Майя Любомирска
Появата на „Братя“ е безспорно литературно събитие.
Сигурно за повечето хора все още е трудно да се отнесат към Филип Димитров като към писател. Те го познават твърде много като политик, дипломат, юрист, за да привикнат с мисълта, че с творчеството си, пред тях се изправя не министър-председателят, а писател на собствено основание и то от ранга на бележитите имена в българската литература.
Първата книга на Филип Димитров “Ибо живяха, Господи” ни връща в ХIV в. и е преподавана в СУ “Климент Охридски” заради литературната си стойност и оригинален стил и език.
Втората му книга “Светлина на човеци” (вече издадена и на английски) е вдъхновен разказ както за житейския смисъл на вярата, така и за хората от най-близкия кръг на историческия Иисус, за човешкото присъствие в разтърсващите събития при възникването на християнството.
С новата си книга “Братя” Филип Димитров ни помага да се вживеем в човешките съдби на хората, създали и отстоявали християнската българска империя през IX-XI в.
Встъпителните думи към нея гласят: „Историята без лица е като нощно небе без звезди – непонятна и скучна.“ И наистина, изпълнена с ярки образи и запомнящи се знаци за техните преживявания и мотиви, тя звучи съвсем различно от плоските или тенденциозни разкази, заради които историята ни се струва безинтересна.
Картината на първата българска християнска държава, която си мислим, че познаваме от учебниците, добива нови, неочаквани измерения, когато се разчупят тесните регионални рамки, когато написаното в изворите за България се прочете във връзка с процесите, текли по същото време в цяла Европа. Напълно лишена от евтино патриотарство, книгата хвърля нова светлина върху въздействието и цивилизационното значение на Кирило-Методиевото богослужение и на българската имперска претенция
Пред читателя оживяват – при това често с неподозирани черти, обосновани обаче от внимателно обгледаните средновековните източници – Кирил и Методий, Борис I, Симеон и Владимир, Петър, Борис II и Роман, Самуил, Пресиян и Алусиан. Наред с тях и не по-малко живи се явяват и образите на властници и духовни водачи, на папи и императрици, преплели пътищата си с тези на познатите нам персонажи.
Трудно се характеризира умението, с което авторът изгражда образи, анализира сведенията на хронистите и очертава мотивите, които тласкат събитията. Опитът на човек, врял и кипял в психологията и правото, в историята и политиката, си казва думата.
Това едва ли е точно роман, защото няма (или почти няма) пряка реч. Но не е и монография, защото се чете на един дъх, с чувство, а на моменти може и да те просълзи.
“Братя” е просто вълнуващо произведение на майстор писател, което си струва да се прочете и за удоволствие, и за знание.