Андрей Михайлов*
За изготвянето на този анализ за прокремълските партии в България са използвани публични източници, изявления на политически лидери и информация от социалните медии. Целта е да се определи, доколкото е възможно, кръгът на политическите партии, подкрепящи пряко или косвено политиката на Кремъл и възможното им влияние в обществото.
По основни теми в България и по международни политически въпроси се откриват нюанси на определени партии, независимо от това често пъти се забелязват косвени или преки послания на Кремъл, възприети от български политически субекти. Използвани са и други индикатори, по които да се установи връзката им с политически кръгове в Москва.
1. Като водеща следва да бъде посочена политическа партия „Русофили за възраждане на Отечеството“. Същата политическа формация се оглавява от Николай Симеонов Малинов, по отношение на него има образувано наказателно производство за престъпление по Глава Първа от Наказателния кодекс (противодържавни престъпления). Преди две години Малинов получава разрешение от българския съд да пътува до Москва (въпреки наказателното производство), за да се види лично с В. Путин, който го награждава с орден. На практика по този начин бе
легитимиран като особено важна политическа фигура за Москва
Делото срещу Малинов доведе до множество скандални изказвания по отношение на съдебната власт. Съдия Миталов, разрешил пътуването, бе санкциониран от САЩ за проява на тежки корупционни действия. Прави впечатление, че на сайта на партия „Русофили за възраждане на Отечеството“ е публикуван телефонен указател – същият е маркиран с гриф за сигурност „за служебно ползване“, което е учудващо, тъй като това е файл с мобилни телефонни номера на ръководството на политическа партия (файлът е публично достъпен, независимо, че е написана бележка, че телефонните номера „се предоставят само след съгласието на титуляра“). Същевременно оформлението му е като за документ от държавно ведомство и напомня на оформление на документ от военизирана структура, подобно оформление по-скоро може да се оцени като демонстративно. През месец октомври 2022 г. Николай Малинов се е срещнал в Москва с руския външен министър Сергей Лавров. Срещата е била на 21.10.2022 г. – не се посочват подробности относно темите на разговора, но такава среща преди парламентарните избори в България определено има знаков характер. Поддръжката на партията от страна на Москва е ясна и открита – може да се достигне до извод, че това е партията с най-категорична и неприкрита кремълска подкрепа. Именно това открито поддържане обаче е най-голямата слабост на „Русофили за възраждане на Отечеството“ – няма как да привлече избиратели и да се легитимира като българска партия. Резултатите на парламентарните избори го доказват – за тази партия са гласували само 0.26 %, което означава около 6500 избиратели. Може да се заключи, че Москва не разчита на тази партия, за да осъществява парламентарно влияние (няма нито потенциал за това, нито 2 възможности), а е по-скоро демонстрация на активност, емоционално въздействие и публичен образ. Съществен факт е, че партията подписва и меморандум за сътрудничество с „Единна Русия“ и заявява еднакви цели. Регистрацията на партията е още от 2010 г. – първоначално носи друго име („Възраждане на отечеството“), но по-късно наименованието е променено към настоящото „Русофили за възраждане на Отечеството“, за да няма объркване с партия „Възраждане“. Тактиката на Москва се изразява в контакти с няколко различни партии или движения, които имат различни цели и потенциал. Разглежданата партия е официален проект на Кремъл и задачата й вероятно е само да предава посланията без да извършва практическото им налагане в българското общество.
2. Друг партиен субект, който следва да бъде посочен е политическа партия „Възраждане“, учредена през м. август 2014 г. – тя вече е парламентарно представена (в 47-то и 48-то Народно събрание). Използваната реторика на политическа партия „Възраждане“ е ярко антиевропейска и против НАТО. Избирателите, които са я подкрепили са 10.1 %, т.е. около 250 000, което означава далеч по-голям потенциал за въздействие и налагане на тезите на Москва в българското общество. Тази партия би могла да бъде лост за въздействие чрез използване на инструментариума на парламентаризма – има политическа трибуна. Наред с това, съгласно публично достъпни източници тази партия използва особено активно Фейсбук. Именно активността в социалните медии е разликата с някои други партии.
„Възраждане“ разчита изключително много на система от групи и индивидуални профили, които разпространяват определени тези. След решението на Народното събрание за предоставяне на военна помощ за Украйна от началото на ноември 2022 г. се забелязва силно активизиране на тези профили и групи като се разпространява посланието, че България е въвлечена във войната. Множество Фейсбук групи на привърженици на партия „Възраждане“ съдържат прокремълско съдържание. Партия „Възраждане“ използва много активно социални мрежи, интервюта, форми на граждански протести, т.е. далеч по-значим инструментариум, чрез който да се оказва влияние върху обществото и да се
моделира социалното настроение
Това означава, че тази политическа партия притежава уменията да използва социалните мрежи като инструмент и това ще продължи като тенденция в бъдеще, съчетано с изостряне на реториката.
3. Друга политическа партия с прокремълска ориентация е МИР (Морал, инициативност, родолюбие). Характерно за всички такива формации е акцентът в името за всякакво патриотично, родолюбиво, възрожденско действие – често пъти се правят препратки към периода на Освобождението и Възраждането, за да се въздейства върху психологията на избирателя – стремеж да се наблегне на славното минало, славянство и русофилство. Партия МИР е учредена в края на 2018 г. (доста по-късно от „Възраждане“) и е сравнително малка. На последните парламентарни избори получава 0.1 %, което означава около 4500 избиратели, доста по-малко от „Русофили за възраждане на Отечеството“, но видимо проявява активност. Лидерът й Симеон Славчев осъществява среща с посланика на Руската Федерация в края на м. август 2022 г., което може да се тълкува като форма на припознаване, но и на самоинициативност на партийния лидер.
Партия МИР е малка като електорален потенциал, но на местните избори през 2019 г. има избран кмет в община Ботевград и общински съветници в Ботевград, Благоевград, Приморско, Созопол, Несебър, Разград и др.
4. Партия „Алтернатива за българско възраждане“ (АБВ) – това е системна и утвърдена партия, учредена през май 2014 г. , има политическа история. Представители на АБВ са заявявали често
прокремълски позиции
През м. август 2016 г. партията подписва съвместна декларация за сътрудничество с руската „Единна Русия“. Това обстоятелство не следва да се пренебрегва, тъй като и друга ярко изразена прокремълска партия „Русофили за възраждане на Отечеството“ са подписвали декларация за политическо взаимодействие с „Единна Русия“. Към настоящия момент АБВ е коалиционен партньор в парламентарно представената коалиция „Български възход“ (спечелила 4.63 % на изборите на 02.10.2022 г., което означава около 115 000 избиратели). Независимо, че е коалиционен партньор на „Български възход“ в Народното събрание, партия АБВ прави остро изявление против приемане решението за военна помощ за Украйна. АБВ категорично се разграничава от решението на Народното събрание и използва политическа реторика, че България „по-дълбоко се въвлича в конфликта в Украйна“. Анализът на декларацията на АБВ показва, че се използва израза „конфликт“ и посланието, че страната ни „все по-дълбоко се въвлича“ в него. Независимо, че са коалиционни партньори в „Български възход“ (коалицията като цяло подкрепи решението за предоставяне на военна помощ) АБВ заявява, че партиите, депутатите и политиците, които подкрепят решението „действат против националните интереси на страната ни“. Важен политически детайл е, че седем представителни на „Български възход“ подкрепиха решението в пленарна зала, а останалите петима въобще не бяха в залата при гласуването.
Още един акцент от политическата активност на АБВ е срещата с делегация от народни представители от Сирия, осъществена на 31.10.2022 г., както и контакт на 06.09.2022 г. на партийното ръководство със зам.-председателя на партия „Единна Русия“ Андрей Климов и Владимир Плигин, член на Висшия съвет на партията. Срещата е проведена в Истанбул (извън територията на ЕС). По отношение на А. Климов американският Office of Foreign Assets Control (OFAC) е обявил, че същото лице влиза в изричен ограничителен списък на руски видни партийни функционери и бизнесмени (Specially Designated Nationals List). Влиянието на АБВ не е незначително, а с тази партия се свързват много известни политици от близкото минало.
5. Партия „Нова сила“ – същата е създадена през 2009 г. (регистрирана в съда през 2010 г.) от А. Сираков. Той се отделя от партия „Атака“, но застъпва същите политически възгледи. На сайта им няма нови материали и публикации по актуални политически въпроси, но важен е фактът, че на изборите през април 2021 г. партия „Нова сила“ (както и „Партия на българските комунисти“) подкрепи „Русофили за възраждане на Отечеството“ на Н. Малинов. Партията не е парламентарно представена и влиянието й е минимално.
6. Няколко други партии са заявявали прокремълски позиции – обобщават се в една група, защото нямат парламентарно представителство, но някои имат богата политическа история. Партия „Воля“ е основана от В. Марешки (носела е името „Днес“ преди да бъде променена регистрацията) и е имала парламентарно представителство. През 2017 г. (печели 4.1 %, което означава около 145 000 избиратели). На 09.05.2018 г. в руската столица пристига лидерът на „Воля“ и зам.-председател на Народното събрание В. Марешки, който защитава проруски позиции и дори лансира идеята за референдум за членството на страната ни в НАТО. Днес партия „Воля“ няма влияние, а на интернет сайта й няма активност от месец март 2021 г.
Една от най-старите русофилски партии е „Атака“, от нея са произлезли и други политически субекти (партия „Свобода“ и „Нова сила“) със същата идейно-политическа насоченост – основана е през 2005 г. и има дълга политическа и парламентарна история. Към момента няма представителство в парламента, но на последните избори на 02.10.2022 г. получи 0.3 % или подкрепа от около 7500 гласоподаватели. Друга по-малка формация е „Български път“, застъпваща ясно изразени позиции на Кремъл („предоговаряне на членството в ЕС“ – подобна теза се издига и от „Възраждане“ и „сближаване на България с Русия“). Сходна реторика има и политическа партия „Нация“, която също желае да преосмисля членството на България в ЕС.
7. Наред с описаните по-горе партии следва да се посочат и сдружения, които имат влияние в обществото и може да налагат кремълска гледна точка. Като най-важно се очертава Сдружение „Български глас“, същото скоро ще се превърне в партия (по заявка на лидера Тихомир Василев). Това сдружение използва послания за войната в Украйна като „братоубийствена“ и „два братски народа водят война“ (такива послания са типични за партии, подкрепящи политиката на Кремъл). Относно закупуването на бойните самолети F-16 Block 70 използват думи като „самолетите са нападателно оръжие и това го знаят всички“. Друга подобна обществена формация е Сдружение „Ляв поглед“ – то няма цел да се превърне в партия, но в него има влиятелни общественици и подходът тук е доста различен от „Български глас“, които правят намеци за протести, докато „Ляв поглед“ по-скоро въздейства чрез балансираното послание на интелектуалци и преподаватели върху обществото. Откроява се и Сдружение „Национално движение Русофили“ на Николай Малинов, което е основата на партия „Русофили за възраждане на Отечеството“. Настоящият преглед на партии и сдружения не е изчерпателен, тъй като има и други юридически лица с нестопанска цел, от изявленията на чиито представители се вижда прокремълска позиция. Важно обстоятелство е, че съществуват и големи партии, които имат отделни членове с ясно изразена ориентация към Москва или отделни фракции в тези големи партии. В настоящия анализ са споменати субекти с прокремълска позиция, което е различно от положителното отношение към историята и културата на Русия именно поради пропагандния характер на транслирането (пряко или косвено) на послания на официална Москва. За никоя от партиите не се откриват публични данни за пряко руско финансиране и не може да се докаже такова. От официални публикации могат да се направят изводи за близост с Москва или най-малкото за възприемане на руските политически тези.
От изложените до тук факти се налагат някои заключения:
1. Пропагандата на Кремъл се открива чрез посланията на няколко партийни субекта, т.е. не е само един политическият проект, който лансира публично 5 политически идеи, открито припокриващи се с политическите интереси на Москва.
2. Всяка от партиите има различна цел и вероятно се използва от Москва за налагане (пряко или косвено) на политическите възгледи.
3. Основен инструмент е влиянието в социалните мрежи, насочено към масовия избирател, предпочитащ кратки и емоционални послания без проверка и анализ.
4. Друг инструмент е използването на интелектуални кръгове – основно сдружения. В тях има общественици с изразена позиция и тяхното мнение се чува и отразява в медиите. Те са насочени към по-критични избиратели, които предпочитат рационални обяснения и логика.
5. Трети инструмент е финансирането, но за това не се откриват публични данни, а само частни мнения и предположения, което е недостатъчно да се свържат бизнес кръгове и дружества с Руската федерация или дадена българска партия.
6. Влиянието ще продължи да се налага и засилва, особено при евентуални предсрочни избори през 2023 г. Ще се използват носталгични послания за миналото, антивоенни и антизападни тези.
7. Някои от партиите се опитват да задълбочат контакта си с Москва (партия МИР) като проявяват собствена инициатива за среща с дипломатически представители на Руската федерация.
8. Малките партии, които не са представени в парламента едва ли ще получат вниманието на Москва (извън протоколна среща в посолството), защото не са перспективни за електорална подкрепа.
9. Конкуренция между няколко големи прокремълски партии не е в интерес на Москва, защото ще разпилее гласовете и няма да има един силен политически субект, през който да преминават руските послания. Същевременно ще продължат контакта с малките партии, за да запазят интереса им и, за да не ги отблъскват.
10. Възможно е Москва да продължи да работи дискретно с отделни представители на вече утвърдени системни партии.
11. Електоралният им потенциал с прокремълски послания е между 350 и 370 хиляди избиратели, което означава възможност за получаване на 35-40 мандата (вероятно не само от една партия).
Настоящият анализ няма политическа цел, а само представя партии, които използват послания и реторика, много близка до тази на Кремъл, но няма за цел да прави изводи за каквато и да е противоправна дейност, тъй като свободата на словото е гарантирана в Република България.
* Андрей Михайлов е юрист. През 2021 – 2022 г. е бил член на Комисията по отбрана в 46-то Народно събрание, член на Комисията за контрол на специалните служби в 47-то Народно събрание. Председател на делегацията в Парламентарната асамблея на НАТО.