущество превръща Антон Кисе в един от най-богатите политици в Украйна. Подобно на редица български „народни избраници” Кисе притежава 6 жилища с обща площ над 1 000 кв. м (плюс два апартамента на жена му), 5,8 декара земя, катер (не ракетен), автомобил «Порше Кайен» и 23 млн. гривена, внесени като уставен капитал на притежаваните от депутата фирми. Запознати с финансовите операции и с размаха на пан Кисе смятат, че изброените придобивки са само една седма, тоест, видимата част от реалния имуществен айсберг на А. Кисе.
През 2014 г., когато на украинските площади пламва Евромайданът, Антон Кисе живее в хаотични припадъци. Първите му пориви са да призове властта да бъде „по-твърда” с нарушителите на реда. На 19 февруари 2014-а в Одеса започва паметното сражение между местния Майдан и антимайдана, в който се включват «титушки» (силоваци) на Антон Кисе. След пожара и жертвите срещу депутата започва съдебно дирене, в което са задействани близо 150 служители от одеската прокуратура и МВР, но „народният избраник” за пореден път се измъква сух от водата и не понася отговорност за провокациите и жертвите на 2 май 2014-а в Дома на профсъюзите в Одеса.(виж видеото в края на текста, б.р.)
Тайната на „непотопимия” Кисе е твърде елементарна, д-р Уотсън. На четири очи и с могъщи покровители депутатът успява да се договори с жреците на правосъдието. А на 4 юли 2014 г. трима депутати, известни като „одеската света троица” напускат парламентарната група на забягналия в Русия Виктор Янукович. Тримата „герои” са Кивалов, Гриневецкий и Кисе, който „възражда” парламентарната «Возрождение”. В нея са приютени депутатите-наемници на Игор Коломойский, най-влиятелният украински олигарх през 2014 г.
„Наш край” – наш рай
От 2011 г. Антон Кисе ръководи своя лична партия, чрез която се е опитвал да получи мнозинство в Одеския градски и в областния съвет. Нарича се «Наш край» и навява асоциации с руската „Наш дом Россия”. Сродни души, сродни партии.
Неочаквано през лятото на 2015 г. полузабравената от създателя си партия «Наш край» се оказва на гребена на вълната, след като прибира отломки от фалиралата Партия на регионите, явява се на местните избори през октомври 2015-а и по-късно уговаря оцеляването на кадрите си при новата власт.
Поредната смяна на знамена и цветове в реанимираната «Наш край» шокира украинската общественост. Съпредседатели стават скандални политици като Антон Кисе, Александър Фелдман, Юрий Гранатуров и Сергей Калцев. А зад гърба им се крият черните плащове на олигарси, директно свързани с корупционери и криминални главатари.
Докато разгръща бурни предизборни кампании през 2012 и 2014-2015 г., Антон Кисе успява да досъсипе Асоциацията на българите в Украйна, като я превръща в свой финансов и политически офис, прекъснал връзките си с българската диаспора в Украйна. В момента асоциацията „Антон Кисе” поддържа някакви контакти само с българи в Одеса и в родното място на депутата. Българската общност в Западна Украйна, във Лвов и Черновци, не ще и да чуе за барон Антон Кисе.
Бел. ред.
Колко много си приличат българи и украинци! По бит, традиции, език, душевност. И даже по манталитета на значителна част от „народните” представители.
Ала не от всеки тракторист или борец свободен стил става политик. Съдбата на Антон Кисе нагледно го доказва. И може би отдавна е време пан Кисе да бъде изолиран от достъпа до политически и финансови ресурси, с които нанесе толкова вреди на отношенията между Украйна и България.
И ако му е твърде късно отново да седне зад кормилото на трактора, може би поне ще бъде полезен на младите украински борци, готвещи се за Олимпиада 2020, която (вероятно) ще се състои през 2021 г. в Токио .
През октомври т. г. и ножът, и хлябът ще бъдат в ръцете на украинските избиратели.
Превод: Васил Данов
Текстът е предоставен от Атлантически съвет на България