Ето и това се случи, Македония получи или скоро ще получи дата за преговори за присъединяване към ЕС, като по този начин щe завърши един дълъг и мъчителен процес на присъединяване на държавата към съвременните европейски държави и политически системи. Ако присъединяването към НАТО беше само прелюдия към демократичното бъдеще на македонската държава и народ, то тогава гладкият път на присъединяването на страната към ЕС трябва да бъде потвърждение на демократичния ангажимент, поет от правителството на Република Македония за решаване на проблемите на страната от десетилетия насам, не само с име и история, но и с искрените намерения на част от политиците да влязат в европейските процеси. И накрая, да си признаем, това беше мнозинството от македонските политици във всички македонски правителства след 1990 г., подкрепени от всички македонски политици, наследени и останали от времето на "славната" СФРЮ.
Времето което ни предстои
трябва да ни поучи за времето, което е зад нас
Македония беше най-бедната югославска република и нейните политици бяха с най-ниска цена от стойността на югославската политика. Стойността им се измерваше само по отношение на принадлежността към сръбското крило на югославската политика; те бяха привърженици на великосръбските стремежи на цялата югославска общност. Всъщност те бяха „тихи“ привърженици, но на ниво федерация не бяха незначителни. Техният глас бе глас, подобен на всеки друг. Имахме важни политически имена като Лазар Колишевски, Лазар Мойсов, високообразованите Кръсте Цървенковски, Гърличков, Андов и още куп политици. Решихме, че най-важният от тях е Киро Глигоров и решихме да бъде наш президент. Общата им черта беше, че всички те излязоха от обятията на НОБ* - НОВ** и ПОЮ***,
деца на „инструктора“ Светозар Вукманович-Темпо
Заради това в началото на нашата независимост не можехме да се отделим от Сърбия на Милошевич, а в днешни дни не можем да бъдем отделени от илюзиите за някаква Евразийска федерация. Руснаците с пряко влияние, войска, полиция и насилие от безпрецедентни размери наложиха русофилството на голяма част от българското общество, докато ние приехме същото това русофилство като „дар Божји“, даден ни от сърбите. В Македония те, сърбите, отвориха вратата към руските идеи и идеологии, и заедно с тях ни вградиха и руските разузнавателни служби. Сега те ни македонизират отново и отново по възможно най-вулгарен начин, сякаш Коминтерна все още е жива. Един български мислител каза, че "последният умрял комунист ще бъде българин", а за Македония може да се каже,
че "последният коминтерновец ще умре тук"
Положението сред "македонците" в съседството е различно. Гръцкият журналист Йoргос Пападакис, на когото наистина се доверявам, показва някои различни ситуации на македонците в Гърция. Много от тях заемат антимакедонистки позиции. Сред тях са футболистът Траянос Далас-Неделков, активистът на ПАСОК Ангелос Толкас от Негушко, Стелиос Папатемелис, дългогодишен министър в правителствата на ПАСОК, Йоргос Танис от Явoрени и Йоргос Пекас от Воден. Сред тях е братовчедът на Павлос Воскопулос, Янис Воскопулос, който е кмет на Лерин. Всички те стоят на антимакедонски позиции, погледнато от нашата перспектива, но те отдавна са в ЕС и се борят за неговото оцеляване и привилегиите му.
И не са само те. Румънската депутатка Лиана Димитреску е с македонски произход, но нищо не й попречи да гласува за влизането на Румъния в ЕС, независимо от това къде се намира нейната "етническа" родина Македония.
Студени душове идват и от албанския парламент. Депутатът Месила Дода, с произход от Гостивар, даде няколко антимакедонски изявления, които разстроиха македонската държавна политическа ориентация.
Да не говорим за България. Тя
е тумор за македонистките политици и историци
Българските медии навсякъде им тикат под носа факта че „мнозина смятат, че македонците винаги са били кремът на българското общество. През 1917 г. в тогавашното българско правителство има 8 министри от Македония, 13 дипломати, 12 митрополити, 12 професори в Софийския университет, 84 учени, писатели и публицисти, 32 художници, скулптори и актьори, 70 лекари, 166 висши служители на администрацията, кметове. адвокати, 266 активни и 453 запасни офицери. "
По време на дебатите през 1967 г. с Кръсте Цървенковски Тодор Живков се похвалил, че около половината от членовете на тогавашния Централен комитет на БКП са македонци с българско самосъзнание.
Преди беше така, сега броят им е още по-голям. Но сега, за разлика от някога, България не е победена държава, Сърбия не е победител, а македонците са на още по-високи позиции. Бившият българския президент и един от най-успешните политици на България Росен Плевнелиев има македонски корени, той винаги е истъквал това, както и позицията си за Македония като "исконна българска държава".
Нека не забравяме Филип Димитров, който по мое скромно мнение е най-добрият и най-образованият премиер на България в последно време. Той управляваше в един кратък период и стана жертва на т. нар. заговор „Боянски ливади“ срещу него, когато бе заменен заради мръсното сътрудничество на президента Желю Желев с тогавашните български комунисти-русофили от БСП / БКП и протурската партия ДПС. Когато идваше в Охрид, понякога се срещaше с хотелиера и стария политически затворник Люпчо Коцаре. Те са имали интересни разговори – Коцаре, старият михайловист, и Филип Димитров, далечен роднина (и не толкова) със семейство Дрангови.
Това правителство прокара пътя за решаването на жизненоважните въпроси, които мъчеха Македония по отношение на европейските й амбиции –
Споразумението от Преспа и Споразумението с България
Те надминаха себе си, надминаха и югославското наследство, останало от сърбоманската политика, валоризирано от фалшиви титовистки федералистки идеи, всички гарнирани с приета сръбска / сърбоманска омраза към всичко българско и албанско. В деня, когато Македония получи датата за начало на преговорите (надяваме се, за кратко време), всички стари политици от югославско/сърбомански и русофилски вид ще отидат на бунищeто на историята и на сцената ще се появят нови сили.
В същото време съдбата на Заев и това правителство или всяко бъдещо проевропейско правителство изобщо няма значение. Важно е да се проправи път към демокрацията и демократичните процеси и методи. Тогава ще бъдат решени проблемите на корумпираната съдебна система и администрация, нечестността на политиците, силата на македонската валута и други текущи въпроси.
След това най-важният въпрос за идентичността на македонската нация и народ и нейните корени ще бъде решен на европейско ниво по демократичен начин. Няма да има политика и идеи, признати само в района от Куманово до Гевгелия. Тогава главните съдии ще бъдат албански, гръцки и български историци и политици. Това ще бъде македонската демократична пролет.
* НОБ- Народоосвободителна борба
** НОВ- Народоосвободителна войска
*** ПОЮ- Партизански отряди на Югославия