Марсел Фюрстенау, Дойчев Веле
Юни 1991 година: от осем месеца Германия отново е обединена. Комунистическата ГДР остава в миналото, а нейната територия и жители отново стават част от демократичната Федерална република Германия. От 1949 година столица на ФРГ е Бон - град, разположен на около 100 километра от границата с Нидерландия. От столицата на Европа - Брюксел - го делят едва 230 километра, Париж също е близо.
Германските депутати са изправени пред тежък избор
45-те години, през които германците са живели разделени, са отворили бездна между тях. 660-те депутати в германския Бундестаг отлично са знаели това, когато на 20 юни 1991 година е трябвало да вземат едно изключително трудно решение - дали столицата да остане в Бон, или да бъде преместена в Берлин, който е бил центърът на Германската империя от 1871 до 1945 година. Може ли Берлин, който все още носи белезите от двете световни войни и който от 1961 година е разделен със стена, да се превърне в столицата на голямата и могъща обединена Германия?
При основаването на Федерална република Германия, спор по този въпрос няма. Депутатите в първия Бундестаг разглеждат Бон като "временно място". В този дух през 1949 година те решават недвусмислено: "Водещите федерални органи ще преместят централите си в столицата на Германия Берлин, веднага щом се проведат общи, свободни, равни, тайни и преки избори в цял Берлин и в съветската окупационна зона. След това Бундестагът ще се събира в Берлин".
По това време надеждите за скорошно обединение все още са големи, след края на войната голяма част от германците са оптимисти. Тогава никой не предполага, че обединението ще отнеме десетилетия. И че германците от Изток и от Запад ще се отчуждават все повече едни от други.
В член 2 от Договора за обединение от 31 август 1990 г се казва: "Столицата на Германия е Берлин. Въпросът за седалището на парламента и правителството ще бъде решен след установяването на германското обединение". След по-малко от година идва моментът на истината. И всичко сочи към Бон. Проучване, проведено сред депутатите четири дни преди вота, води до следните резултати: 267 за Берлин, 343 за Бон. Но след 11-часовите дебати на 20 юни 1991 година Берлин все пак се налага с 338 на 320 гласа. Как се стига до този обрат? Едно име е ключово за отговора на този въпрос: Волфганг Шойбле.
Силната реч на Шойбле
Шойбле, който днес е председател на Бундестага, тогава е едва на 48 години. Пред Бундестага той припомня цялата история на германската столица Берлин - от въздушните коридори, организирани от западните сили след победата във Втората световна война, през Берлинското въстание през 1953-а до изграждането на Стената през 1961-а и падането ѝ на 9 ноември 1989. Шойбле подчертава: "Символът на обединението и свободата, на демокрацията и върховенството на правото за цяла Германия е Берлин и никой друг град не може да се сравнява с него".
Християндемократът е убеден, че Берлин символизира солидарността на свободния свят с копнежа на германците за обединение и свобода. Той допълва: "Дали наистина щяхме отново да сме обединени без Берлин? Не мисля.".
Александър Кудашеф, бивш главен редактор на ДВ и тогавашен кореспондент от Берлин си спомня: "Стигна се до истински ораторски войни, базирани само на авторитета на аргумента". Федералният канцлер Хелмут Кол, външният министър Ханс-Дитрих Геншер, най-влиятелните социалдемократи Вили Бранд и Ханс-Йохен Фогел - всички подкрепят Берлин.
"Не е ли и Бон символ на демокрацията?"
"Настроението обаче тръгна в друга посока", спомня си Кудашеф. "Изведнъж големите възрастни мъже в политиката изглеждаха като отживелица." Но Волфганг Шойбле обръща дебата. "В инвалидна количка. Със страст. С брилянтна реторика. Усещахме го по време на речта: Това е исторически момент." Бившият германски вътрешен министър Герхарт Баум се качва на трибуната след Шойбле. Той се съгласява с него: Берлин е символ на свободата и върховенство на правото. "Но не е ли и Бон символ на 40-годишна успешна демокрация, която утвърди репутацията на Федерална република Германия в света, завърши нейната европейска интеграция и в крайна сметка запази възможността за германското обединение жива?", пита Баум.
И до днес някои смятат, че е взето грешното решение
Аргументът му не печели достатъчно симпатии. Тридесет години по-късно той не е променил мнението си. "Все още смятам, че отдалечаването от една столица със стара слава и утвърждаването на плуралистична държава с различни центрове щеше да бъде една практична алтернатива", казва 88-годишният политик в отговор на запитване на ДВ. "Политическият климат в Бон беше подходящ за републиката." Имало е обаче и силни аргументи за Берлин. Град, чиито сгради изглеждат "твърде претенциозни" и чийто медиен пейзаж "е твърде провокиращ". Пълното преместване на столицата се случва едва към края на века. И до днес обаче шест от централите на федералните министерства продължават да са в Бон.