„Породата политик“ издребня не само в България, по целия свят, защото загърби социалните ценностите и справедливостта, казва пред Faktor.bg известният журналист, кандидат за депутат от „Демократична България“ във Враца
Интервю на Мая Георгиева
- Г-н Манолов, от 11 юни вече сте в полето на политиците като кандидат за депутат от гражданската квота в отбора на „Демократична България“ във Враца. Какво означава това за журналист, който години наред е търсил отговори от политиците и ги е критикувал?
- Ново предизвикателство. Но това е шаблонният отговор, макар да е част от истината. Дойде време да мина от думи към дела – или поне от другата страна на микрофона засега. Мисля, че идва момент, когато човек изпитва нужда да гради – или по-скоро да надгради, с това, което е събирал цял живот. Нали знаете: „Има време за всяко нещо, и срок за всяка работа под небето: ...време за събаряне, и време за градене“. Не казвам, че досега съм събарял, критикувайки партиите и политиците – по-скоро съм се опитвал да им бъда коректив, което според мен е дълг на всеки журналист. Много малко от колегите го правеха през тия близо 35 години, откакто съм в занаята. През последните 10 години журналистите в опозиция се брояхме на пръстите на двете ръце. Отстреляха ни отвсякъде, за да не им мътим водата, и не ни оставиха друг избор, освен да се обединим - и да създадем „Алтернативата“ например, един много успешен медиен проект, от който се гордея, че съм част. Продължих онлайн и спряното „поради изчерпване на формата“ предаване „Видимо и невидимо“, което вървя 9 години по ТВ "България он еър", дори се опитвам да го превърна в политематична медийна платформа с различни теми и водещи всеки ден. След 4 април 2021 обаче конюнктурата се промени и доста „колеги“ се опитват да вземат плавно завоя, което е комично. Други упорито карат по старому, което е трагично. Но това си е техен проблем. Аз нито се оплаквам, нито хвърлям камъни в градина, която до вчера съм обработвал. Съветвам и другите политици да „сломят жестокостта си“ към медиите, която никога не е била малка, но доскоро са я крили. От падането от власт на ГЕРБ насам обаче „жестокостта“ на някои политици към медиите безконтролно избуя. Това обаче е да си удариш сам шамар - медиите и журналистите, които възхваляват победителите и обругават победените, са огледален образ на неморалните политици. Ако не ги храсват, значи не харесват себе си. В което дълбоко се съмнявам, защото по презумпция егото на всеки политик удря тавана. Един доскоро се мислеше за богоизбран. Да ме опази Господ така да се самозабравя! А иначе пак ще търся отговори, включително от колегите-политици. Но някои отговори ще се опитвам вече и да давам.
- Звучи като много лошо клише, но твърдите че предприемате тази стъпка, за да върнете морала в политиката, как ще опровергаете гражданите, които са загубили тотално доверие в морала на българския политик? Възможно ли е думата политик да бъде изпълнена с ново и позитивно съдържание?
- Политик и политика са били изпълнени с позитивно съдържание от зората на човечеството, откакто съществуват изобщо. Политиката е върховно човешко действие, политиците взимат решения, които важат за всички, а това е изключителна, бих казал страховита отговорност. Затова с политика би трябвало да се занимават хора, за които това е призвание. Но още преди хилядолетия е писано: „мнозина са звани, а малцина – призвани“. Затова рейтингът на политиката и политиците удря все нови и нови дъна – и продължава да копае надолу. „Породата политик“ издребня не само в България, по целия свят, защото загърби социалните ценностите, които би трябвало да са в нейната основа. Най-вече загърби справедливостта, но и моралът като цяло, доколкото той е съвкупност от ценности. Дефицитът на морал се проявява като дефицит на управленски умения. Обществото го усеща като дефицит на справедливост. Затова ценностите и моралът трябва задължително да се завърнат в политиката. Ще направя каквото мога за това. Но няма да е нито бързо, нито лесно, нито мога да го направя сам. Моралът в политика ще бъде върнат благодарение на методичните усилия на честните, инициативни и предприемчиви хора, с усилията най вече на младите – на години и по дух – които не се страхуват да знаят и не са готови да се предадат. Колкото по-бързо – толкова по-добре.
А иначе – клише е, да. Но освен живота, който - до голяма степен успешно – ни откраднаха, трябва да си върнем и думите. А още по-добре – да ги превърнем в дела.
- В един бъдещ парламент ще имате тежка конкуренция в лицето на стари и лукави играчи, които са доказали през годините, че дори се гнусят от думата морал?
- Не само в бъдещия, в поредица следващи парламенти ще бъде така. Но ако е лесно, не е интересно. Ще им дам битка – аз и хората като мен – на непознат за тях терен. На полето на компетентността и честността. Този процес вече започна с изборите на 4 април – разобличихме и объркахме част от схемите им. Остава да наложим рамката „морал – ред – просперитет“. И накрая да изградим от „електоралните единици“ Граждани, като които не чакат пореден Спасител, а спасяват себе си сами, като се противопоставят на страховете си. Страхове най-вече от корупция и ниски доходи. Ами хайде да си увеличим доходите, като спрем кражбите! Или да преборим корупцията, като отказваме да участваме или да се примиряваме с нея. Или да защитим Истината, като не им позволяваме повече да ни лъжат. Да ги ударим и през ръцете, и през устата!
- Кои, политиците ли?
- Лошите политици. Тези, които превърнаха „политика“ в мръсна дума. А кои са лошите политици? Тези, които правят по-лош живота ни. Които създадоха схемата олигархия – корупция – слаби партии – завладяна държава – разпадащи се институции – цената плаща гражданина. Да ги накараме те да платят! Достатъчно са откраднали от нас! Ако си върнем откраднатото, ще си платим външния дълг барабар с лихвите!
- Отредили са ви 11-то място в листата, ще залагате на преференции или играете просто за честа и успеха на ДБ във Враца?
- Разбира се, че ще залагам на преференции. Но не играя само за чест и успех – играя за победа. Надявам се, и цялата врачанска листа на Демократична България. Смятам, че е напълно реалистично коалицията да излъчи двама от петимата депутати, които се избират в 6-ти МИР.
Що се отнася до 11-то място, то е дълга тема и е проекция на отношенията партии-граждани. Не само в Демократична България. Самият термин „гражданска квота“ ми изглежда леко нелеп – ако ние сме граждани, излиза, че партийците са селяни. Ако искаш вярвай, но не съм обиден. Избирателите на Демократична България са едни от най-умните и интелигентни хора в България, и не се съмнявам, че ще прочетат внимателно листата и ще отдадат всекиму заслуженото. Тримата добри мои приятели Мартин Димитров, Петър Славов и Георги Ганев, които бяха гражданска квота в софийските райони на последните избори, са най-скорошното доказателство, че преференцията работи. Е, ако нямаше праг, щеше да работи още по-добре и да е още по-честна. Но ако преценката на избирателите се размине с тази на партийните ръководства, съставяли листите, ръководствата рано или късно ще си направят изводите. Или ще престанат да бъдат ръководства.
Що се отнася до позицията, която заедно с преференцията дава числото 111, това е прекрасно число. Ангелско число! Означава духовно пробуждане и просветление, вдъхновение, носи вибрацията на лидерство, креативност и независимост. И в резултат – успех! Само 23 с преференция 111!
- От къде трябва да започне промяната в един район като Враца при този тежък дисбаланс в най-обхватния смисъл на думата между провинция и столица?
- Не знам дали сте ходили скоро във Враца. Враца е прекрасен град! Зелен и чист, планината започва от площада. Красив и жив град, с много млади хора и с оптимизъм за бъдещето. Разбира се, винаги може да се направи повече, ако се краде по-малко. Но аз не се кандидатирам за общински съветник, за да обещавам нови улици, градинки и чешмички. Промяната във Враца, както в цялата страна, трябва да започне от хората. Казах ви как виждам своята мисия в политиката. Тя важи стопроцентово и за Враца.
- Няма как да не правите прогнози за бъдещия парламент – какви са шансовете на ДБ, след като й дават резултат близък до този от 4 април, а трябва да се търси синхрон за управление с формации като „Мутри вън“, „Има такъв народ“ или БСП и ДПС?
- Чели сте последните изследвания, Демократична България гони 12 процента и ще е 4-та политическа сила. Това няма да направи синхрона със споменатите от вас партии по-лесен, но след 11 юли правителство ще има. Ако лидерите пак не съумеят да смирят егото си както преди два месеца, форматът ще бъде експертен – без партийни лидери като министри. Знам колко етикети могат да се залепят на подобна крехка конструкция, и колко задкулисни планове и зловещи сценарии могат да се провидят зад нея. България обаче не е Белгия и не може да си позволи нито трети парламентарни избори тази година, нито продължаващо двувластие с авторитарен потенциал. Правителство ще има и Демократична България ще играе значителна роля в него.
- Участието в изборите на 11 юли само закачка с политиката ли е или смятате да продължите да се занимавате сериозно?
- Питайте ме пак на 12 юли. Но аз правя сериозно всичко, което правя. И го правя добре.
- Как от прозореца на политиката виждате сега българската журналистика и медиите?
- Не съм седнал още в Мерцедеса, за да я гледам през прозорец. Но сериозно - това, което казах за политиците, важи и за журналистите. Може би да добавя моя отговор на според мен най-важния въпрос - защо толкова лесно жертват свободата си да говорят това, което мислят, млади, красиви, и предполага се - умни журналист(к)и? Повечето от тях ще ви кажат - няма къде. И до голяма степен ще са прави. Мненията и идеите се изразяват чрез собственост – телевизии, радия, печатници, компютърни мрежи... Такива места са малко - но ги има. Аз винаги съм работил в тях - “Aлтернативата” и “Видимо и невидимо“ сега, Радио Свободна Европа преди, и т.н. Сигурно не са единствените, но все пак са островчета. И трябва да си много мотивиран, за да доплуваш и да останеш на тях.
Мотивиран от какво? От ценностите си. От това какво смяташ за добро или зло, какво ти доставя радост или болка, какво обичаш и какво мразиш, какво желаеш или от какво се боиш. Свободата на словото е основно човешко право, но то не е ОТДЕЛНО право. Няма свобода на словото без да има свобода изобщо. Свободата на словото кореспондира пряко с общественото разбиране за демокрация. Ако словото, което е начало на демокрацията, има нужда от защита, това означава, че демокрацията боледува.
- Какво става с предаването „Алтернативата“, ще продължи ли през следващия месец?
- Поне до изборите – със сигурност. След това ще обсебим националния ефир. Шегувам се, макар със своя морал и професионализъм екипът напълно да заслужава. Но бъдещето на проекта зависи от зрителите и тяхната готовност да подпомагат предаването, за да продължи да съществува. Защото в него няма реклами и зад него не стоят корпоративни спонсори. В тоя смисъл свалям шапка на Илиян Василев и неговото фондация „Алтернативи и анализи“, благодарение на които цяла година има „Алтернвативата“. И ви призовавам – дарявайте на „Артернативата“! Така парите ви ще служат на ума, който им подхожда.
- Като журналист няма как да не сте изпитвал разочарование от „болестта на властта“, която поразява политиците когато докопат пост и власт, как ще се предпазите от нея?
- С „етичен характер“ - това е термин с определено съдържание, съществена част от лидерското поведение. За да искаме нещо от другите, първо трябва да го притежаваме самите ние. Истинските лидери дават личен пример. Така създават среда, в която отношенията са хармонични, мисленето – принципно, а решенията – мъдри. Тази среда ражда Закона, който ни дава Свобода, както казва Гьоте. И със смирение. Егото ни, както всичко в живота, трябва да бъде държано под контрол. За да го превърнем в градивно Аз.
- Звучите малко като проповедник...
- По-скоро съм наивник над средна възраст. Или може би първият морализатор, който се завръща в политиката – защото в добрите времена на Античността и Просвещението политиката е била именно морализаторство. Може и да съм „смешник“, който ви говори за морал. Но проповедник ми харесва. Нямам нищо против да ме възприемате така.