Януш Бугайски, cepa.org
Косово достигна важен кръстопът в своето развитие като независима държава. Голяма опозиционна партия изненадващо спечели парламентарните избори на 6 октомври и обеща да проведе голямо почистване на къщичката си, да реформира институциите на страната и да ускори процеса на присъединяване към ЕС. Междувременно назначаването на нов пратеник на САЩ за възобновяване на преговорите между Косово и Сърбия дава нов тласък за окончателно разрешаване на един от най-нерешимите регионални проблеми.
По време на предизборната кампания в Косово престъпността и корупцията, като допълнение към здравеопазването и образованието, станаха водещи в дневния ред на новото правителство, което трябва не само да се ангажира на думи да отстрани най-сериозните злоупотреби, но трябва да постига конкретни резултати. Лозунгите и обещанията едва ли вече може да сплотяват електорат, който все повече се притеснява от липсата на икономически прогрес, както и да удовлетворява международните играчи, които виждат страната като заседнала в дупка.
Антикорупционната инициатива трябва да обхване всички държавни институции. Строгите стандарти за отчетност и посочването на активи, притежавани от длъжностни лица, трябва да бъдат задължителни, а всички контакти между избраните длъжностни лица и частния бизнес трябва да бъдат прозрачни и да подлежат на разследване. Съдебната реформа също трябва да бъде завършена, за да замени съдиите и прокурорите, които забогатяват от подкупи.
Сръбски служители твърдят, че Косово е провалена държава, завладяна от престъпност и не заслужава международно признание. Мерките за противодействие на корупцията биха изпратили силно послание към международните институции, че Прищина сериозно е решена да се кандидатира за членство в ЕС. Ръководителят на партията, спечелила избори - Движението за самоопределяне (Ветевендосе), Албин Курти може да бъде най-значимата фигура като продължи в опитите си да се справи с корупцията в правителството, особено след като не е замесен в никакви непрозрачни сделки.
Втора основна задача на новата администрация в Прищина е да говори на един език в решаването на конфликта със Сърбия. Бързото формиране на коалиционно правителство между Ветевендосее и Демократичната лига на Косово (ЛДК), която остана втора на изборите, ще изпрати силен сигнал за единство във външната политика.
Новата администрация трябва да заяви ясна своята цел - пълно международно признаване и включване във всички ключови международни организации. Всичко останало няма да осигури стабилност на региона. И правителството не трябва да се отклонява от целта или поддава на спекулациите за разделяне или териториален обмен, които биха могли да саботират разговорите.
Назначаването на американския посланик в Германия Ричард Гренел за специален пратеник в диалога между Косово и Сърбия показва, че Белият дом е решен да нормализира отношенията между двете държави, като вече е назначил Мат Палмър , заместник-помощник на държавния секретар, като специален пратеник за Западните Балкани. Въпреки че Гренел е нов за региона, той има опит като преговарящ в ООН. Палмър пък е опитен служител на Държавния департамент, който добре познава комплицираните ситуации и капани, заложени на Балканите.
Спорът за нормализиране на ситуацията може да бъде напълно разрешен, само ако Сърбия приеме независимостта на Косово. Гренел ще бъде силно притиснат бързо да намери формулата за постигане на такъв пробив. Освен това, въпреки неговата спорна биография като посланик на САЩ в Германия, той ще трябва да работи в тандем с представители на ЕС, които притежават примамливата стръв - за членство в Съюза на всички държави от Западните Балкани.
Прищина ще трябва да си сътрудничи тясно с Гренел и Палмър, като демонстрира готовност да прави компромиси по конкретни въпроси, като например вдигане на обременяващите такси за Сърбия. От друга страна, Косово ще трябва да избягва едностранни отстъпки. Новите пратеници на САЩ могат да се окажат отворени за извършването на размяна на северните общини на Косово със сръбски мнозинства, за да постигне целта, която е Белград да признае независимостта на Косово. Те обаче вероятно ще се сблъскат със значителни политически пречки, тъй като новото правителство в Прищина може да загуби голяма част от обществената си подкрепа, ако предаде своя територия на Белград.
По същия начин сръбското правителство едва ли ще отстъпи територии от долината на Прешево, където мнозинството от населението са албанци, особено преди изборите за парламент през април 2020 година. Сръбският президент Александър Вучич изрази изненада си след решението на Вашингтон да назначи двама специални пратеника, които да ускорят процеса на преговори с Прищина. Белград винаги е гледал към Брюксел, за да забави всякакви споразумения с Косово, надявайки се, като противопоставя столиците на Сърбия и Косово, да успее да влезе в ЕС, преди да е постигнато окончателно споразумение с Прищина.
Москва също ще пресмята внимателно как може да неутрализира или препятства всяка нова американска инициатива, особено ако тя има за цел да доведе до членството на Косово в ООН и признаването й от Сърбия. Кремъл на президента Владимир Путин не приветства споразумения, които създават стабилност на Западните Балкани и увеличават перспективите за завършване на процеса на интеграция на региона в ЕС и НАТО.
Кремъл може дори да назначи свой балкански пратеник или да поиска равен глас в предстоящите преговори. Въпреки това си струва да напомним, че единствените успешни споразумения, прилагани в региона, са тези, в които Москва не играе никаква роля. Те включват Дейтънското споразумение от 1995 г. за Босна и Херцеговина, Охридското рамково споразумение от 2001 г. между двете основни етнически групи в Македония и Споразумението от Преспа през 2018 г. между Северна Македония и Гърция. Всяко трайно споразумение между Косово и Сърбия трябва да се осъществи без намесата на Кремъл.
Превод: Faktor.bg