Кристалина Георгиева: Световната икономика се разделя на съперничещи блокове, ще става още по-зле

Връща ли се светът към времето на Студената война?

Кристалина Георгиева

Кристалина Георгиева

Световната икономика се разделя на съперничещи си блокове, заплашвайки с повторение на Студената война, което ще се отрази по-зле почти на всички, заяви ръководителката на МВФ Кристалина Георгиева в интервю за вестник. „Вашингтон пост”.

Според нея усилията на САЩ и Европа за преначертаване на глобалните вериги за доставки имат смисъл, ако помогнат за премахване на зависимостта от един доставчик, която се оказа толкова разрушителна по време на пандемията. Но ако двете сили издигнат нови търговски бариери, за да спечелят предимство в своето геополитическо съревнование, те биха могли да започнат разрушителен цикъл, който ще навреди на средната класа и бедните домакинства, като същевременно остави богатите невредими, изтъкна Кристалина Георгиева.

„Моето безпокойство е задълбочаващата се фрагментация в световната икономика. В резултат на това може слепешката да попаднем в свят, който е по-беден и по-малко сигурен.“ Световна икономика, разделена на противоположни лагери, ще се свие с 1,5 процента или повече от 1,4 трилиона долара годишно, според МВФ. В Азия, центърът на глобалните вериги за създаване на стойност в електрониката, облеклото и промишлените стоки, загубите в процентно изражение биха били два пъти по-големи, каза тя. „Преживях първата Студена война от другата страна на Желязната завеса. И да, там е доста студено“, каза Георгиева, която е родена и израснала в България. „И да вкараш във втора студена война друго поколение е... много безотговорно.“

Годишната търговия между САЩ и Китай все още е значителна и надхвърля 600 милиарда долара. Икономиките на САЩ и Китай са толкова преплетени, че Георгиева смята за невъзможен пълния разрив.

Но откакто бившият президент Доналд Тръмп започна да налага мита върху вноса от Китай през 2018 г., разговорите за „отделянето“ на САЩ от втората по големина икономика в света се засилиха. Както САЩ, така и Китай предприеха стъпки, за да станат по-самостоятелни. При китайския президент Си Дзинпин правителството в Пекин субсидира развитието на вътрешните високотехнологични индустрии със смесени резултати. Президентът Байдън подчерта намаляването на зависимостта на САЩ от чуждестранни доставчици за набор от продукти, включително за медицински консумативи, компютърни чипове и редкоземни материали, които се използват за смартфони, електрически превозни средства и бойни самолети.

Основното предизвикателство от 2020 г. насам е, че пандемията, екстремните метеорологични явления и войната в Украйна прекъснаха десетки поточни линии. Недостигът на лични предпазни средства, полупроводници и природен газ убеди американски и европейски служители, че трябва да плащат повече за излишни връзки за доставки. Тази диверсификация на веригите за доставки след пандемията донякъде имаше смисъл, каза Георгиева. Но когато излиза „отвъд икономическата логика, би било вредно за САЩ и останалия свят“, добави тя.

Като пример тя посочва митата на Тръмп върху над 300 милиарда долара внос от Китай, които администрацията на Байдън поддържа. Тези мерки не направиха нищо за намаляване на търговския дефицит на САЩ с Китай, който Тръмп обеща да премахне, но оставиха американските потребители да плащат по-високи цени за китайски продукти. „Важно е внимателно да обмислите действията, както и контрадействията, които те могат да генерират, защото след като пуснете джина от бутилката, е трудно да го върнете обратно“, подчерта тя. Макар да смята, че е „необходима известна повторна глобализация“, политическата подкрепа за подобни усилия ще се материализира само, ако се направи повече за компенсиране на работниците, които в нейните очи губят от свободната търговия.

„Ако цяла една индустрия се премести в чужбина и няма внимание към хората, чиито работни места са изчезнали, няма усилия да се осигури достъп до възможности и нови умения, тогава, разбира се, ще има обществено недоволство“, предрече събеседничката. И все пак, ако страните прекъснат глобалните търговски връзки и вместо това се обърнат навътре, подобни действия само ще навредят на същите тези работници, защото ще повишат цените, добави тя.

69-годишната Кристалина Георгиева ръководи фонда от 2019 г. Бивш професор по икономика, тя също е заемала ръководни постове в Световната банка и Европейската комисия.

Ръководителката на МВФ разговаря с вестника на Източноазиатския форум на върха в камбоджанската столица Пном Пен. Тя ще присъства и форума на Г-20 в Индонезия идната седмица. Очаква се този форум да се съсредоточи върху справянето с икономическите трусове от инвазията на Русия в Украйна, разработването на планове за облекчаване на дългове за по-бедните страни и мерки срещу забавяне на световната икономика. /БГНЕС