С примесен с тъжни нотки глас, Димитър Бочев ми каза: „Нашият Филип вече не е сред нас”. Това беше вест, невъзможна за възприемане. Помежду ни настъпи мълчание.
С Филип Трифонов ме свързваше близо
петдесет годишно мъжко приятелство,
непомръкнало във времето.
Той носеше в себе си сърдечна доброта, която предразполагаше към откровение. Всеки, докоснал се до него, е усещал искреното и неподправено чувство да носи радост на хората.
С неговата толкова неочаквана смърт, ние, приятелите му, осиротяхме. Беше земен. Говореше мъдро, ненатрапчиво, с ирония и убийствена себеирония, което е привилегия за стойностните хора.
Филип беше автентичен. Отстояваше житейската си позиция и собственото си аз. Говореше вглъбено, ненатрапчиво. Чужд му бе менторският тон.
Имахме срещи, в които, противно на сдържания му характер, говореше развълнувано, с кръвта на внезапно дошли думи – тогава, когато подхващаше разговор за киното и театъра, за участието им в тях.
Говореше с респект за своите колеги – артисти. Не чух никога да каже лоша дума за някой от тях.
Изказът му беше съсредоточен и логичен. Успявах да уловя и запаметя сърцевината за разсъжденията му за нещата от живота, за изкуството.
Нерядко гостуваше в Пазарджик на мен и семейството ми. Обикновено без видим повод. С магнетичното си присъствие Филип ми внушаваше
да мисля с участието на съвестта ми
С поведението си се вглеждаше в себе си, в някои моменти от живота и тъкмо за това не позволяваше да му изневерява чувството за справедливост. И независимо от превратностите в живота, съпроводени с трудности и възземания, Филип остана земен и непосредствен.
Той беше сключил примирие със себе си и за това излъчваше житейска мъдрост и финес. Чужди му бяха позата и натрапчивото себеизтъкване.
Филип – Ран, момчето се пресели в отвъдното, но остава завинаги в нашите сърца.
Ярка творческа и човешка индивидуалност. Може би само това трябваше да напиша за Филип Трифонов. И то щеше да бъде достатъчно.
Тези, признавам, нестройни и объркани редове са блед израз на почитта и уважението ми към приятеля и човека Фипо.