Колко опасно е ВАС да опъне чадър върху огласяването на агентите на Държава сигурност?

Христо Христов

Христо Христов

Утре, 27 ноември 2020 г., Общото събрание на Върховния административен съд (ВАС) в закрито заседание ще реши дали да се върне към своята утвърдена в първите десетина години от приемането на закона за досиетата (2006 г.) съдебна практика или в края на процеса на разкриването на сътрудниците на тоталитарните комунистически служби ще опъне чадър над публичното им осветяване.

Както desebg.com писа през последните няколко години група съдии от ВАС изведнъж започна да променя утвърдената съдебна практика на своите колеги дотогава, започвайки да обявява за нищожни решения на Комисията по досиетата, с които тя съобщава на обществото вече установена принадлежност към Държавна сигурност или разузнавателните служби на лица, но в ново качество – на нова ръководна длъжност, която те са заемали, заемат или кандидатстват за такава.

Впоследствие стана ясно, че част от тези съдии случайно или не са започнали своята кариера в школата на ДС в Симеоново преди 1989 г., а председателят на отделението във ВАС, което разглежда тези дела, съжителства с обявен от Комисията по досиетата агент на ДС. Толкова за зависимостите.

Как се изкриви съдебната практиката на ВАС, утвърдена в началото?

Тази групичка съдии се опитва да наложи тезата, че Комисията няма право да установява повторно или с последващи решения вече обявени агенти, ако не представи нови доказателства за тяхната принадлежност.

В същото време Комисията по досиетата много ясно обясни на магистратите, че в своята практика тя установява принадлежност само един единствен път, а при наличие на нова ръководна позиция или кандидатстване за такава на публичните лица по смисъла на закона само обявява вече установена с предишно решение принадлежност към тоталитарните служби.

Отделно от абсурдността на тезата на групата съдии, законодателят в лицето на парламента през 2006 г. изрично не възложи правомощия на Комисията по досиетата да събира доказателства, тъй като вече беше пределно ясно и на специалистите, и на обществото, че голяма част от архивите са унищожени от БКПСБСП/ДС в началото на прехода.

И затова възложи на Комисията само да установява принадлежност на базата на наличие на конкретни документи в архивите на тоталитарните служби. Изглежда само някои съдии не разбраха това и до днес. Или по-скоро не искат да го разберат.

Преди година и половина…

Искането за уеднаквяване на съдебната практика бе внесено до председателя на ВАС Георги Чолаков преди година и половина от тогавашния главен прокурор Сотир Цацаров, който от своя страна беше сезиран за проблема от председателя на Комисията по досиетата Евтим Костадинов.

Колко упорито противниците на отварянето на досиетата се опитват да използват съда, за да сложат прът в процеса на и осветяването на сътрудниците на ДС говори фактът, че през 2014 г. ВАС вече веднъж беше сезиран да си уеднакви съдебната практика от бившия омбудстман Константин Пенчев, но тогава Общото събрание на ВАС отказа да спази Конституцията и не излезе с решение.

В каква посока ще се развие дебатът на Общото събрание на ВАС утре и какво решение ще бъде взето предстои да разберем, но е реална опасността съдът в самия край на изпълнението на закона за досиетата да опорочи досегашния труден и изпълнен с перипетии път за осветяването на агентите.

Има опасност ВАС да отнеме правото на обществото да бъде информирано за агентите на комунистическите служби?

В лошия вариант е напълно възможно да се стигне до това ВАС да наложи цензура върху дейността на Комисията и да се опита да ѝ запуши устава с фалшиви юридически аргументи, с които на практика ще опъне чадър върху разкриването на мрежите на влияние и присъствие през годините на прехода на сътрудниците на репресивния апарат на БКП.

В България не само не беше проведена лустрация над тези сътрудници, но сега сме на колебаеща се крачка от това чрез една съдебна институция като Върховния административен съд да бъде отнето правото на обществото да има информиран избор.

Ще дам само два примера какво на практика би се случило, ако ВАС реши да се самоопозори и да осакати най-важния принцип в закона за досиетата, приет от Народното събрание, а именно да се знае кой от агентите на какви ръководни постове е били е, или кандидатства.

Пример от последните парламентарни избори: Какво би станало, ако…

Нека да погледнем какви лица са кандидатствали за народни представители на последните парламентарни избори през март 2017 г. Тогава Комисията провери 4060 кандидати, от които огласи 81 души с принадлежност към Държавна сигурност или разузнавателните служби на БНА.

От тези 81 сътрудници, кандидати за народни представители, 52 души Комисията вече е установила тяхната принадлежност към тоталитарните служби с предишни свои решения и през 2017 г. само обявява тяхната принадлежност отново, но в новото им качество – на кандидати за лица за ръководна длъжност (народен представител), тъй като законът за досиетата я задължава да обяви тези кандидати.

Ако във ВАС утвърдят противоречивата си практика това би, че съдът ще скрие две трети от агентите кандидати за депутати! Две трети, представяте ли си!!!

Същото би се случвало при всеки следващи избори – за парламент, за общински съветници и кметове, за евродепутати и т.н. Как би изглеждало персонално скриването на ръководните длъжности, заемани от един сътрудник на ДС. 
Как персонално изглежда изкривената логика на групичката съдии, прокарващи новата „тенденция“ в съда?

Ще дам пример с една публична фигура, която през годините на прехода е заемала редица ръководни длъжности Евгений Иванов –щатен служител на Първо главно управление на ДС от 1982 г., познат през последните години най-вече като изпълнителен директор на КРИБ, в чиято публина биография фактът за работата му в Държавна сигурност е спестен (както между другото е при всички щатни и нещатни сътрудници).

Неговата принадлежност към Държавна сигурност е установена и обявява за първи път от Комисията по досиетата през 2009 г. в качеството му на член на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт към 2006 г.

След това при проверката на дипломатите Комисията обявява вече установена от нея принадлежност на Евгений Иванов, но в ново качество, а именно постоянен представител посланик на България в Брюксел в периода 1993-1997 г. По логиката на групата съдии, прокарали противоречивата практика Комисията не би следвало да го оповестява пред обществото, тъй като

не е представила нови доказателства за неговата принадлежност!!!

И това важи за всички последващи огласявания от Комисията на Евгений Иванов за различните ръководни позиции, които е заемал.

През 2011 г. при проверката на Националния институт за помирение и арбитраж Комисията го осветява на следващия ръководен пост – член на Надзорния съвет от 2004 г.

През 2012 г. при проверката на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България е огласен като член на Надзорния съвет от 2004 г.

През 2013 г. при  проверката на „Българо-американска кредитна банка“ АД Иванов е осветен в поредно на поредния ръководен пост, който е заемал – член на Надзорния съвет от 2006 г.

През 2013 г. при проверката на Националната здравноосигурителна каса отново името му е огласено от Комисията като член на Надзорния съвет от 2011 г.

Ето, всички тези ръководни постове, които Иванов е заемал след първото му обявяване щяха да бъдат цензурирани от съда, ако ВАС приеме обратната на основния принцип на закона логика – да се осветят пред обществото и то да знае кои сътрудници на комунистическите служби какви ръководни постове са заемали, заемат или кандидатстват за тях.

И това е пример само за един сътрудник. А Комисията е осветила вече над 14 000 сътрудници. Каква огромна информация за мрежи и влияние на агентите на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА би скрил от обществото съдът.

Дано ВАС да бъде осенен от светлината на истината, прокарана от парламента със закона за досиетата през 2006 г. при един рядко виждан политически консенсус след толкова лъкатушения и опити тази истина да бъде скрита от противниците на отварянето на досиетата на репресивния апарат на БКП.