Комунизмът превърна Ярослава Данкова чужденец в България, а скулптурите й - в гордост за Нидерландия

Арх. Стоян Стоянов, специално за Faktor.bg

Ярослава Данкова – едно непознато в България и до днес име, е сред водещите най-влиятелни скулптури на XX век в Европа. От мечтател фармацевт в София, студент в Прага, медицинска сестра в Лондон и преводач в Хага, българката се превръща неусетно в един от значимите и ценени автори на модерната монументална пластика.

Ярослава, чиито творби осмислят  по нов начин жизнената среда на редица холандски градове, е роден в София на 16 февруари 1925 година. Тя е дъщеря на Петър Данков - фармацевт и Божана Прокертова - математик и фармацевт. Ярослава е най-малката от трите сестри в семейството. Родителите й са основатели на първата фармация в София, а баща й е и интересен поет и преводач от началото на миналия век. 

Ярослава, както  и двете й по-големи сестри, е със силен афинитет към чуждите езиците. В гимназиалните години усвоява чешки, френски, немски и английски. Три години след завършване на гимназия заминава да учи фармация в Прага. Причина за това е, че след идване на комунистите на власт в България през 1944 година специалността е временно закрита.  Съдбата на Ярослава продължава да се движи 

под знака на настъпващия в Източна Европа комунизъм

При установяването на червения режим в Чехословакия през 1948, младата българка заминава за Нидерландия с Хендрик ван ден Брок. Малко по-късно, през 1949 се установява в Лондон, където работи като медицинска сестра. След мимолетна връзка се жени за Йохан Вермюлен, но през 1950 бракът е разтрогнат и българката се завръща в Нидерландия. Ноември същата година се венчава за старата си любов Хендрикс ван ден Брок. Първоначално младото семейство се установява в Ротердам, а през 1954 се местят във Воорбург.

Благодарение на вродените лингвистични способности Ярослава бързо овладява холандския език и скоро си намира работа като преводач на научни текстове от английски и френски. Влечението към скулптурата се появява внезапно в живота й, когато е в зряла възраст. По магията на формите я запалва сестра й Стефания Данкова. Тя е омъжена и живее в Норвегия, наложила се е вече като скулптор. Стефания й дава  

първите съвети и тласък за развитие в света на монументалното изкуство

Подвластна на новата си страст, през 1958 година Ярослава започва курсове по скулптура в Свободната академия в Хага. През 1962 за първи път излага свои произведения заедно с млади творци на престижния Хагски салон. Скоро става член на артистичната група Pulchri Studio (от лат. За изучаване на красивото). Първоначално творбите й са изработени от теракота, алуминий и бетон, но през 60-те тя преминава към нови материали - каучук, стомана, желязо и по-специално бронз, чрез които визуализира творческите си идеи. Пластиките и са изпълнени с драматизъм, съчетан с деликатен хумор. Формите, които вае, създават усещането за пътуване и полет, които търсят въздействието на масите, казват за нея критиците. 

Ако в по-ранните творчески години скулпторите на българката изглеждат по-груби и с тежки форми, то в края на 60-те Данкова преформатира пропорциите -  издължени фигури, изразяващи силни, драматични и наситени емоции. 

„Творбите й бяха средството, чрез което тя комуникираше, визията за живота е в основата на цялото й творчество“, пише за нея нидерландската критика. През 1970 престижното издания "De Telegraаf" определя Данкова, като "Един от най-пленителните творци, които са се заселили в нашата страна". 

Творческата кариера на Ярослава Данкова е белязана от поредица от изложби  в Нидерландия и в чужбина. През 1977 г. българката открива своя внушителна изложба  в Pulchri Studio. Посветена е на ужаса на войната, който Ярослава е преживяла в младите си години. 

Нейни монументални скулптури се превръщат в част от обществените пространства на много нидерландски градове. Сред най-значимите й творби е 

Индийският монумент в Хага

За реализирането на проекта Данкова печели конкурс сред повече от 30 участника от цял свят.

Творба е истинско предизвикателство за Ярослава. Сроковете за създаването са изключително кратки, по-малко от година. Причина за това е предварително насрочената дата за откриване на мемориала - 15 август 1988, годишнина от капитулацията на Япония във Втората световна война през 1945. През цялото време Ярослава е погълната от огромното предизвикателство. Работи неуморно,  а от преумора дори стига до инцидент, при който пада от скелето и чупи тазобедрената си става. Но въпреки травмата не спира да работи. За деня на откриването монументът е готов - седемнадесет бронзови фигури, включващи и три детски, няколко тела на мъртъвци, образи в траур, подкрепящи се взаимно или  излъчващи състояние на протест. А зад тях мрежа от стомана - символ на свободата и солидарността.

Успехът на монумента е голям, той превръща  последното десетилетие от живота на Данкова в 

творческа експлозия

Следват десетки индивидуални изложби в реномирани галерии, откупени творби от ценители от цял свят.

Нидерландската критика елегантно отбелязва: „Мрачните образи отстъпиха място на светли и топли творби, наситени с чувства“.

Седмица преди 74-а си годишнина, на 11 февруари 1999, Ярослава Данкова умира внезапно в студиото си в имението  Клидъндал.

Творчеството й включва над 360 творби, а Индийския монумента е смятан за един от най- впечатляващите военни паметници в Холандия, бележи върха в творческия й път.

По ирония на съдбата талантливата българка остава 

непозната в родината си

Желязната завеса, която 45 години разделяше Източна Европа и България от цивилизовани свят, продължава и днес невидимо да отделя творчеството на Ярослава от българската публика. Прогонена преди 75 години от комунизма, за Данкова днес няма да намерите и дума в нашите версии на Гугъл или Уикипедия. Творчеството й е като Terra incognita  дори и за родните колекционери и изследователи. В изданията ни за модерно българско изкуство зее една черна дупка, през която изтичат националната енергия и талант, но тя продължава да  бъде символ на нихилизъм и балканска непросветеност.  Затова за Данкова винаги ще казват – родена българка – нидерландски скулптор!