В понеделник врати отваря Националният исторически музей. Там вече подготвят няколко нови изложби. „Калиакра пак даде трета златна година. Там сме попаднали на един изключително богат некропол. Тази година намерихме една девойка, за съжаление, погребана на 13 години, която беше облечена като булка”, обясни пред Нова ТВ директорът на НИМ доц. Бони Петрунова.
Последния месец вместо да развеждат посетители, служителите в НИМ са изкарали в хранилището на музея. „Най-добрият изход от кризата, това е да се заемеш с работа. Свършихме много, на фона на това, което се случваше. През ръцете ни са преминали над 30 000 предмета, направихме реновация на залите”, коментира още Петрунова.
От музея отбелязват драстичен спад на продадените билети. Едва 14 000 души са посетили НИМ през 2020-а срещу 80 000 година по-рано, сочат първоначалните данни. Затварянето се е отразило и на приходите, защото издръжката не е изцяло от държавата. „Ние се намираме в една много хубава, но и много стара сграда, която не е ремонтирана от времето на Тодор Живков. Понякога се появяват някои технически проблеми. В най-тежко състояние е покривът на Националния музей”, посочи директорът на НИМ.
Около 100 000 лв. трябват за ремонта и на Слънчевата зала. Едно от оригиналните стъкла се пукнало, а подът е изцяло за смяна. Засега средства за това няма.
Една от столичните галери засега не смята да възобновява организирането на изложби и културни събития, въпреки възможността отново да приема посетители. „Без социална дейност удовлетворението липсва. Поединично идваха хора да се радват на картините. И, разбира се, да се купуват. Изключително важно е духовното лекарство на изкуството”, каза собственикът на галерия Лаврен Петров.
Галериите отчасти изпълняват функциите на музеи, защото много хора идват и само разглеждат, казва Лаврен Петров. Пандемията ги лиши от тази им роля.
„Ние се бяхме фокусирали изцяло върху нашата комерсиална дейност, без желание да организираме културни събития. Това, мисля, е крайно неуместно в един такъв момент”, добавя Лаврен.